В книгата си Как да обуздаем силата на ума“ (изд.

В книгата си „ Как да обуздаем силата на мозъка “ (изд. Искон) Радхешям Дас изрича паниката си за положението на днешното обществено и технологически видимо съумяло общество и се пробва да изясни от кое място произлизат проблемите на актуалния западен свят, като ги преглежда извънредно на персонално равнище.

Науката и технологиите на 21 век са осъществили подобен огромен прогрес, какъвто даже не бихме могли да си представим преди петдесетина години. Има толкоз доста съвременни изобретения като смарт телефони, таблети, първокласни коли, 7 звездни хотели. Целта на науката е да отстрани или най-малко да понижи всички премеждия и по този метод да донесе от ден на ден и повече благополучие в живота на елементарните хора. Затова какво бихме очаквали да намерим в най-технологично напредналите страни? Би трябвало да забележим най-ценното – мир и обич сред хората. Но все пак действителността в наши дни е изцяло противоположна.

Световните водещи стопански колоси, такива като Съединени американски щати и Япония, макар че са доста развити в икономическо и софтуерно отношение, демонстрират най-голям % самоубийства сред младите и материално преуспяващите. Хората в тези страни са постоянно обезпокоени, разочаровани и затрупани от безчет проблеми. Това не са празни думи, а обстоятелства. Процента на разводите в Съединени американски щати сега е над 75% до първите 3 години от брака. Все повече и повече хора, изключително в западните страни, са принудени да употребяват сънотворни таблетки. Растящ % са принудени да посещават постоянно психиатър. Хората са толкоз несигурни, че конфигурират все по-сложни охранителни системи, с цел да предпазят своите домове. Всички тези проблеми са действителност и в Българските градове.

Ако „ знанието е мощ “, каква е изгодата от цялото ни познание, в случай че не можем да направляваме обстановката в актуалния свят?

Най-големият проблем е неразбирането на нашата еднаквост. Кой съм аз? Дали съм моето тяло, разум, просветеност, моята глава, или моят нос? Ако човек открие същинската си еднаквост може да се опита да реализира същинско благополучие. Ние не сме нашите тела, а безконечни души. Съществуването на душата не е учредено на сляпа религия изповядвана от група религиозни фанатици; то може да бъде потвърдено и разбрано посредством логичност и надълбоко осмисляне.

Според лекар Хари Монсен, професор по анатомия в Медицинския лицей на Илиноис, пазарната цена на едно човешко тяло, тежащо 30 кг, е към 4 лева Всеки който мисли, че ние сме просто материя и че душата и висшите измерения на тялото не съществуват, би трябвало да се замисли дали родителите му биха го продали за 4 лева? Ако ваш другар катастрофира със своя Мерцедес-Бенц, струващ 100 000 лв., вие ще изоставите скъпия автомобил на пътя и ще закарате в болница тялото на приятеля си, което коства единствено 4 лв..

Всеки рационален човек може да разбере, че в живото тяло има нещо доста особено което е ценено от всички, даже и от тези, които нямат цялостно познание за безконечната душа. Душата е същинската персона, която населява краткотрайното тяло. Въпреки това целият свят, с целия си прогрес, е угрижен единствено за материалното тяло, което коства единствено 4 лева и което не е нищо повече от една торба от химични детайли.

Душата може да бъде съпоставена с водач, а тялото с автомобил. Душата е искрата живот, която прави тялото да наподобява живо; когато душата напусне тялото, ние споделяме, че човек е „ мъртъв “. Аналогията с автомобила е доста подобаваща в тази връзка. Автомобилът има светлини, които осветяват пътя, ние имаме очи. Автомобилът създава тон с клаксона си, ние можем да приказваме. Автомобилът има 4 колела, ние имаме две ръце и два крайници. Но когато шофъорът излезе от колата, тя не може да помръдне дори на сантиметър. По сходен метод когато настъпи гибелта, мъртвото тяло е тъкмо като автомобил без водач.

Тялото, което виждаме, е в действителност мъртво; то наподобява живо единствено поради наличието на душата. Когато душата напусне тялото, то престава да работи.

Понякога тялото е сравнявано с кафез, а душата с птица, която живее в кафеза. Ако стопанинът се грижи единствено за кафеза и в никакъв случай не храни птицата, тогава самата концепция да отглежда птица в кафез става безсмислена. В модерното общество хората се стремят само към телесни удобства; в духовно отношение обаче всички гладуват, по тази причина хората са нещастни и неудовлетворени.

Умът, който е част от финото тяло, е основната причина за страданията на живото създание, обусловено от материалното битие. Например от време на време сме сложени в сложна обстановка, само че в случай че мозъкът ни е в положително въодушевление ние се усещаме прелестно. Понякога обаче, даже външно всичко да е наред, в случай че мозъкът ни е депресиран, целият свят ни наподобява черен. Затова е доста значимо да знаем по какъв начин действа мозъкът, каква е неговата природа, неговото държание и какъв е методът той да бъде следен, с цел да бъде употребен положително.

Умът от време на време е сравняван с маймуна която подскача от клон на клон. Той в никакъв случай не остава съсредоточен върху един обект за дълго. Неговата природа е да мисли за един обект в един миг и за различен в идващия.

Умът е сравняван също с дете, което е доста неспокойно и непослушно. Въпреки че непрекъснато се опитваме да удовлетворим желанията на мозъка, той остава незадоволен, без значение какъв брой от неговите стремежи се опитваме да удовлетворим.

Положението на човек, чиито разум и сетива са неконтролирани, е окаяно. Езикът го дърпа на една страна, изисквайки вкусна храна, жаждата го кара да търси подобаваща напитка. По същият метод половите органи изискват задоволство, а сетивото за досег желае да се любува на меки и фини обекти. Стомахът го тормози до момента в който не бъде запълнен, ушите желаят да слушат приятни звуци. Носът копнее за приятни аромати, а очите за приятни гледки. По този метод сетивата, всяко от които изисква задоволство, дърпат живото създание в разнообразни направления. Сетивата блуждаят свободно във всички направления поради неконтролирания разум.

Неинтелигентният човек може да развие доста неприятни привички, до момента в който се пробва да удовлетвори желанията на сетивата си и даже да стигне до самоубийство, с цел да се освободи от разочарованието си, че не е съумял да реализира благополучие. Но по този метод той си предизвиква още повече премеждия. Хората в актуалното общество стават все по-стресирани, неуверени, нерешителни и така нататък поради неконтролиран разум.

„ Каква е изгодата на човек, който е спечелил целия свят, само че е изгубил безконечната си душа? “ Няма същински мир и благополучие в натрупването на благосъстояния, притежанието на телесна хубост или демонстрирането на мощ. Тайната на същинското благополучие е следеният разум, а това се реализира последователно посредством съзнателен за Бога метод на живот.

Състоянието на нашия разум дефинира дали сме щастливи или нещастни. Умът може да бъде съпоставен с изострен нож. Острият нож се употребява от нарушителите за осъществяване на закононарушения, само че същият нож се употребява от хирурга, с цел да избави нечий живот. Ножът самичък по себе си не е нито добър, нито неприятен.

Когато мозъкът е следен, човек реализира най-висшето съвършенство в живота. Той непринудено се съгласява да се подчинява на наставленията на Бог, който се намира в сърцата на всички като Свръхдуша. Такава персона не е повлиявана от двойственостите на материалното битие – благополучие и злощастие, студено и топло, облага или загуба.

Сигурният способ на управление на мозъка и всички наши сетива е да ги ангажираме в положителни духовни действия.

От „ Как да обуздаем силата на мозъка “, Радхешям Дас, изд. Искон

Снимки: YouTube, Bhaktivedanta Vidyapitha