Американските мисии вече над 20 години извозват руските прибори до Луната и Марс. Защо никой не забелязва?
В мрежата мъчно ще намерите кой е първият съветски теоретичен инструмент, който лети на борда на американска задача – само че не е невероятно. С малко повече търсене, в по-вътрешните страници на уеб страницата на НАСА ще откриете отговора (линк – ТУК). И Така, първият галактически уред на НАСА, пренасящ съветски уред, е “Уинд ” – изстрелян през 1994 година и работещ в околослънчева орбита до ден сегашен. Приборът изследва гама-лъчевите изригвания.
След повредата на съветската автоматизирана междупланетна станция “Марс 96 ”, единственият метод, по който руснаците имат опцията да изследват Луната или Марс, е като качат принадлежности на американски (а след години и на европейски) галактически апарати. На страниците на НАСА ще откриете в детайли изложение на научните принадлежности, които изхвърчат през 2001 година на борда на задачата “Марс Одисей ”. Към един от тях, Gamma-Ray Spectrometer, е инсталиран HEND – или High Energy Neutron Detector. Приборът е издигнат от ИКИ на РАН и е управителен от огромния съветски академик Игор Митрофанов.
През 2007 година НАСА се съгласява да извози още два съветски прибора на борда на американски задачи, а договорът е подписан сред тогавашния админ на организацията Майк Грифин и ръководителя на Роскосмос Анатолий Перминов. Става въпрос за два неутронни детектора на “Лунър Риконисънс Орбитър ” и на “Марсианска научна лаборатория ” (т.е. марсохода “Кюриосити ”). Отново началник на самодейността от съветска страна от Игор Митрофанов. И двете задачи са изцяло сполучливи и работят до ден сегашен. “Лунар Риконисънс Орбитър ” излетява през 2009 година и към момента обикаля около Луната. “Кюриосити ” е изстрелян през 2011 година, броени седмици след фиаското с “Фобос-Грунт ” – и това се оказва единственият късмет на руснаците да доближат до самата повърхнина на Червената планета.
Тук е правилно да припомня, че Русия няма нито една сполучлива задача до повърхността на Марс. Макар че доста руснаци не престават да се хвалят със спускаемата задача “Марс 3 ”, която доближава до марсианската повърхнина при започване на 70-те години, тя работи не повече от 14.5 секунди и нито един от приборите или камерите не изпращат каквито и да е научни данни (повече информация съм показал на този линк). За сметка на това “Кюриосити ” прави меко кацане с помощта на авангардна спускаема технология, създадена от НАСА, наречена “Небесен кран ”. Именно с помощта на тази технология, а и на Съединени американски щати, Русия за пръв път има собствен личен уред на повърхността на Марс.
Много почитатели на съветската космонавтика се заяждаха със Щатите и дългото време, което им лиши да построят нов пилотиран галактически транспортен съд след совалките. Накрая подобен транспортен съд има – “Крю Драгън ”. Но аз запитвам – по кое време най-сетне съветски задачи още веднъж ще полетят до Луната и Марс? Колко време още ще чакаме? Уж “Луна-Ресурс ” и “Луна-Грунт ” щяха да летят 2013 година, а в този момент стартът на първата от тези задачи е плануван най-рано за 2021-ва. Ами Марс? Вярно е, че руснаците получиха късмет да са пълновръстен сътрудник в програмата “ЕкзоМарс ”, само че тя е ръководена главно от Европейската галактическа организация, като галактическият уред от задачата до 2016-та година, в случай че и да има еднакъв брой европейски и съветски принадлежности, е издигнат от европейската компания Thales Alenia Space. Следващата задача към този момент ще има спускаем уред, издигнат от Русия – “Казачок ”, само че тя към този момент на два пъти бе отсрочена – първо от 2018 за 2020-та, а в този момент за 2022-ра година.
Та така… по кое време най-сетне ще станем очевидци на възраждането на съветската междупланетна космонавтика? Изчака ми се чакалото, а очаквам повече време, в сравнение с чаках американците да създадат нов пилотиран транспортен съд.
