В края на 6-дневната война през 1967 г. Израел ще

В края на 6-дневната война през 1967 година Израел ще доближи до източната страна на Суецкия канал. От другата страна на запад са позиционирани египетските сили. Официално няма спокойно съглашение, единствено официално приемане за прекратяването на огъня. На 8 март 1969 година египетският президент Гамал Абдел Насер поставя завършек на прекъсването на огъня и продължава по този начин наречената „ Война на изтощение “.

Египетската артилерия стартира тежък обстрел по израелските позиции с вярата, че ще успее да принуди вражеската страна да се отдръпна. По това време Израел няма артилерия, която почтено да дава отговор на опозицията. Липсата на една мощ може да се компенсира с друга. В този случай приказваме за Военновъздушни сили на Израел, което стартира хирургически точни удари по египетската артилерия, както и по целия канал.

Египетските МиГ-ове се пробват да дадат някакъв отпор, само че водачите им не са толкоз добре тренирани, което дава още по-добро преимущество на изоставащите френски Мираж III. Дисбалансът в силите може да се избегне само с даването на спомагателни Противовъздушна отбрана системи, въоръжени с ракети земя-въздух наоколо до канала и за отбрана на артилерията. Израел прави още един заход и със относително положителни резултати продължава да обезврежда отбраната.

На 5 септември 1969 година във въоръжението на Израел идва първият доставен F-4E Phantom II. Израел го назовава „ Чукът “ на въоръжението си и с него спорът може да бъде доста по-бързо решен. Именно той ще се употребява за редица удари върху египетските ракетни установки. Към края на ноември 1969 година съвсем всички позиции са обезвредени и в идващите 4 месеца египтяните няма да доставят нови отбрани към канала. По това време Египет продължава да отхвърля всевъзможни опити за договаряния.

Следователно при започване на 1970 година стартира по този начин наречената интервенция Прича благодарение на всички доставени фантоми. Координира бомбардировки се правят върху стратегически точки в сърцето на Египет. Израел поразява командни центрове и явно няма какво да ги спре. Израел се надява, че по този метод президент Насер ще бъде свален или ще контракти ново прекъсване на огъня, само че уви – инатът продължава да е на високо равнище.

Новите януарски удари са в действителност тежки и стартират да клатят стола на новия египетски водач. Вместо да се контракти за някакво помирение с Израел и да посрещне техните условия, на 24 януари Насер ще лети до Москва и ще помоли или по скоро упорства от Съюз на съветските социалистически републики да получи помощ и задоволително добра въздушна система за противопоставяне. Египет има доста положителни стопански връзки със Съюз на съветските социалистически републики по това време и тяхната загуба ще се отрази доста върху стопанската система в бъдеще.

Руските генерали схващат какъв е залогът и изпращат цялата си 17-та специфична Противовъздушна отбрана дивизия за Египет. Въпросната е оборудвана с най-новите ракети земя-въздух. Като допълнение са изпратени и три ескадрили от 135 военен авиационен полк с нови МиГ-21МФ. Египет получава и повече от 10 000 съветски съветника за военни дейности, които да оказват помощ за основаването на една по-добра отбрана, която да се разгърне точно до Суецкия канал.

Съветските МиГ-21 са в база на юг от Кайро и не споделят своите позиции с египетските водачи. Целта е да има доста по-малко контакт с домакините. Руските водачи и съветници даже не питат каква тъкмо е тактиката на Израел и какви въздушни удари вършат. Много рядко даже обръщат внимание на египетските летци и техният опит при среща с Израел. Вместо това се концентрират най-вече върху насмешки и подценяване, както нормално се случва.

Малко от съветските водачи знаят арабски език и затова идват със собствен личен радарен надзор, който прави работата още по-добра за навигиране. Никой не се сеща, че има прекалено много съветски евреи, които бягат в Израел и доста от тях намират почтена работа в разузнаването.

Следователно още преди МиГ-21 да излети от своята база в Египет, Израел към този момент знае даже и кой тъкмо е водачът. След идването на съветския екипаж, израелският министър на защитата Моше Даян ще стартира да се тормози за новата опасност. През април 1970 година автоматизирано не разрешава да се правят задачи над небето на Египет.

Фокусира силите на фантомите само върху поразяването на наземни цели и Противовъздушна отбрана защити към Суецкия канал. Въпреки многочислените опити за обезвреждане, силите на Съюз на съветските социалистически републики постепенно напредват към позициите и на 30 юни най-модерните Противовъздушна отбрана системи на Съюз на съветските социалистически републики се разполагат на позициите. В идващите няколко дни ще съумеят да смъкват два израелски фантома. През юли ще отбележат още две победи, като ще се гордеят и с още една победа, свалянето на командира на ескадрилата – Шмуел Хетц.

Докато Противовъздушна отбрана системите печелят успехите една след друга, само че обстановката в небето е малко по-различна. Водят се въздушни борби на юг от Египет и на запад от Суецкия канал. Зоната се назовава „ Тексас “ от израелските водачи, тъй като стрелбата е тъкмо по образеца на дивия запад. Повечето водачи избират да стрелят с оръдията си, вместо да прибягват до ракетите въздух-въздух. Египтяните не престават да натрупат загуби и с това идва и идващото решение, просто да спрат да влизат в пердах с фантомите.

Още по-добра вест е, че F-4 разполагат с нова и доста по-добра радарна система, чийто самонасочващи се ракети ще санкционират всеки един съперник. Френските миражи нямат такава и бързо остават на назад във времето. Проблем остават съветските водачи, които показват особена експанзия против съперника си.

За да се реши този проблем, Израел стартира да слага клопки. С помощта на F-4 и френски Mirage стартират да пускат транспортни самолети и хеликоптери над зоната на Суецкия канал. Когато МиГ-овете се спуснат за лесна плячка, израелските изтребители, летящи под радара, незабавно ще се изкачат на вярната височина и ще стартират прихващане.

Системата явно работи, изключително откакто свалените египетски МиГ-ове са покрай 100 самолета. Израел дава четири миража като жертва и два от водачите съумяват да катапултират над своята лична територия. През юни 1970 година израелското радио разузнаване ще рапортува, че съветските водачи са почнали да вършат патрулни полети в помощ на египетските водачи. Правят опит да прихванат и разследващ аероплан над Кайро.

Министъра на защитата Даян ще издаде заповед на Военновъздушни сили да не влиза в контакт с съперника, въпреки и множеството водачи да имат огромно предпочитание да ревизират какъв брой добре се оправят руските асове в борба. За да се реши казусът, Израел придвижва своите Противовъздушна отбрана системи до Суецкия канал. Лейтенант-генерал Чайм Барлев и бригаден военачалник Мордечай „ Моти “ Ход стартират да изискват от Даян по-агресивен метод против Египет. На 25 юли стартира динамична смяна, откакто руските МиГ-ове съумяват да смъкват А-4 Skyhawk. След тази офанзива министър-председател Голда Майер ще даде зелена светлина за борба на руските посетители.

След разглеждането на интервенция „ Римон 20 “ и изпращането на уязвим аероплан в египетското пространство за привличане на вниманието на МиГ-овете. Има и една детайлност, това към този момент е правене над небето във Виетнам от американците, когато полковник Робин Олдс взема решение да подмами съперника и го заблуждава, че това не е ескадрила от изтребители, а ескадрила от товарни самолети. Първата част на израелската задача изисква да се пуснат два разследващи Миража на по-сериозна височина.

Вместо това обаче ще бъдат четири бойни самолета, които ще летят в доста тясна групировка, с цел да може на радара да наподобяват като два. Във втората част на интервенцията ще бъдат нужни четири фантома, които ще би трябвало да наподобяват на ударна група, която се насочва към канала. С тях още четири миража ще летят под руските радари, следвани от четири фантома и спомагателна 4-ка миражи под радара, идващи от юг. В пилотските кабини ще бъдат сложени най-хубавите водачи. В този случай приказваме за командирите на разнообразни ескадрили. Селекцията на пълководец Ход е от хора, които са съумели да смъкват най-вече МиГ-ове.

По това време излиза наяве, че фантомите са употребявани най-вече за бомбардировки, до момента в който френските изтребители се употребяват за въздушни борби. Новото потомство на американския аероплан ще употребява и радарите, с цел да тества и ракетите Спароу. Ескадрилата на миражите е съумяла да смъкна към 24 самолета, до момента в който фантомите се разписват с едвам 7.

На 29 юли се дава разпореждане за пускане на интервенцията, като всеки водач е инструктиран да смъкна колкото се може повече МиГ-ове. Генерал Ход ще уточни, че този път ще има друга тактичност. Ако преди самолетите летят по двойки и първият изтребител стартира борба с съперника, в този момент е подредено и двата водача да стоят дружно по време на напедението. По-важното е, че има и още една директива – нито един израелски аероплан не би трябвало да бъде свален, за всички останали няма никакво значение.

Израелските водачи в действителност се вълнуват и чакат с неспокойствие тази борба. Друг е въпросът, че не знаят какво тъкмо имат руснаците. Освен това ще чакат МиГ-овете да бъдат извънредно ефикасни в борбата. Едва по-късно ще стане ясно тъкмо противоположното. След инструктаж излиза наяве, че задачата ще се забави. В 2 часа на обяд на 30 юли четири миража, въоръжени до зъби ще изоставен своята база и ще стартират да извършват общоприета разследваща задача. Оставят единствено камерите, които няма да им трябват.

Насочват се към брега на Суец, където руските МиГ-ове най-често работят. В навлизането на въздушното пространство следва и внезапно издигане, уместно за снимка. Изпълнява се и условието за снимане от въздуха. Спокойно не престават към град Суец и дават отговор на повиквателни на разузнаването. В този миг 12 МиГ-21 са захапали примката и се спускат с вярата, че ще прибавят още една лесна победа в картона. По същото време фантомите, преструвайки се на товарни самолети – просто употребяват такива радарни сигнали – притеглят още 8 МиГ-а към себе си.

Израелските бойни радари стартират да засичат МиГ-овете. Фантомите се спускат от изток, до момента в който миражите под прикритие ги чакат от юг, като изключваме 4-ката, която се преструва на 2-ка разузнавачи. Първата 4-ка МиГ-ове идва от запад и когато израелци завиват на изток наоколо до Червено море – границата сред Израел и Египет. МиГ-овете са на към 20 благи обратно. След този заход, „ разузнавачите “ вършат завой на запад. Тогава идва и командата да се хвърлят резервоарите, което не значи, че самолетите ще бягат, а просто е покана за фантомите да се включат в борбата.

В този миг има проблеми с радарните системи и американските птици се спускат в борба без насочващите ракети. Миражите нямат такива проблеми и откакто капитан Аврам Салмон вижда двойка МиГ-ове, взема решение да тества своите AIM-9D Sidewinder. Спомня си по какъв начин ракетата прави един лупинг, преди да настигне съветския МиГ и да го обезврежда. Веднага оповестява за първата победа. Руският водач най-вероятно е бил сюрпризиран, само че е катапултирал и в този момент ще се спуска от към 10 хиляди метра.

Водещата двойка миражи от Амир и Ашир Шнир ще погнат втория МиГ. Докато гонят нещастника, друга двойка съветски самолети минава над главите им и прави внезапен ляв завой, с цел да се върне в борбата. Амир е краткотрайно омаян от слънцето и губи от полезрението си Шнир, който в този миг към този момент атакува самотния МиГ. Преди погледът да се проясни, по радиото схваща, че сътрудника към този момент се е справил със задачата.

След още няколко секунди обаче чува и друга не толкоз приятна вест – Шнир е ударен, само че ще се върне в базата, неговият аероплан към момента може да се ръководи. Благодарение на катапултиращите съветски водачи, останалите израелски асове могат да се ориентират по-лесно къде е борбата. Двойката фантоми Бен-Нун и Села прелитат през полесражението и се пробват да поддържат скоростта си, с цел да може да настигнат МиГ-ове. Села ще удостовери, че е преследван от съветски МиГ. Единственото, което му остава е да форсира мотора и да направи лупинг.

По-късно ще показа, че руснакът е направил всички неточности,които могат да се създадат, откакто има опит за бягство. След няколко маневри ще бъде пусната и AIM-9D ракета. Малко по-късно в контролната кула се прибавя още един свален аероплан. Две ескадрили миражи, ръководени от Корен и Рихтер ще се включат в заниманието. Хвърлят резервоарите и по-късно стартират да се изкачват. Откриват едно изключително занимателно празненство, в което МиГ-ове, фантоми и миражи се стрелят тъкмо като в сцена от дивия запад. Пристигнали съвсем последни в борбата, двамата асове ще изберат един уединен МиГ и стартират гонене. Ракетите им не са с ориентиране, по тази причина прибягват към пукотевица с оръдие.

По това време Бен-Нун също е забелязал този аероплан. Тримата го преследват през пустинята, когато точно фантомът ще постави завършек на заниманието с насочваща ракета. След първия свален аероплан Аврахам Салмон преследва своя втори изтребител. Sidewinder-ът е безсърдечен, само че не може да се употребява отблизо разстояние. Преди да прибегне до пукотевица с оръдие, различен негов сътрудник е пуснал насочваща AIM-9D, която свършва работата. Битката завършва за по-малко от четири минути. Миражите имат доста по-малък контейнер и би трябвало да кацнат бързо. Фантомите се връщат победоносно и прелитат с мощна скорост над базата Рамат Давид. Причината е, че по този начин честват своята победа, а и съумяват да подразнят сътрудниците си, които не са били призовани в борбата.

След тази борба един израелски водач ще показа:

„ Руснаците бяха доста зле готови, първоначално ни притесняваха, тъй като сме привикнали да срещаме заслужен конкурент, от време на време сме се биели даже с по-добри от нас. Но руснаците наподобява бяха подхванали тактиката на въздушната акробатика, вместо на въздушна борба. “