Картите Ханафуда: Красотата на японското непримирение
В края на 19 век Фусажиро Ямагучи основава Нинтендо, компания за игри, която след време ще стане една от най-влиятелните в бизнеса. Но сега на основаването си тя не се занимава с технологии, а с обичайна ръчна направа на ханафуда (или „ карти цветя “). Подмолната концепция зад тези карти е да се заобиколи една от възбраните на японската политика на изолираност.
Когато португалците идват на крайбрежията на Япония преди няколко века, те донасят няколко известни неща със себе си: от задгранични артикули до вяра. В един от по-ранните кораби, който дебаркира през 1549, Франсис Ксавиер носи със себе си нещо видимо по-безвредно – карти за игра. С тези карти обаче доста елементарно и комфортно се играе комар. Така испанското и португалско въздействие нараства, което пък е опасност за шогуната и когато Япония затваря изцяло границите си през 1633, всички западни карти се не разрешават. Това Сакоку („ затворен страна “) продължава с епохи.
Ханафуда има реформаторски метод – задачата на картите още веднъж е да заобиколят възбраната, само че те са с обичаен японски дизайн и хармония. Картите изобразяват естествени детайли вместо бои и числа, a в един общоприет дек дванадесетте четворки карти символизират всеки месец.
И въпреки всичко в средата на 19 век те също са неразрешени. След няколко десетилетия възбраната е анулирана, когато страната още веднъж отваря границите си за външния свят. Няколко години по-късно, през 1899, Ямагучи вижда в това бизнес опция и основава Нинтендо. Той стартира да прави ръчно направени карти ханафуда, които стават извънредно известни и по този начин компанията се развива и стартира да създава други типове карти, преди да пренасочи фокуса си към електронните игри.
Преди известно време колосът пусна карти с лика на Супер Марио като мигане към предишното си.
