В началото на октомври 2020 година на сайта на Министерството

В началото на октомври 2020 година на уеб страницата на Министерството на здравеопазването бе качена за публично разискване нова Стратегия за психиатричната помощ с десетгодишен небосвод - до 2030 година. Последваха оживени разисквания в психиатричната общественост.

Основната цел на новата тактика беше да преодолее огромния проблем на психиатричната помощ у нас - фрагментарността. Тогавашният министър на опазването на здравето доктор Костадин Ангелов показа пред Дъждовни води, че първото му работно място е било като санитар в Психиатричната клиника на Александровска болница.

" Такава беззащитност и гняв не съм изпитвал "

Две години и половина по-късно от момента, когато психиатричната помощ се оказа на фокус, в Психиатричната болница в Раднево медици изживяха същински смут, когато в отделението за зависимости се развилня пациент. Случаите на експанзия там не са необичайност, само че в никакъв случай до момента не е било толкоз съществено, споделя доктор Иван Добринов, завеждащ Шесто поделение за битка със зависимостите.

" Ставаше дума за рисков престъпно проявен с тежка характеропатия, осъждан за ликвидиране преди време. Добре квалифициран в пандиза, извънредно мощен физически ", споделя доктор Добринов. Когато идва в отделението, съпроводен от близки, мъжът е интоксикиран с амфетамини и метамфетамини. По-късно действието им минава. Той подписва декларация за непринудено лекуване, дава обещание да съблюдава режима. В един момент обаче става нападателен, заплашва и атакува личния състав, рита и чупи порти, стартира да хвърля тежки предмети. Дежурният личен състав се затваря в манипулационната и гледа оттова през охранителните камери какво става. Викат полиция. Докато служителите на реда са там, пациентът очевидно се укротява. Но единствено до момента в който те си потеглят. След това експанзията стартира още веднъж и ексалира още повече. В един миг след битка с двама санитари и доктор, пациентът надвива и бяга от отделението.

" Всички от личния състав бяхме доста изплашени за пациентите и за себе си. Такава беззащитност и гняв не съм изпитвал през миналите 26 години, откогато работя в Психиатричната болница ", добавя доктор Добринов.След случая целият личен състав на отделението подава заявление за овакантяване. Ръководството на болничното заведение подписва с изискване да изработят предизвестията си. Две от медицинските сестри отдръпват заявките си, тъй като в противоположен случай би трябвало да изоставен незабавно.

Инцидентът в действителност е от най-сериозните, които могат да се случат в психиатрично поделение, само че кое кара медиците да подхващат такива радикални действия?

Болницата е разграден двор без защита

Не е за поверие, само че най-голямата психиатрична болница в България от години няма защита. И не става дума за една огромна постройка, която би могла да се огради добре - болницата е палатен вид, строена през 60-те с голям брой здания в особено планиран за задачата парк. Ограда в действителност има, само че има и толкоз огромни дупки в нея, че всеки умерено може да влезе и да излезе оттова. 

Тъй като Министерството на здравеопазването, патрон на държавните психиатрични лечебни заведения, от години не регистрира тази липса, доктор Добринов пробва да пробие стената от безмълвие през медиите. Има мощни репортажи на тази тематика още отпреди 11 години. Болницата продължава да е разграден двор, а единствено дни след случая в Отделението за зависимости за мъже, същият доктор е гонил дилър, който дебне под прозорците на женското Второ поделение, където се лекуват и дами със зависимости. С една дума трафикът и саботажът на работата си не престават с безмълвното единодушие на админите, които отхвърлят да видят този толкоз ослепителен проблем.

Когато е доведен в болничното заведение, нападателният пациент е бил с два чифта белезници, съпроводен от няколко служители на реда. В един момент- а това се случва постоянно, когато бива настанен пациент със правосъдно предписание - белезниците се смъкват, служителите на реда си потеглят и отсреща остава един санитар. А този санитар не е професионален герой. Чудно е само, че не стават повече такива произшествия. 

Формуляри вместо решения

Държавните психиатрични лечебни заведения са на исторически бюджет, който е оневинен дотолкоз, доколкото обичайните психиатрични заболявания се демонстрират в едни рамки без значение от поколенията. Дали обаче се държи сметка за новите патологии? Различното от предишното са увеличеният брой деменции при възрастните пациенти и лавината от разстройства при децата и младите - аутизъм в целия му набор, хранителни разстройства, зависимости. Синтетичните дроги, които заливат пазара от години, водят до психотични епизоди и мощна експанзия, а това към този момент е едно съществено ново перо, изцяло подценено.

Относно предстоящата реформа д-р Иван Добринов споделя, че единственият симптом за нейното битие, е заливането с въпросници. " Администратори теоретици са подредили в табличен тип въпросник с меко казано странни рубрики. Повечето са копирани механично от разнообразни стандарти и тактики с научнофантастичен темперамент. Няма ясни указания за тълкуването на термините, не са избрани интервалите, за които се събира информацията, не е планувано образование и калибриране на екипите, попълващи данните. Въпросът " Какво е желал да каже създателят? "  виси със страшна мощ ", изяснява лекарят.

Въпросникът е цялостен с питания, копирани механично от разнообразни стандарти и тактики с научнофантастичен темперамент, споделя лекар Иван Добринов.Снимка: Wesselina Bojilova/DW

И споделя, че попълването на тези формуляри постоянно няма по какъв начин да е фактологически тъкмо - нито от страна на медиците, нито на пациентите: " Работя в психиатричен стационар. Как бих могъл да дефинира брой извършени " психиатрични интервенции ", " общомедицински интервенции ", " психо-социални интервенции ", " психотерапевтични интервенции "? Кои са дефинициите и единиците? Годишно през отделението минават сред 200 и 300 души. Кой да брои? Имаме ли в стационара ни водене на случаи? Доколкото знам, това е обществена услуга, която трябваше да бъде построена преди повече от 20 години в България. Това не се случи ", изрежда доктор Добринов.

Лекарят продължава:  " Подготвили са и самооценъчни формуляри. Как да ги попълни пациент с умерена умствена назадничавост, с остро психотично разстройство, с раздран и паралогичен умствен развой, с алкохолен делир, със мощен тремор или с кататонен ступор? Как да дефинира до каква степен е удовлетворен от " услугите "? А по какъв начин да го попълнят необразованите ни пациенти? А тези, които не знаят български език? Как да е удовлетворен човек, пъхнат в психиатрична болница със правосъдно решение срещу волята му, довлечен с белезници на пода на колата за спешна помощ? При лекуването на подвластни изключително значимо е не да доставяме наслаждение, а да има действителни резултати и изгода. Ние не сме увеселително заведение! Правата постоянно би трябвало да вървят дружно с отговорности. "

Проблемите стоят нерешени, а напъните са обречени

Мачът сред незаинтересованата администрация и личен състав, който работи все пак, продължава от години, а резултатът е явен. Пропастта сред доктрина на бюро и процедура в разграден двор пораства. И каквито и старания да поставят медиците на терен, резултатът все се върти към нулата.

Щом един толкоз обикновен и явен проблем като назначението на защита в най- огромната психиатрична болница в страната не може да се реши толкоз години, за каква тактика приказваме изобщо…