Мери Бел – 11-годишното дете-убиец
В престъпната история могат да бъдат открити доста и най-различни злодеи, които потвърждават, че човек има неограничени благоприятни условия в положителното и злото, което може да направи. За страдание сме способни да помним единствено злото, само че от време на време идват много съществени изненади – от време на време злото стига даже до дребните деца и ги трансформира в демонски творения.
Трудно е да си представим, че едно дете може да е палач, само че в случай че обърнем взор към Африка и децата-войници, несъмнено даже това не би могло да ни изненада. Там има рационално пояснение и какво в действителност се случва, само че при всички останали хора е много мъчно даже да се замислим за дете, което израства с обикновено семейство, тогава се зараждат доста въпроси.
Историята на Мери Бел е тъкмо такава. Някъде там, нейната почтена визия стартира да крие гняв, която никой различен не е виждал, а в хода на живота си, тя ще стартира да прави доста съществени и даже страшни каузи. А цялата ѝ история стартира едвам на 11-годишна възраст. И до през днешния ден това име е мистерия за проверяващите и даже обикновените отговори не могат да потвърдят какво в действителност се случва от другата страна.
Мери се ражда в едно не толкоз устойчиво семейство, нейната майка има психологични проблеми и още през цялото време ще стане ясно, че Мери няма да има щастливо детство, няма да може да се радва на Коледа и други специфични празници, всичко ще се обърне с главата нагоре. Като похлупак на всичко, майка ѝ работи като продажница и постоянно напуща дома, оставяйки я сама без нещата от първа нужда. Не толкоз околните родственици няма да не помнят, че момичето постоянно е получавало и доста студено отношение, с години е имало тормоз, оскърбление и болежка, а какво се случва, когато едно дете е ненавиждано през цялото време? Така се ражда детето-убиец и по този начин светът схваща, че никой не е застрахован от най-черните страсти, които един родител може да даде на своето дете.
Мери израства в бедната част на Нюкасъл, домашното принуждение и нападателните съседи и другари, в случай че въобще можем да ги назовем по този начин, са част от живота ѝ. Представете си дете, което в никакъв случай не е чуло една добра дума, в никакъв случай не е било помилвано, желано или обичано. Поставете го в една от най-жестоките ситуации и ще видите по какъв начин отклоненията се трансформират в опрощение за обири, експанзия против други деца и вандализъм. Страшно е, изключително в случай че сте посочили на едно дете, че този свят просто не коства.
Учители и някои от познатите, тъй като е мъчно да приказваме за другари, действително считат, че Мери прави всички пакости, с цел да получи внимание. Логичното пояснение не може да се вмести в един изключително неуместен живот и когато Мери стартира да твърди, че е палач, никой не ѝ обръща внимание, като че ли това е празно и накриво изказване. И тук идва казусът, Мери в никакъв случай не е имала причина да лъже и в никакъв случай не се е вълнувала от мнението на възрастните, когато един човек разбере, че никой няма власт над него, той може да направи всичко и Мери се възползва от свободата си.
Никой не знае, че на 25 май 1968 година (няколко дни преди, да стане на 11 години) тя е направила своето първо ликвидиране. В досието ѝ се твърди, че седмици по-рано е имала други нападателни моменти. Мери е играела с нейна другарка Норма и 3-годишно момченце. Детето паднало и претърпялно някои доста съществени контузии, по мнението на лекарите, това е бил случай и двете девойки се разминават с санкции.
Само ден по-късно майката ще съобщи, че Мери е нападнала и душала нейното дете. Властите я прибират, стартират да приказват, само че в никакъв случай не се повдигат обвинявания за детско закононарушение от обществени грижи. Само две седмици по-късно, това ще се окаже най-фаталната неточност на държавния уред. Мери удушава 4-годишния Мартин Браун в изоставена къща в квартала, не надалеч от родния ѝ дом. Властите имат вяра, че най-вероятно това ликвидиране е осъществено изцяло независимо. Страшното е, че самото дело е злокобно и отблъскващо, само че Мери в никакъв случай не се издава, тя в никакъв случай не приказва, в никакъв случай не се пробва да покаже каквото и да било.
Известно време по-късно, Мери и Норма ще влязат в болница и ще стартират да чупат принадлежности и уреди и ще оставят бележки, че са отговорни за убийството. За страдание, дребното момиче няма желание да спре до тук, към този момент се усеща неуязвима и следва да се развихри.
На 31 юли (около два месеца след първото убийство) 3-годишният Браян Хауи ще изчесне от площадката покрай дома си. Полицията претърсва зоната и открива неговото безжизнено тяло, захвърлено покрай градеж. детето е било удушено, неговите крайници и корем са били рязани с бръснач и ножици, които обаче не можели да бъдат открити.
Странното е, че полицията открива буквата „ Н “ върху стомаха на детето, която е поправена на „ М “ по-късно. Щателните инспекции и търсенето на опитни криминалисти демонстрира, че убийството е осъществено най-вероятно от друго дете. Препоръката е обвързана с издирването на нарушителя. Досието на Мери и Норма демонстрират, че са най-дейни в нарушаването на разпоредбите. Задържани и разпитани в полицията, децата признават, че са работили дружно. Признават, че са удушили Браян и описват по какъв начин са направили закононарушението.
Медиите схващат за цялата сага и бързо стартират да пишат за историята, в никакъв случай преди този момент не е имало толкоз дребен сериен палач. Много хора стартират да се чудят какво се е случило на Мери, с цел да стартира да прави най-жестокото закононарушение в света. И отговор няма. Фокусът върху Браян ще накара полицията да съпостави и случая на Мартин, тъй като приликите в действителност са очевадни. Плашещото е, че когато шаблонът се сложи на първия случай, всичко стартира да разкрива своите мъчителни рецензии.
Така и първото дело съумява да се залепи като присъда върху Мери и Норма. На 17 декември в съда ще има една голяма изненада, Норма ще напусне залата свободна. Мери няма да има този шанс.
Журито слуша мнението на психиатър, който дефинира положението на младата килърка като класическа форма на психопатия. След това и присъдата не е изненада. Съдията ще уточни, че Мери е изключително рискова персона, която не може да се размине просто със благосклонност и някаква форма на страдалчество.
Момичето е изпратено в затвор за малолетни, там стартира да посещава и болница, където да се лекува. Докато светът става още по-черен за Мери, нейната майка Бети ще споделя най-различни истории, с цел да капитализира цялата легенда и да завоюва още повече внимание. Тя споделя най-различни небивалици, с цел да получи още пари.
Известно време има бяла тишина по случая, само че Мери не обича да губи внимание, тя съумява да избяга от пандиза през 1977 година Заловена е единствено няколко дни по-късно и още веднъж е върната.
Необходими са цели 12 години, преди да бъде освободена още веднъж, напуща пандиза на 23 години, сменя името си и стартира да живее един нов живот. Твърди се, че на 25 май 1984 година има щерка, само че никой не знае къде живее и кой тъкмо е нейният брачен партньор. През 2003 година Мери съумява да победи пресата и да си издейства цялостна анонимност, както и за щерка си. Самото дело ще се назовава „ Правата на Мери Бел “. През 2009 година излиза наяве, че Бел става и баба, а това прави още по-странна обстановката.
Мери Бел в никакъв случай повече не се разкрива и избира да живее надалеч от предишния живот. Нейната история демонстрира, че грешките по пътя могат да бъдат изкупени до известна степен, само че надали човек с такова минало е кадърен да спи умерено. Днес никой не може да удостовери, че е даже жива.
