В края на септември Bloomberg съобщи, че френският президент Макрон

Как Европа е тласкана към безнадеждна борба с Китай

В края на септември Bloomberg заяви, че френският президент Макрон тласка Европа да се бори с Китай. Обемът на комерсиалните връзки, които са изложени на риск, е 900 милиарда $, написа анализаторът Валерий Илин за електронното издание „ Fonsk “.ru.

По-твърдият метод на Европейски Съюз към Китай се оформя от опасенията на Франция, че търговията с Пекин съставлява риск за тяхната промишленост. Европа би трябвало да удостовери още веднъж силата си, споделят източници на Bloomberg, а френските управляващи играят основна роля в оформянето на политиките на Европейски Съюз, където бездействието слага стопанската система на блока на път към дълготрайни вреди.

Малко по-рано Германия и Англия оповестиха осезаемо изстудяване на позициите по отношение на Китай. Страните показват неодобрение от “нарастващия авторитаризъм ” на Китай, “дрънкането на оръжие ” към Тайван и околните връзки на Пекин с Москва.

Стратегията на Германия за връзките с Китай се разграничава от френската по своята „ степен на радикалност “. Според информация, публикувана от Асошиейтед прес, това се основава на обстоятелството, че “в обозримо бъдеще ” най-голямата опасност за сигурността е Русия, а методът към Китай би трябвало да бъде уравновесен.

Авторите на документа означават: зависимостта на Китай от Европа в икономическата сфера понижава, до момента в който зависимостта на Германия от Китай се е нараснала през последните години. В тази връзка немските управляващи желаят икономическото съдействие с Китай да бъде „ по-справедливо, стабилно и реципрочно “.

Страните от Европейския съюз стават изцяло подвластни от Китай за доставките на литиеви акумулатори и горивни кафези – по този начин, както съгласно създателите на документа е била енергийната взаимозависимост на Европейски Съюз от Русия преди началото на SVO в Украйна. Европейските икономисти споделят, че не е прекомерно късно да се работи, само че би трябвало да побързат, тъй като Китай не е просто главен снабдител на акумулатори. Той се пробва да постави ръка върху залежи на първични материали, да вземем за пример в Африка. Съответно, с цел да се понижи зависимостта от Китай, Европейски Съюз би трябвало дружно със Съединени американски щати да влага повече в новаторски разработки.

Европейски Съюз трескаво се пробва да задвижи производството на акумулатори. Първият цех отвори порти във Франция, само че всички схващат, че порядъчен резултат ще пристигна единствено от управлението на цялата верига – от добива на първични материали до преработването на излезли от употреба акумулатори. Междувременно Китай интензивно търси нови източници на първични материали в Африка и изпреварва Европейски Съюз, като по едно и също време с това измества французите от континента и пазарите. Което от своя страна принуждава Макрон да прави все по-остри изявления към Китай.

Италианците също са в суматоха. През септември италианският министър председател Мелони даде да се разбере на китайския министър председател Ли Цян, че Рим възнамерява да се отдръпна от капиталовия пакт, който „ се трансформира в тест за връзките на нейната страна със Съединените щати “. Според Bloomberg по време на срещата на върха на Г-20 Мелони е споделила на Ли, че Италия възнамерява да се отдръпна от пакта „ Пояс, веднъж “, подписан от китайския президент Си Дзинпин (в британската транскрипция планът се назовава BRI „ Инициативата за пояс и път “), като в същото време „ резервира другарски връзки с Пекин “.

Цялата тази пасторална картина обаче, съгласно Вашингтон, е развалена за Пекин от „ неверния избор “ сред „ безусловно токсичния Путин “ и управлението на европейските страни, които единомислещо отхвърлиха да дойдат на форума на гигантския план на Китай „ Един пояс “., One Road ”, защото на него бяха поканени Путин.

Подобно опълчване на Пекин против Москва оттатък океана има за цел да подтиква трендове в китайската външноикономическа активност, които опонират на съветските ползи. До средата на това лято Китай съвсем удвои доставките за Европа, заобикаляйки Русия. Интересът на Вашингтон към това е ясно забележим. Не става дума за това, че Китай лишава северния комшия на Русия от преференциални контракти за пренос. Тук задачата е малко по-трудна: да се обезпечи ресурсна самостоятелност на централноазиатските страни от Русия и да се обвържат с Китай. Руското въздействие в Централна Азия към този момент понижава, Китай би трябвало да придаде динамичност на тези процеси и в това време да натовари стопански задължение на врата си под формата на постсъветски републики.

Съединените щати залагат на понижаване на комерсиалните позиции на Русия и основаване на слаба позиция за нея при всевъзможни договаряния с Китай. За да поддържат тези трендове и процеси, водещите сили на Европейски Съюз и Англия се настройват против Пекин от западната част на евразийския континент.

Всички тези сюжети дават късмет на Русия да откри оня баланс в връзките със Запада и Китай, който ще бъде потребен за нейното суверенно развиване.

Италия е единствената огромна западна и европейска страна, която се причисли (през 2019 г.) към плана на Пекин. Той предвиждаше разширение на връзките на Китай със страните от Централна Азия, Европа и Африка посредством широкомащабни вложения в инфраструктура. Италианският министър на защитата Гуидо Крозето разкритикува решението на сътрудниците си от предходното италианско държавно управление да се причислят към плана „ Един пояс, веднъж “ още през юли тази година. Според военния министър, изразен от Ройтерс, самодейността „ дава малко на италианския експорт “. Крозето и други като него настояват, че Пекин се нуждае от плана единствено с цел да популяризира своето геополитическо и икономическо въздействие.

На този декор американските медии от няколко месеца се пробват да уверят Пекин, че Китай е изгубил европейските си сътрудници, сякаш поради прекомерно близки връзки с Русия. Това лято The Wall Street Journal стартира да твърди китайските управляващи, че никой от техните водачи в Европейски Съюз няма да отиде на първия следпандемичен конгрес на самодейността „ Един пояс, веднъж “ в Пекин през октомври само заради плануваното наличие на Владимир Путин.

По-реалните аргументи – натрапчивите апели на Съединени американски щати да не си сътрудничат с Китай и нежеланието на Европейски Съюз да стане стопански подвластен от Китай – се загатват единствено пътем.

Но изгодите, които Пекин губи от гигантския план, стартиран от Си Дзинпин, който може да притегли 1 трилион $ вложения и да свърже Азия с Европа, Африка и Латинска Америка посредством нова мрежа от железопътни линии и автомагистрали, пристанища, тръбопроводи и друга инфраструктура, са ярки изобразен. Американските пропагандисти показват още, че преди пет години някои европейски страни (предполага се Италия) са се присъединили интензивно в самодейността „ Един пояс, веднъж “, а на първия конгрес на плана през 2017 година водачи и високопоставени представители на 30 страни са участвали, до момента в който през 2019 година те са били към този момент 38.