Тази нощ ще спим с час повече
В неделя в 4.00 ч. ще преместим стрелките на часовника с един час обратно заради преминаването към зимно часово време. Така 4.00 ч. ще стане 3.00 ч. и ще спим един час повече.
Идеята за промяна на времето първо се заражда в съзнанието на Бенджамин Франклин. Той написа писмо до редактор на вестник „ Парижки вестник " през 1784 година, в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На процедура концепцията е приложена от немското държавно управление по време на Първата международна война в интервала 30 април - 1 октомври 1916 година Англия е втората страна, която първоначално вкарва лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 година
България вкарва лятното часово време през 1979 година След известни промени през годините, през днешния ден то стартира в 3.00 ч. в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 ч. в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час обратно - или назад на 3.00 ч.
Преминаването от лятно към зимно часово време с изключение на че пести сила, чисто стопански, обезпечава на хората повече светлина и покачва интензивността им. Според доста експерти обаче, промяната на времето има отрицателно въздействие върху здравето ни, защото смяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои считат, че връщането на часовника с един час обратно може да докара до изостряне на хроничните болести и меланхолия, до момента в който други специалисти изясняват, че това се дължи само на самовнушение.
Всъщност прекосяването към зимно време не оказва значително въздействие на здравето на хората, само че може да скапе тяхното въодушевление, изясняват учени. Проучванията демонстрират, че един или два дни след смяната на стрелките, хората могат да скапват настроението си. Преходът от лятото към зимата може да аргументи на организма несъмнено напрежение, нарушаване в съня, нараснал риск от психологични болести и пътнотранспортни катастрофи.
119 страни местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го вършат - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.
Идеята за промяна на времето първо се заражда в съзнанието на Бенджамин Франклин. Той написа писмо до редактор на вестник „ Парижки вестник " през 1784 година, в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На процедура концепцията е приложена от немското държавно управление по време на Първата международна война в интервала 30 април - 1 октомври 1916 година Англия е втората страна, която първоначално вкарва лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 година
България вкарва лятното часово време през 1979 година След известни промени през годините, през днешния ден то стартира в 3.00 ч. в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 ч. в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час обратно - или назад на 3.00 ч.
Преминаването от лятно към зимно часово време с изключение на че пести сила, чисто стопански, обезпечава на хората повече светлина и покачва интензивността им. Според доста експерти обаче, промяната на времето има отрицателно въздействие върху здравето ни, защото смяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои считат, че връщането на часовника с един час обратно може да докара до изостряне на хроничните болести и меланхолия, до момента в който други специалисти изясняват, че това се дължи само на самовнушение.
Всъщност прекосяването към зимно време не оказва значително въздействие на здравето на хората, само че може да скапе тяхното въодушевление, изясняват учени. Проучванията демонстрират, че един или два дни след смяната на стрелките, хората могат да скапват настроението си. Преходът от лятото към зимата може да аргументи на организма несъмнено напрежение, нарушаване в съня, нараснал риск от психологични болести и пътнотранспортни катастрофи.
119 страни местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го вършат - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ