В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време

В националния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега.

Поверието гласи, че от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. " Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято " - гласи българска сентенция. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Според националното поверие от Димитровден стартира подготовката за така наречен " миши празници " на идващия ден. В старопланинските региони стопаните наблюдават за първия посетител, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идната година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта против Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат цялостни с мед. Тази нощ е значима и за хората, които търсят заровени съкровища. Те имат вяра, че тогава заровените жълтици проблясват със синкав пламък. 
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от Dimitar Watches (@dimitar_watches)

Димитровден е обвързван с доста очаквания. На този ден в миналото гадаели за изобилие, за здраве, за обич и даже какво ще бъде времето на Гергьовден. Защото в националните показа Георги и Димитър са близнаци, по тази причина и предсказаното на Димитровден важи за деня на неговия брат. На Димитровден се чака първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд.

Най-разпространената легенда за братята Георги и Димитър съдържа детайл от житието на Св. Димитър. Тя споделя за фамилията на един риболовец, което нямало деца. Мъжът и дамата непрекъснато се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал доста неприятен улов. Хванал единствено доста дребна рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът по този начин и направил. На другия ден още веднъж нямал шанс. И още веднъж дребната рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той още веднъж се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му споделила: „ Сега няма да ме пускаш. Занеси ме у дома на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви. ” Така и създали. След време кобилата родила две жребчета, а дамата на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги.

Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали дружно. Накрая спрели на един кръстопът. Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „ Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм починал “– споделил Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър в действителност видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил единствено коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла. Димитър съумял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.

 
5 места в България, които са съвършени за винен туризъм