Преоткриването на кайлъшкия мискет
В края на 2019 година, малко преди пандемията да затвори всички в домовете им, феновете и познавачите на българското вино бяха прелестно разчувствани от нещо забавно и друго. Емоциите провокира вино на новата българска маза от плевенския район " Хараламбиеви " - в издължена бутилка жанр " флейта ", с грабващ вниманието яркожълт етикет бе затворено свежо, сочно и плътно вино, с елегантни мискетови, цитрусови и плодови аромати, което те кара да искаш да отпиваш още веднъж и още веднъж.Най-голямата изненада бе, че виното бе кайлъшки мискет - съвсем липсващ и мощно неизвестен в професионалното винопроизводство местен вид, който в никакъв случай не се е славил с особени качества. А " Хараламбиеви " евентуално са първите в историята на виното в България, които вършат от него толкоз прелестно, пивко и сполучливо вино.
В края на 2019 година, малко преди пандемията да затвори всички в домовете им, феновете и познавачите на българското вино бяха прелестно разчувствани от нещо забавно и друго. Емоциите провокира вино на новата българска маза от плевенския район " Хараламбиеви " - в издължена бутилка жанр " флейта ", с грабващ вниманието яркожълт етикет бе затворено свежо, сочно и плътно вино, с елегантни мискетови, цитрусови и плодови аромати, което те кара да искаш да отпиваш още веднъж и още веднъж.
Най-голямата изненада бе, че виното бе кайлъшки мискет - съвсем липсващ и мощно неизвестен в професионалното винопроизводство местен вид, който в никакъв случай не се е славил с особени качества. А " Хараламбиеви " евентуално са първите в историята на виното в България, които вършат от него толкоз прелестно, пивко и сполучливо вино.
В началото бе лабораторията
Да стартираме от по-далече. Древните винарски обичаи в България са мотив за горделивост, само че надали доста хора осъзнават, че виното на траките, старите българи и даже на нашите прадядовци няма доста общо със актуалното българско вино. Не единствено тъй като технологиите през днешния ден са други, само че и тъй като сортовете са други.
През 50-те години на предишния век десетки, може би даже стотици остарели български сортове са изкоренени, защото се е считало, че от тях не може да се направи качествено вино съгласно тогавашните разбирания, и са сменени с интернационални сортове като каберне совиньон, мерло, шардоне. Единици са непокътнати - да вземем за пример мавруд и памид, а още шепа оцеляват в домашните дворове.
Реклама
За сметка на това обаче в идващите десетилетия България се снабдява с куп нови винени сортове като рубин, мелник 55, руен, сторгозия и с цяло съзвездие вариации на бели мискетни сортове. Всички те са изкуствено основани във винените институти в страната посредством кръстоски. По този метод през 1976 година в лаборатория в Института по лозарство и винарство в Плевен се ражда и кайлъшкият мискет, дете на два други хибрида - хамбургски мискет (червен сорт) и вилар блан (бял).
Без блестяща младост
Кръстоските се вършат с разнообразни цели - най-често, с цел да се реализира резистентност на заболявания или адаптивност към разнообразни климатични особености, както и за основаване на сортове с по-високи добиви. Последното през днешния ден е противопоказно за производството на висококачествено вино, само че в миналото е било мечтано от мощната българска винена промишленост, която е била и измежду водачите на Европа по експорт.
Кайлъшкият мискет не е изключение. Френският му родител е мощно плодороден, немският пък е студоустойчив. Новият вид е наследил тези две качества, а също така е и резистентен на заболявания.
Виното от него обаче, въпреки да е сочно и да има приятни мискетови аромати, няма кой знае какви други качества. Така в идващите десетилетия кайлъшкият мискет се употребява най-много за " заряд " - той влиза главно в купажи за непретенциозни бели трапезни и пенливи виновност, употребява се и за дестилати - най-много ракия, а тъй като е къснозреещ вид и в години с дълга топла есен натрупва и добра захарност, от него са правени и десертни виновност. В по-модерно време обаче работата с него замира изцяло и през днешния ден той е съвсем липсващ - в цялата страна има общо 475 дка, главно в Плевенско.
Реклама Лозето
Димитър Хараламбиев, който стои зад избата в плевенското село Петърница, взема решение да работи с кайлъшки мискет, от една страна, тъй като сортът е наследството на района, а от друга, тъй като е резистентен вид, който не изисква толкоз интензивни грижи. Последното е значимо за избата, тъй като част от лозята й се намират в труднодостъпни местности.
Източник: Драгомир Ушев
Избата гледа общо 85 ха лични насаждения с цели 23 сорта в землищата на три села - Садовец, Петърница, Горни Дъбник. Насажденията с кайлъшки мискет са към 60 дка в лозе " Могилите ", на 300 м надморска височина надълбоко в землището на Петърница и в избрани елементи на годината е труднодостъпно. Затова и на него са засадени устойчиви сортове, които могат " да се гледат сами " - там има и няколко екзотични и непознати за родната аудитория немски сортове като соларис, мускарис и шойребе.
Историята стартира през 2009 година, когато Димитър - математик и лесоинженер по обучение, взема решение да сбъдне фантазията си за лично лозе и да прави вино. Той е родом от Кубрат, само че дотогавашната му работа го довежда в Плевенско. Макар да няма нито опит, нито трактор, нито огромен финансов запас, той среща поддръжка от локалните хора и съумява да комасира имот 90 дка - първото " образователно " лозе, с което близо 10 години натрупа опит. Междувременно се устоя с продажба на грозде и усилва насажденията доста с годините.
Вина с локален темперамент
2018 година е първата годишна продукция, с която избата дебютира сполучливо на пазара на качествено бутилирано вино. Кайлъшкият мискет бързо става емблема на избата, въпреки в миналото да е бил мощно подценяван от технолозите. Днес обаче професионалният прогрес в бранша, технологиите, науката и промененият усет на потребителите разрешават на енолозите да основават качествени и достоверни виновност от сортове, които в миналото са били считани за неперспективни.
В края на 2019 година, малко преди пандемията да затвори всички в домовете им, феновете и познавачите на българското вино бяха прелестно разчувствани от нещо забавно и друго. Емоциите провокира вино на новата българска маза от плевенския район " Хараламбиеви " - в издължена бутилка жанр " флейта ", с грабващ вниманието яркожълт етикет бе затворено свежо, сочно и плътно вино, с елегантни мискетови, цитрусови и плодови аромати, което те кара да искаш да отпиваш още веднъж и още веднъж.
Най-голямата изненада бе, че виното бе кайлъшки мискет - съвсем липсващ и мощно неизвестен в професионалното винопроизводство местен вид, който в никакъв случай не се е славил с особени качества. А " Хараламбиеви " евентуално са първите в историята на виното в България, които вършат от него толкоз прелестно, пивко и сполучливо вино.
В началото бе лабораторията
Да стартираме от по-далече. Древните винарски обичаи в България са мотив за горделивост, само че надали доста хора осъзнават, че виното на траките, старите българи и даже на нашите прадядовци няма доста общо със актуалното българско вино. Не единствено тъй като технологиите през днешния ден са други, само че и тъй като сортовете са други.
През 50-те години на предишния век десетки, може би даже стотици остарели български сортове са изкоренени, защото се е считало, че от тях не може да се направи качествено вино съгласно тогавашните разбирания, и са сменени с интернационални сортове като каберне совиньон, мерло, шардоне. Единици са непокътнати - да вземем за пример мавруд и памид, а още шепа оцеляват в домашните дворове.
Реклама
За сметка на това обаче в идващите десетилетия България се снабдява с куп нови винени сортове като рубин, мелник 55, руен, сторгозия и с цяло съзвездие вариации на бели мискетни сортове. Всички те са изкуствено основани във винените институти в страната посредством кръстоски. По този метод през 1976 година в лаборатория в Института по лозарство и винарство в Плевен се ражда и кайлъшкият мискет, дете на два други хибрида - хамбургски мискет (червен сорт) и вилар блан (бял).
Без блестяща младост
Кръстоските се вършат с разнообразни цели - най-често, с цел да се реализира резистентност на заболявания или адаптивност към разнообразни климатични особености, както и за основаване на сортове с по-високи добиви. Последното през днешния ден е противопоказно за производството на висококачествено вино, само че в миналото е било мечтано от мощната българска винена промишленост, която е била и измежду водачите на Европа по експорт.
Кайлъшкият мискет не е изключение. Френският му родител е мощно плодороден, немският пък е студоустойчив. Новият вид е наследил тези две качества, а също така е и резистентен на заболявания.
Виното от него обаче, въпреки да е сочно и да има приятни мискетови аромати, няма кой знае какви други качества. Така в идващите десетилетия кайлъшкият мискет се употребява най-много за " заряд " - той влиза главно в купажи за непретенциозни бели трапезни и пенливи виновност, употребява се и за дестилати - най-много ракия, а тъй като е къснозреещ вид и в години с дълга топла есен натрупва и добра захарност, от него са правени и десертни виновност. В по-модерно време обаче работата с него замира изцяло и през днешния ден той е съвсем липсващ - в цялата страна има общо 475 дка, главно в Плевенско.
Реклама Лозето
Димитър Хараламбиев, който стои зад избата в плевенското село Петърница, взема решение да работи с кайлъшки мискет, от една страна, тъй като сортът е наследството на района, а от друга, тъй като е резистентен вид, който не изисква толкоз интензивни грижи. Последното е значимо за избата, тъй като част от лозята й се намират в труднодостъпни местности.
Източник: Драгомир Ушев
Избата гледа общо 85 ха лични насаждения с цели 23 сорта в землищата на три села - Садовец, Петърница, Горни Дъбник. Насажденията с кайлъшки мискет са към 60 дка в лозе " Могилите ", на 300 м надморска височина надълбоко в землището на Петърница и в избрани елементи на годината е труднодостъпно. Затова и на него са засадени устойчиви сортове, които могат " да се гледат сами " - там има и няколко екзотични и непознати за родната аудитория немски сортове като соларис, мускарис и шойребе.
Историята стартира през 2009 година, когато Димитър - математик и лесоинженер по обучение, взема решение да сбъдне фантазията си за лично лозе и да прави вино. Той е родом от Кубрат, само че дотогавашната му работа го довежда в Плевенско. Макар да няма нито опит, нито трактор, нито огромен финансов запас, той среща поддръжка от локалните хора и съумява да комасира имот 90 дка - първото " образователно " лозе, с което близо 10 години натрупа опит. Междувременно се устоя с продажба на грозде и усилва насажденията доста с годините.
Вина с локален темперамент
2018 година е първата годишна продукция, с която избата дебютира сполучливо на пазара на качествено бутилирано вино. Кайлъшкият мискет бързо става емблема на избата, въпреки в миналото да е бил мощно подценяван от технолозите. Днес обаче професионалният прогрес в бранша, технологиите, науката и промененият усет на потребителите разрешават на енолозите да основават качествени и достоверни виновност от сортове, които в миналото са били считани за неперспективни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ