В книгата си Опасните личности“ бившият агент и профайлър на

В книгата си „ Опасните персони “ някогашният сътрудник и профайлър на ФБР Джо Наваро разказва четирите най-опасни персони, с които можем да се сбълскаме в живота си. Започва с описанието на нарцистичната персона, като задачата му е да осведоми читателя за вредите, които общуването с такива хора и допускането им в обкръжението ни могат да ни нанесат.

(Gustave Courbet - Jo, the Beautiful Irish Girl, 1865-1866)

Нарцистичните персони ги е грижа единствено за тях самите, за личните им потребности и цели. И вие, и аз обичаме вниманието, само че нарцисистът жадува за него и манипулира хората и обстановките, с цел да го получи. Докато вие и аз работим крепко, с цел да реализираме триумф, нарцистичната персона работи тайно, с цел да успее, и може да мами, да лъже, да украсява истината или да крои схеми, с цел да напредне, без да го интересува дали това ще навреди на някого.

Нарцисисти могат да бъдат открити във всяка каста на обществото ни до самия му връх, където мрачните летописи на историята демонстрират, че са започвали войни и са унищожавали огромни популации от хора. Но могат и да се открият в офиса или на столчето в бара до вас, вкъщи, в екипа ви, в класната стая и даже в духовното ви общественост.

Нарцисизмът не е същото като увереността. Истинската убеденост е белег за възхитителна мощ на характера. Увереността на нарцисиста в действителност е надменност – недостатък в характера, който води до грандиозни хрумвания и до неуморно гонене на желанията му, постоянно за сметка на другите.

Някои грандиозни хрумвания може да са от изгода за обществото. Нека да дадем единствено два образеца: напредъкът, който е донесла фантазията на Едисон за свят, захранван от електричество, и на Кенеди да кацнем на Луната. Уолт Дисни също е имал грандиозна концепция: вълшебно място за занимания за деца и възрастни, която се е трансформирала в Дисниленд.

Грандоманията на нарцисиста е напълно друга. Да вземем да вземем за пример Джим Джоунс, чиято фантазия за „ Джоунстаун “ в Гаяна основала място, където хората да му отдават респект като на висше създание. Каква е била цената на приемането в нея? Всичките ви спестявания и свободната ви воля. От вас се изисквало също и да сте подготвен да убиете личните си деца и себе си, изпивайки напитка с цианид дружно с още над 900 други почитатели.

В първия случай една грандиозна концепция води до реализирането на фантазиите ни. Във втория се реализират най-кошмарните ви сънища. Разликата не е в концепциите, а в вида персона и дефектите в характера й. Един търси благополучие за всички. Друг търси боготворене и благополучие единствено за себе си.

Като деца всички минаваме през фаза, в която се усещаме център на света и имаме чувството, че всичко ни се поставя по право. На процедура нарцистичните персони в никакъв случай не я надрастват. Тяхната детска потребност непрекъснато да им се обръща внимание ги кара да вършат какво ли не – от неуместното до немислимото – с цел да бъдат център на внимание или да реализират своето.

Те идват със забавяне на бизнес срещи, празници и фамилни събирания, забавят разнообразни действия, карат близките да чакат и даже да вършат жертви поради тях. Те могат да влетят на пожар или да се появят трагично единствено с цел да привлекат вниманието на всички. Не се двоумят да ви осведомят, че са най-интелигентните измежду всички присъстващи. Някои нахално ръсят имена на известни персони, повърхностно споменавайки с кого се познават, с кого са обядвали и по този начин нататък, с цел да ви покажат, че са близки с значими хора.

Да наподобяват добре във всеки смисъл е жизненоважно за нарцисистите. Непрестанно мислят за външността си и употребяват наличието си, с цел да впечатлят другите, без значение дали се издокарват по този начин, че всички да се извърнат към тях на някое празненство или пък всеки да види, че имат най-хубавото, най-голямото и най-скъпото от всичко.

Някои нарцистични персони се показват като доста способни, само че в действителност са постигнали напълно малко. Това не ги стопира да се държат високомерно и да виждат себе си като велики изобретатели, художници, музиканти, мислители, водачи или артисти. Когато не стане на тяхната, упрекват всеки различен, само че не и себе си. Може би те са допускали неточности, некомпетентни са или просто не се харесват на останалите, само че в никакъв случай няма да чуете това от тях. Не – системата, обществото, шефът, професорът, електоратът, светът са срещу тях. Ние просто не съумяваме да проумеем какъв брой велики са те.

Когато другите не се отнасят към нарцисистите като към специфични персони, за каквито се считат те самите, те реагират с детски яд, градиращ от мусене през мрънкане до кипящо неодобрение, а от време на време и до принуждение. Те могат да атакуван остро и да упрекват с възприятие за безотговорност, да са завистливи и отмъстителни – такава е тяхната природа.

Тъй като нарцистичните персони виждат себе си като специфични и неповторими, считат всички останали или за незначителни или за по-нисши от тях. Те стават специалисти в това да унижават другите, с цел да повдигнат себе си – това са тираните на света.

Фактът, че тормозът в учебните заведения, наподобява, се усилва, и че последствията от него стават все по-драматични и крайни, не е случайност. Много клинични психолози считат, че като цяло нарцисизмът измежду популацията се е нараснал, а оттова и тормозът над другите, което е нормална линия на нарцистичната персона. Изглежда непрестанният тормоз и нарцисизмът вървят ръка за ръка.

Нарцистичните персони имат изострена дарба да усещат слабостта и несигурността у близките и да я употребяват, с цел да ги унижават или да бележит себе си за тяхна сметка. Може и да е по по-незабележим метод, като да вземем за пример да отбележат, че имате нов часовник и след това да привлекат вниманието към своя, който е доста по-скъп. На посетители споделят неща като „ Значи няма да има пържоли, а единствено хамбургери? “ задоволително мощно, с цел да ги чуят всички присъстващи. Те не се интересуват по какъв начин се чувствате вие, а процъфтяват, като омаловажават другите.

Понякога нарциситстите издават същинската си порода, като мъмрят съпрузите или децата си на обществено място, на обществени сбирки или на детски спортни надпревари. Ако вършат това пред всички, представете си какво правят у дома, надалеч от непознати очи.

(William Waterhouse - Echo and Narcissus, 1903)

Личност, която се има за по-важна от останалите, има лимитирана дарба за състрадание. Докато множеството от нас се научават още като деца да схващат възприятията на другите и да преценят по какъв начин дейностите им се отразяват на близките, при тези персони състраданието или разбирането на обстановката, в която се намирате, и на възприятията ви е лимитирано или изцяло липсва. Може да се намирате в спешно състояние и все пак някак си няма да сте в центъра на вниманието, тъй като нищо не трябва да го отвлича от потребностите и желанията на нарцисиста. Може да би трябвало да се погрижите за болното си дете, само че те все пак упорстват да ги заведете на пазар в мола. Всъщност нарцистичните персони считат признанията за непознатите потребности, заболявания или неточности за недостатъци, които удостоверяват тяхното предимство и оправдават унизителното им държание.

Някои нарцистисти демонстрират арогантността си и надменността си – тя се усеща в метода, по който приказват, реагират и даже се движат. Други осъзнават нуждата най-малко да наподобяват състрадателни. Но състраданието им следва избран модел – като да вземем за пример, когато шефът ви звънне вкъщи, когато сте заболели, с цел да попита по какъв начин сте, само че в действителност е угрижен единствено по кое време ще се върнете на работа. Може да наподобява, като че ли ги е грижа, само че в действителност ползата им към живота и благосъстоянието ви е лекомислен и краткотраен – с изключение на когато не визира тях.

Колкото повече разговаряте с нарцистичните персони, толкоз по-ясно усещате, че не ги е грижа за вас. Те не задават доста въпроси, свързани с вас. Това, което желаят в действителност, е да обърнете внимание на тях и на техните потребности и стремежи или да изпълнявате нарежданията им. Но защото са доста чувствителни към това по какъв начин наподобяват в очите на другите, те може в някои случаи да модулират и променят държанието си, с цел да управляват метода, по който ги възприемате.  Може да действат  по този начин за известно време, само че в последна сметка същинските им усеща ще излязат нескрито.

Нарцисистите се държат благо, с цел да получат своето, а не с цел да изразят същинска угриженост. Във кино лентата „ Добри момчета “ набиращият мощ разбойник Хенри Хил /Рей Лиота/ се държи деликатно, с цел да ухажва бъдещата си брачна половинка Карън, като я глези със страхотни заведения за хранене, места на първия ред, най-хубавата храна, най-хубавото вино, никакво очакване на опашки. Цялото му внимание е фокусирано върху нея. Но щом един път се оженват – взрив, и край. Нарцисистът си е проработил и е получил това, което желае, тъй че какъв е казусът, когато се прибира пийнал и миришещ на други дами? Това, което желае брачната половинка му, няма значение; единственото, което има значение е това, което той счита, че му принадлежи. Използвал е деликатното си отношение, с цел да я хване в капан, само че в действителност не го е грижа за нея.

Най-опасните нарцисисти са тези, чиято цялостна липса на емпатия и голяма надутост граничат с психопатията: способността да нанасят щета без скрупули. Те нямат съвест и експлоатират близките прочувствено, финансово, а от време на време и физически. Ако им вървите по свирката, сте им комфортни, в случай че са недоволни от вас, се превръщате освен в неуместна персона – вие сте човек, който би трябвало да унижат и може би да унищожат. Когато прочетем за родител, който затваря, изоставя или убива личното си бебе, с цел да може той самият да си прекарва добре и да се забавлява, значи първо и на първо място си имаме работа с нарцистична персона: човек, който надценява себе си и подценява останалите с равнодушието на влечуго.

Тъй като одобряват, че всичко им принадлежи по право, нарцистичните персони може да считат, че не са длъжни да работят толкоз старателно като останалите, че може да потърсят малки врати, с цел да получат това, което желаят, или че разпоредбите не се отнасят за тях. Така се стига до политици, които се заместват в афери, снабдяват се с извънбрачни деца и се пробват да отрекат бащинството си; трансформират публични фондове в персонална касичка или продават политически подкрепи на избрана цена.

Запомнете, нарцисистите не виждат, че постъпват зле – те считат, че всичко им е разрешено. Просто се ядосват, когато някой изтъкне несъответствуващото им държание. Заради безграничното им възприятие за личната значителност им липсва чувството за ясни граници. Те вършат какво си желаят с хората, законите, разпоредбите и обществените правила. Като обществени кукловоди, те считат другите за продължение на себе си и ги командват, насочват, манипулират и употребяват, с цел да извършват желанията им.

Когато прочетем или чуем за духовник, началник в детски лагер или треньор, който злоупотребява полово с дете, приказваме за нарцистична персона, която не зачита човешките права. Забелязвали ли сте, че когато тези хора бъдат хванати те в никакъв случай не се извиняват? Не го вършат на първо място тъй като считат за свое право да насилват деца.

Хората от време на време се майтапят, че са „ фанатици на тематика надзор “, само че в случай че в миналото сте имали контролиращ началник или сътрудник, значи знаете, че това не е смешка. Отначало може да е мъчно да различите нарцистистите, тъй като те могат да бъдат интелигентни, привлекателни и забавни, даже да излъчват ореол на всемогъщество.  Могат да бъдат доста очарователни за тези, които им оказват помощ, само че в последна сметка демонстрират същинската си същина.

Понякога ще станете очевидци на открити прояви на надменност, пренебрежителност или надутост, които да ви разрешат да прозрете под повърхността им и да ви накарат да усетите, че нещо не е наред. Друг път може да бъдат резервирани, снизходителни и дръпнати, което да остави у вас неприятно възприятие. Понякога отдръпват привързаността си или отхвърлят да оказват помощ или да изпълнят отговорностите си. Каквото и да създадат, резултатът постоянно е еднакъв – оставят ви с неприятно възприятие, неудовлетворени или изтормозени.

Нарцистистите могат да бъдат също и изискано жестоки. Умишлено ще пропуснат да признаят някое ваше достижение или ще подценен болката или страданието, което преживявате. Със своето преднамерено равнодушие ви оставят сами с триумфа или страданието ви – просто отхвърлят да проявят даже капчица интерес. Ако го създадат, вие ще се почувствате добре, а нарцистичната персона не желае това.

Тъй като способността им за състрадание е толкоз лимитирана, те като че ли са „ половин човек “, търсещи някой, който да ги добави. Но когато открият подобен човек, нещата потеглят надолу, тъй като никой не може в действителност да направи нарцисиста благополучен. А те самите в действителност не са способни да създадат различен човек благополучен. Ако смятате, че можете да накарате връзките с нарцисист да проработят, ще платите голяма цена в прочувствено, психическо, а даже и във физическо отношение.

Именно такова е и главното им въздействие върху вас: те ви изтощават. Нарцистичните персони виждат потребностите и желанията ви единствено като разсейващ фактор или като спънка пред техните лични. Ако имате неприятности, чувствате се нещастни, обезверени или уплашени, това не е тяхна грижа. Но в случай че не получат каквото желаят, виждате реакцията им – подбелват очи, показват пренебрежение, цупят се, стават нетърпеливи, сприхави и намусени, мърморят или просто си потеглят. Приличат на деца в тяло на възрастни.

Много от нас са научени да „ простят и да не помнят “, изключително във връзка с фамилията и приятелите. Нарцистичната персона разчита, че ще постъпите тъкмо по този начин. Защото когато ви нарани още веднъж и вие просто стоите изумени, онемели или победени, нарцисистът е в еуфория, усеща се по-висш от вас и е удовлетворен.

Всеки човек, общувал с нарцистист, с който в миналото съм разговарял, е казвал едно и също: по един или различен метод, в една или друга степен, те са били възпрепятствани да живеят добре и да разпрострат капацитета си. Как са се чувствали ли? Според личните им думи: „ дребен “, „ нищожен “, „ нисш “. Толкова по въпроса...

Хора, които са били сантиментално увлечени по нарцисист, постоянно ми споделят, че първоначално са били омагьосани от чара, от интелигентността, вниманието и великодушните му жестове. Всички ние сме податливи на харизмата и чара на нарцисистите. Но един път щом човек се посвети на нарцистична персона, чарът бързо избледнява и оставя в неспособност да припознаем очарователната персона, която сме познавали, в равнодушния, манипулативен сътрудник, който виждаме сега.

У дома подобен човек, когато влезе през вратата, може да изисква всички да изоставят заниманията си. Цялото ви битие ще се върти към обслужването на потребностите му. И каквото и да извършите, в никакъв случай няма да е задоволително. Нарцистичният сътрудник в никакъв случай не е удовлетворен от външния ви тип, от навиците, от усетите, дейностите или качествата. Критиките могат да варират от оня присъщ укорителен взор – през бърборене до обиди уединено или на обществено място.

Като родител нарцистичната персона няма прочувствения потенциал да бъде същински великодушна към децата. Точно както идеализира себе си, той може да чака съвършенност от децата, притискайки ги да бъдат най-добите, даже в неща, които не им се харесват или не им се удават. Такива родители могат да употребяват децата си като инструмент, посредством който те самите да се снабдят със популярност и благосъстояние, да вземем за пример притискайки децата си да печелят състезания за хубост или спортни занимания, да вземат участие в телевизионни излъчвания и така нататък Такива хора биха се заклели, че го вършат за положителното на детето си, само че в никакъв случай не биха признали нарцистичната си приятност от споделената популярност. Ако децата се провалят в това да бъдат съвършените спортисти, ученолюбиви, красиви или послушни, нарцистичният родител стартира да се дистанцира от тях. Накрая може да стартира да гледа на детето си като на товар, а не като източник на наслада.

Независимо дали ви забиват нож в гърба при покачване, злепоставят ви на заседание или се блъскат на опашката на летището, тези хора не ги е грижа дали ви предизвикват стеснение, заплашват ви или ви вбесяват в желанието си да се погрижат за личността, която слагат преди всичко – себе си.

Всеки път, когато чуя за началник, управител, треньор, преподавател или сътрудник, който срязва, навиква, крещи, хвърля предмети или тормози другите, знам, че си имаме работа с нацистична персона. Няма никакво опрощение за такова държание и всяка организация, която държи подобен човек в близост, заслужава неодобрение. Възрастни хора, които се държат като деца, нанасят съществени провали в света на порасналите, и колкото по-голяма е властта им, толкоз по-голяма съсипия предизвикват.

За страдание хората постоянно не се замислят или пренебрегват тези и други типове насилническо държание, споделят си, че „ не е толкоз зле “ или „ няма да се повтори “, или просто им е по-лесно да понасят насилника, изключително в случай че им е началник.

Затова се оставят да бъдат унизени и тъпкани, замитат проблемите си под килима, не споделят положителните си хрумвания, тъй като никой не желае да рискува да го унижават, и на скъпите чиновници им идва до гуша и напущат. Понякога нефункционалността на нарцисистите се окопава толкоз надълбоко, че другите ги покриват или стартират да считат, че за това безотговорно държание си има аргументи, или ги извиняват, тъй като са „ интелигентни “ или „ търпими през множеството време “.

Не, скърбя, само че не са търпими, тъй като вие плащате голяма цена поради противното им държание.

Източник: Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър: „ Опасните персони “, изд. „ Изток, Запад “
Картини: Wikimedia Commons