В неделния ден броят на починалите от COVID-19 в България

В неделния ден броят на умрелите от COVID-19 в България минава прага от 25 000 души. Активните случаи доближиха връх към този миг – 112 651 души по едно и също време. Заедно с тях броя на приети в болница и настанени в интензивни отделения. Ваксинационното покритие остава сериозно ниско и България продължава да е на последно място в Европейския съюз по този индикатор. За миналата седмица смъртността от COVID-19 варираше сред 150 и 300 индивида, които умираха на денонощие. Тази извънредно тежка картина е придружена от редица други проблеми – инфлация, растящи цени на главните артикули и електрическата енергия, неустановеност в енергийния бранш и към момента продължаваща политическа рецесия в навечерието на третите за тази година парламентарни избори. От 12 май 2021 година насам България не се ръководи от държавно управление, което е определено от Народното събрание и зад което стои огромно парламентарно болшинство. Политическата рецесия докара до към този момент половингодишно ръководство на длъжностен кабинет, назначен от президента Румен Радев. В сферата на опазването на здравето еднолично се развихри доктор Стойчо Кацаров, който пое поста на длъжностен министър. И половин година по-късно политиката за преодоляване на пандемията в България, по този начин шумно обявена от служебното държавно управление на Радев, може да се окачестви като неуспех. Провал, който коства стотици човешки животи всеки ден в спокойно време – повече в сравнение с България е губила в стълкновение по време на войните от времето на Третото българско царство. В началото Стойчо Кацаров анонсира огромен проект, който трябваше да вкара (според него) ясни критерии за отваряне и затваряне на стопанската система при нужда, т.е. въвеждане на локдаун, прекачване на учениците от всички образователни заведения в отдалечена форма на образование при съответно количество заболеваемост, изобщо в няколко думи се сътвори визията, че държавното управление има проект. Разбира се, подобен проект не се видя нито на хартия, нито на процедура. За сметка на това се разпусна Националния действен щаб дружно с Националния имунизационен щаб. Пенсиониран беше професор Тодор Кантарджиев. Уволниха се шефове на огромни лечебни заведения като проф. Асен Балтов, по чието време „ Пирогов “ изнесе една значима част от борбата против COVID-19 в София. Служебното държавно управление искрено избра буквите „ РР “, съвсем като буквите на основното отговорно лице за неговата активност Румен Радев “, да се трансфорат в „ Реваншизъм и ревизионизъм “. Но беше пропуснато най-важното „ р “ – това за решенията. В продължение на няколкото летни месеца, предшестващи началото на образователната година, имунизацията в България безусловно не помръдваше на фона на редица други европейски страни. Така при започване на есента страни като Дания и Португалия даже доближиха нужното количество имунизирани, с цел да подхващат унищожаване на редица ограничавания върху своите жители. В България се случи друго. Служебният министър Стойчо Кацаров, очевидно нямащ потребност от експертни органи като Националния действен щаб, доближи самобитен „ разцвет “ в две неща – обвързване на учениците да носят маски в час по физическо образование и томболи за смарт-часовници за лица, които са се ваксинирали. Реална и изпълнена със наличие акция за нуждата от имунизация в България нямаше. В същото време различен часовник, друг от раздаваните в томболи от Стойчо Кацаров, тиктакаше – часовникът към четвъртата вълна на пандемията. В България нейните индикации започнаха да се демонстрират още в края на лятото. Беше ли подхваната някаква тактика? Не. Към днешна дата колкото повече наближават президентските избори, толкоз повече се усилва смъртността и надлежно толкоз по-голяма става нуждата да се подхващат някакви дейности или да се работи по авансово направен проект (какъвто разбрахме, че няма). На фона на това служебното държавно управление не се управлява от някакво експертно мнение за предприемане на противоепидемични ограничения, а всичко очевидно се съгласува с една, единствена цел – да не би по някакъв метод да се попречи на възможното преизбиране на Румен Радев за втори президентски мандат. По този метод, изключително след разпуснатите от Стойчо Кацаров експертни органи, пандемията в България не се взема решение по медицински или икономически съображения, а само по политически. В този ред на мисли би следвало да се запитаме „ пилотира “ ли се пандемията в България? Има ли Министерство на здравеопазването някаква ясна визия какви ограничения да ползва и по кое време? Какво е мнението на президента Румен Радев за работата на назначения от него длъжностен министър на опазването на здравето? На база на какви експертни изводи се взе да вземем за пример решението за въвеждането на така наречен „ зелен документ “? И не е ли той половинчата мярка, която има напълно политически темперамент? Това са все въпроси, на които отговор дължи на първо място президентът Радев, на който Конституцията в миг на парламентарна и надлежно политическа рецесия придава може би най-важната роля – да назначава и освобождава състава на служебния кабинет, да упражнява надзор върху работата на министрите и да дава общи посоки на тяхната активност. Съдейки обаче по предходни изявления на президента (особено по време на летните митингите през 2020 година, когато той непосредствено съобщи, че „ мафията ще ви плаши със статистиката от пандемията), той едвам напълно неотдавна е преживявал някакъв „ сериозен вътрешен катарзис “ във връзка Ковид-ситуацията в България. Ако си спомним освен думите му от летните митинги, само че и изявленията на връх Шипка на 3 март 2020 година, позорното му връщане от Естония през късната есен на същата година, то ще отчетем, че значимостта на тематиката очевидно го вълнува от напълно неотдавна, само че не задоволително. Защо? Защото пандемията в България несъмнено не се „ пилотира “. Тя не се и ръководи по никакъв метод, нито по нея се вземат някакви експертно обосновани решения. Заради политическите пристрастия на Румен Радев и Стойчо Кацаров, България остана и единствената страна без експертен медицински орган в тази област. Липсва и всякаква гласност по въпроса – до напълно скоро НОЩ даваше постоянни брифинги за обществото, а властимащите отговаряха на всевъзможни вероятни въпроси. Днес Стойчо Кацаров прави къси изказвания, а Румен Радев се сеща за пандемичната конюнктура единствено, с цел да си направи някакъв личен ПР. Цената на всичко това са животи. Животи на стотици хора всеки ден. И нещастия за техните фамилии. Тежките времена изискват тежки решения. И тежки отговори. Които прекомерно постоянно са непопулярни измежду обществото. Но за тях се желае воля. Имат ли волята Румен Радев и Стойчо Кацаров да създадат вярната, само че непопулярна стъпка? Изглежда, че не. И пандемията в България сигурно си няма „ водач “. Димитър Стоянов, коментар особено за
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.