Появи се доклад на НАСА за невъзможния двигател EmDrive
В мрежата се появи отчет за работоспособността на „ невъзможния мотор “ EmDrive, написан от отдела Eagleworks (НАСА) и готвен за обява в рецензираното издание Journal of Propulsion and Power.
Според документа многочислените проби във вакуум и въздух удостоверяват съществуването на двигателна сила в мотора на равнище 1,2 ± 0,1 милинютона на киловат. Съдържанието на публикацията в началото се появи на форума на НАСА Spaceflight, само че след това беше свалено и още веднъж оповестено в изданието Nextbigfuture.
EmDrive се състои от две съществени елементи – магнетрон, произвеждащ високочестотно магнитно лъчение, и резонатор във формата на отсечен конус. Според изказванията на изобретателя на мотора Роджър Шойър, заради асиметрията на резонатора налягането върху задната и предната му стена е друго и точно това провокира тягата.
Но сходен принцип на работа (както и по-сложните хрумвания, свързани с „ отбиване “ от вакуума) нарушава закона за предпазване на импулса и допуска съществуването на някакви нови резултати. По-конкретно подозрително наподобява отсъствието на работно тяло в мотора.
Едновременно с това простотата на мотора разрешава пробно да се ревизира неговата продуктивност. Многобройните инспекции се сблъсквали с това, че закрепената двигателна сила едвам с малко превишавала грешката в измерванията, а това не разрешавало да се направи финален извод за неговата продуктивност.
Освен това за закрепената двигателна сила можели да бъдат виновни странични процеси – взаимоотношението с проводниците, магнитното поле на Земята или въздушните потоци. Новият документ разказва вакуумни опити с EmDrive, в които е регистрирано въздействието на множеството фактори.
Моделиране на магнитното и електрическото поле в резонатора. © Harold White at el.
Според оповестения отчет моторът развива двигателна сила, чиято големина се усилва с мощността на магнетрона. Физиците са получили стойности на тягата от няколко десетки микронютона при мощ на магнетрона от 40, 60 и 80 вата. Освен това при всеки старт EmDrive бил насочен по няколко разнообразни метода – въртейки се на торзионни везни по часовниковата и против часовниковата стрелка, както и развивайки двигателна сила в посока към оста на везните.
В документа се показва, че опитът изключва двигателна сила от електромагнитно лъчение или взаимоотношения с близките уреди.
Авторите на публикацията означават, че отделяната двигателна сила от 1,2 милинютона на киловат е на порядък по-малко от аналогичната големина при йонните мотори на Хол (60 милинютона на киловат). И въпреки всичко моторът теоретично може да откри приложение за продължителни галактически полети, защото не изисква работното тяло на реактивния мотор.
Но даже откритата двигателна сила да се удостовери и в други аналогични самостоятелни опити, съществено затруднение за използването на устройството може да стане неналичието на доктрина, описваща неговата работа – това прави неговото държание непредсказуемо.
По-рано EmDrive беше тестван в Техническия университет на Дрезден – физиците също изпитаха невъзможния мотор във вакуум и не съумяха еднопосочно да изключат следената двигателна сила. Тя се равняваше на към 20 микронютона при мощ на магнетрона 700 вата.
Сред вероятните неотстранени източници на тягата било взаимоотношението с проводниците, по които се предавал ток към магнетрона. Учените означиха, че такива опити разрешават да се основат нови способи за свръхточни измервания на тягата.
