В най-древните епически поеми, оцелели до днес, шумерската Гилгамеш и

В най-древните епически поеми, оживели до през днешния ден, шумерската Гилгамеш и старогръцката Илиада, човечеството по никакъв начин не позволява и не може да забележи, че се приказва за античния български народ и негови герои. По-древният български митологичен воин Гуруглъй ( " Син на слепия ", или " Син на могилата " ) е фонетична валенция, навлязла в шумерския епос като героя Гилгамеш, в старогръцките легенди се назовава Херакъл, в римските митове Херкулес, а в тюркските митове е Кьороглу.

Първият стих на Илиадата на старогръцки звучи по този начин: " Менен аейде, теа, Пелеадео Ахилеос ", което в един от другите словореди на превод на български значи " Гнева на Ахила Пелеев, богиньо, възпей ". Каква невероятна изненада - този стих от старогръцки епос от пет думи, има три думи, които се съотнасят към българската античност!!!

1. От същия корен на глагола аейдо - " възпявам, съобщавам гадаене " е съществителното аед - " епически стихотворец, артист - сказател ". В оня античен свят епическите поеми обичайно се представяли пред слушателите театрално, като звучен роман, съпроводен със свирене, нормално на струнен инструмент, тамбура. Но тази старогръцки дума има своята успоредица, несъмнено водеща във времето, трьок-българската дума " хайджия ". Като създадем морфемен разбор на тази дума, излиза следното: -джия е флексия, nomina agentis, значение за занимание, поминък, специалност. Българското име на римския полководец Аеций е Хайджи Яучи ( " Певецът боец " ), неговата сестра се споделя Бинаджи - майка на Атила. -джи се употребява и до през днешния ден в доста думи, примерно като ханджия, хаджия, абаджия, бояджия и други, надлежно и във фамилните имена, като Бояджиев, Абаджиев, Казанджиев и така нататък -аей е коренът на думата, обясняващ действието, а х- е предихание в близкоизточните и кавказките приказва на българските думи, което се предпоставя при започване на думите. Примерно една от десетките думи за " българин " - " ас ", от която идва и името на континента Азия, в севернокавказките приказва получава предиханието " х ", получава се " хас " / " хаз ", откъдето идва династичното име и етнонима " хаз-ар " ( " български човек " ). Глаголът аейдо, и през днешния ден се употребява като междуметие подсказващо придвижване, начало на деяние в български, турски - " хайде, айде ".

2. Ахилеос - основният воин Ахил, получава името си от трьок-българската дума Агил ( " Бяла област, Светла област, " Балкани " ). Буквално тя произлиза от " аг