Вход свободен на Аладжа манастир днес
В неделя - на Великден, Аладжа манастир във Варна отваря вратите си за всички изцяло гратис.
Музейния обект ще работи без почивен ден във всички празнични дни, а работното му време е от 9 до 17 часа, оповестиха от РИМ-Варна.
Разположен на 17 км. североизточно от Варна в вертикален скален масив на франгенското плато, Аладжа манастир принадлежи към огромна група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на античното Сарматско море. Истинското християнско име на манастира е незнайно, допуска се, че " аладжа " се назовава от времето на османското господство. Аладжа в превод от арабско-персийски значи цветен, пъстър - име обещано му евентуално на запазилите се до това време фрески от параклиса.
Първите изследвания стартират да правят братя Шкорпил, като грижа за неговото стопанисване поемат Варненско археологическо сдружение и музей.
Скалната обител Аладжа манастир се състои от две нива, като на първо са манастирска черква, верига от отшелнически килии, черква за заупокойни молебствия, кухня с столова, крипта. На второто равнище се намира естествена огромна скална ниша, в края на която е ситуиран дребен параклис до който се стигал посредством дървена стълба от долния етаж където се намирала църкавата за заупокоини молебствия. Тук най-добре са съхранени оргиналните средновековни фрески, заради сложния достъп.
Западно от манастира в гъстата растителност на естествен парк " Златни пясъци " се намират още една група пещери, именовани от Карел и Хермин Шкорпил като " Катакомбите " - евентуално монашески килии и гробници на монаси на три равнища. Смята се че са населявани през раннохристиянската ера (IV-VI век), съображение за което са откритите фрагменти от керамика, монети и врязани кръстове. По-късно, през XIII-XIV, " Катакомбите " и " Аладжа " манастир оформят един по-голям отшелнически комплекс. Прекратили дейното си битие през XVII - XVIII в.
На територията на комплекса се намира и музей, в които можете да видите възстановка на Аладжа манастир и " Катакомбите ", икони и църковни такъми. На втория етаж се намират част от подови мозайки на втората Раннохристиянска базилика открита на ул. " Хан Крум ".
Музейния обект ще работи без почивен ден във всички празнични дни, а работното му време е от 9 до 17 часа, оповестиха от РИМ-Варна.
Разположен на 17 км. североизточно от Варна в вертикален скален масив на франгенското плато, Аладжа манастир принадлежи към огромна група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на античното Сарматско море. Истинското християнско име на манастира е незнайно, допуска се, че " аладжа " се назовава от времето на османското господство. Аладжа в превод от арабско-персийски значи цветен, пъстър - име обещано му евентуално на запазилите се до това време фрески от параклиса.
Първите изследвания стартират да правят братя Шкорпил, като грижа за неговото стопанисване поемат Варненско археологическо сдружение и музей.
Скалната обител Аладжа манастир се състои от две нива, като на първо са манастирска черква, верига от отшелнически килии, черква за заупокойни молебствия, кухня с столова, крипта. На второто равнище се намира естествена огромна скална ниша, в края на която е ситуиран дребен параклис до който се стигал посредством дървена стълба от долния етаж където се намирала църкавата за заупокоини молебствия. Тук най-добре са съхранени оргиналните средновековни фрески, заради сложния достъп.
Западно от манастира в гъстата растителност на естествен парк " Златни пясъци " се намират още една група пещери, именовани от Карел и Хермин Шкорпил като " Катакомбите " - евентуално монашески килии и гробници на монаси на три равнища. Смята се че са населявани през раннохристиянската ера (IV-VI век), съображение за което са откритите фрагменти от керамика, монети и врязани кръстове. По-късно, през XIII-XIV, " Катакомбите " и " Аладжа " манастир оформят един по-голям отшелнически комплекс. Прекратили дейното си битие през XVII - XVIII в.
На територията на комплекса се намира и музей, в които можете да видите възстановка на Аладжа манастир и " Катакомбите ", икони и църковни такъми. На втория етаж се намират част от подови мозайки на втората Раннохристиянска базилика открита на ул. " Хан Крум ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ