В моя живот всичко е по план – разказваше ми

„ В моя живот всичко е по проект ” – разказваше ми моята колежка Надя от университета – „ До няколко месеца ще се дипломирам, след това ще запиша аспирантура и едвам откакто приключа с докторската дисертация ще се омъжа за Мартин. А децата дано да почакат, желая най-малко 3-4 години да си поживеем единствено двамата, да пътуваме, да се издигнем в кариерата. ”

Кой би могъл да допусна, че навръх нея – толкоз педантична и деликатна към всеки подробност, ориста ще сервира сърпрайз във тип на тривиално скъсал се презерватив и последвала бременност. Разбира се, всичките проекти на Надя станаха на пух и прахуляк – сватбата се провежда за негативно време, дипломирането отгоре-отгоре се състоя, само че аспирантурата се отсрочи за неопределеното бъдеще. Но това към този момент е без значение, тъй като двамата с Мартин си имат едно необикновено хлапе.

Не постоянно обаче непланираната бременност завършва с подобен благополучен край. Статистиката непреклонно демонстрира, че най-често тя спохожда неопитните млади девойки, които са задоволително зрели, с цел да се спуснат във вихъра на полов живот, само че към момента прекомерно неразумни, с цел да плануват следствията от това. Непланираната бременност изненадва и неотдавна родилите майки, при които менструалния цикъл се възвръща без значение от кърменето. Скъсаният презерватив, забравената таблетка, изхлузената серпантина, неволното „ изпускане ” при по този начин известния способ на прекъснатия сексуален акт са другите най-чести аргументи върху теста да се появят нечаканите две чертички. И дано не бързаме с упреците, тъй като това може да се случи даже на най-отговорните дами. Просто тъй като, колкото и да сме се усъвършенствали в залъгването на природата, тя постоянно си го връща под формата на неусетно промъкнал се сперматозоид.

И по този начин бременността е реалност, само че по-важният въпрос е, какво следва от тук нататък. Дали да задържи детето или не, дамата би трябвало да реши сама, а не под натиска на брачна половинка, гаджето или родителите си. Новият живот пораства точно в нейната вътрешност и всяко решение срещу волята й е равнозначно на принуждение. Разбира се, връзките с бащата изиграват значима роля и най-често точно те накланят везните в едната или другата посока. Ако са постоянни, даже двойката да не е помисляла за възможен правоприемник, бързо ревизира проектите си и до края на бременността към този момент с неспокойствие чака новия член на фамилията. Обратното – вятърничевият и бягащ от отговорност сътрудник, даже на думи да желае детето, оставя чувство за неустановеност в бременната и тя може да вземе решение за аборт.

Но от най-голямо значение е, до каква степен дамата е душевен узряла да стане майка. Това може да се случи десетилетия след физическото узряване или даже в никакъв случай. В живота е цялостно с образци на травмирани деца, чийто родители са им дали бял свят, единствено поради настояването на околните или заради други условия. Тези майки притаяват мощен яд към децата си и непосредствено или не, ги упрекват за пропиляния си живот. Така невръстните създания порастват без любов и с вменено възприятие за виновност. Казвам това не като мотив за аборт, а като тематика за размисъл, до каква степен сме подготвени освен да дадем живот, само че и обич на едно невръстно творение.

За наслада в доста от случаите непланираната бременност не значи безусловно нежелана бременност. Просто това събитие е било отлагано някъде в далечното бъдеще, само че се е случило тук и в този момент, а ориста ни е поднесла най-хубавия подарък. Защото майчинското възприятие се разсънва не от добре направените сметки и проекти, а от тупкащото сърчице в утробата ни.