Характеристики на фюжън кухня
В наше време е много мъчно да се сътвори нещо изненадващо и друго в кулинарно отношение. Вече сякаш всичко е направено, всичко е показано. Фюжън кухнята съумява да ни опровергае и да ни покаже, че кулинарията има и други лица, които занапред ще бъдат показвани и разкривани.
Фюжън значи взаимно преливане или казано по различен метод - в тази кухня се комбинират традициите на национални кухни. Във фюжън ястията се събират въображение и импровизация, събират се гастрономическите закони на западните гозби с екзотиката и пикантните нюанси на източните манджи.
Този тип кухня има антични корени, само че особена известност добива през седемдесетте години. По това време няколко френски готвачи стартират да оферират забавни съчетания – комбинират френската национална и азиатска кухня. Идеята бързо се популяризира и последователно фюжън кухнята превзема и други европейски градове, появява се и в Съединени американски щати.
Характерно за фюжън готвенето е разнообразието – употребяват се разнообразни съставки и храни. За да се справите сполучливо с приготвянето на ястията, би трябвало да имате и известни знания за националните кухни по света, да знаете разнообразни технологии, да познавате артикули от разнообразни географски ширини.
Какви са разпоредбите във фюжън кухнята? Всъщност правила е несъответствуваща дума за целия този кулинарен жанр.
Единственото, което би трябвало да се съблюдава, е продуктите, които се употребяват, да си подхождат по усет и по конструкция. Много значима част от фюжън готвенето е творчеството – без въображение и креативна мисъл, надали ще се получи сполучлива манджа.
Екзотичните комбинации са присъщи на фюжън ястията – известният индийски бургер е композиция от американски хамбургер, единствено че с индийски самун наан и подправки, присъщи за Индия.
Освен последователи, фюжън кулинарията има и своите критици. Тъй като при нея водещ е опитът, критиците бързат да упоменат, че не постоянно опитите са сполучливи.
Изтъкват, че постоянно се получават прекомерно „ сбъркани “ ястия и че с цел да се практикува тази кухня, готвачът би трябвало фактически да е добре осведомен със съставките. Освен това би трябвало и да е сигурен какво ще се получи най-после. Ако ли не, шансът ястието да се трансформира в злополука е голям.
От друга страна, експериментирането в кухнята, по този начин или другояче, носи риск от неуспех. Успехът не е постоянно обезпечен даже на най-великите готвачи, без значение какво готвят – обичайни гозби, фюжън ястия и така нататък В случай на кулинарен неуспех същинският кулинар би трябвало да се окуражи още повече, а не да се откаже.
Скептиците и критиците имат право на своето мнение, несъмнено, само че дано да не не помнят, че кулинарията на първо място е изкуство.
