МВР може да призовава, но ако посочи защо точно го прави
В какви случаи Министерство на вътрешните работи може да приканва някого и би трябвало ли да съблюдава някаква конкретна процедура?
Ф.С., София
-------------------------
Когато законът приказва за пълномощията на полицейските органи, той често ползва общи, а от време на време и твърди неразбираеми правила и фрази. Като да вземем за пример тази в член 61 от Закона за МВР (ЗМВР), съгласно която " за реализиране на общата предварителна защита на правонарушенията полицейските органи създават и реализират комплекс от мероприятия за определяне и премахване на аргументите и изискванията за тяхното осъществяване ". Или пък по какъв начин за реализиране на самостоятелната предварителна защита на правонарушенията полицейските органи са извършвали " дейности във връзка с лица, за които има задоволително съображение да се допусна, че ще извършат незаконни или други противоправни дейности, които заплашват публичния ред ". Още по-странна е последваща наредба - " за попречване на замислени или готови закононарушения полицейските органи създават и реализират мероприятия за определяне на лицата, замислили или подготвящи закононарушения, и тяхното обезсърчаване ".
Веднага по-късно обаче законът става доста по-конкретен. Така съгласно член 69, алинея 1 от ЗМВР " полицейските органи могат да приканват в служебните пространства жители за осъществяване на избраните им с този закон пълномощия ". Това обаче не може да стане инцидентно, просто по избор на чиновник на Министерство на вътрешните работи. Защото законът категорично натъртва, че полицейските органи са длъжни документално да уведомяват жителите за призоваването. В известието категорично би трябвало да се показват задачата на призоваването, часът и мястото на явяване. Законът позволява в неотложни случаи призоваването да може " да се прави по телефон или факс ". Това приканване обаче би трябвало да се удостоверява документално от длъжностното лице, което го е направило. При всички положения обаче не може Министерство на вътрешните работи и неговите чиновници да приканват, без да кажат ясно и недвусмислено за какво го вършат. Те нямат право да споделят и да вземем за пример - " елате и ще ви кажем за какво " или " пък ще разберете, като се явите ". Законът ясно е споделил - показва се задачата на призоваването.
Иначе Законът за Министерство на вътрешните работи показва, че полицейските органи могат да издават разпоредби до държавни органи, организации, юридически лица и жители, когато това е належащо, за осъществяване на предоставените им функционалности. Тези разпоредби би трябвало да са издадени документално. Веднага по-късно обаче е дадена опция, съгласно която " при неспособност да се издадат документално разпорежданията могат да се издават устно или посредством дейности, чийто смисъл е понятен за лицата, за които се отнасят ".
Изрично е записано, че разпорежданията на полицейския орган са наложителни за осъществяване, само че е позволено изключение - " в случай че постановат осъществяването на явно за лицето закононарушение или нарушаване или заплашват живота или здравето му ". Законът дефинира, че разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват против автограф на лицето, което им е получател. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един очевидец. Важно е да се знае, че разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се апелират по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Ф.С., София
-------------------------
Когато законът приказва за пълномощията на полицейските органи, той често ползва общи, а от време на време и твърди неразбираеми правила и фрази. Като да вземем за пример тази в член 61 от Закона за МВР (ЗМВР), съгласно която " за реализиране на общата предварителна защита на правонарушенията полицейските органи създават и реализират комплекс от мероприятия за определяне и премахване на аргументите и изискванията за тяхното осъществяване ". Или пък по какъв начин за реализиране на самостоятелната предварителна защита на правонарушенията полицейските органи са извършвали " дейности във връзка с лица, за които има задоволително съображение да се допусна, че ще извършат незаконни или други противоправни дейности, които заплашват публичния ред ". Още по-странна е последваща наредба - " за попречване на замислени или готови закононарушения полицейските органи създават и реализират мероприятия за определяне на лицата, замислили или подготвящи закононарушения, и тяхното обезсърчаване ".
Веднага по-късно обаче законът става доста по-конкретен. Така съгласно член 69, алинея 1 от ЗМВР " полицейските органи могат да приканват в служебните пространства жители за осъществяване на избраните им с този закон пълномощия ". Това обаче не може да стане инцидентно, просто по избор на чиновник на Министерство на вътрешните работи. Защото законът категорично натъртва, че полицейските органи са длъжни документално да уведомяват жителите за призоваването. В известието категорично би трябвало да се показват задачата на призоваването, часът и мястото на явяване. Законът позволява в неотложни случаи призоваването да може " да се прави по телефон или факс ". Това приканване обаче би трябвало да се удостоверява документално от длъжностното лице, което го е направило. При всички положения обаче не може Министерство на вътрешните работи и неговите чиновници да приканват, без да кажат ясно и недвусмислено за какво го вършат. Те нямат право да споделят и да вземем за пример - " елате и ще ви кажем за какво " или " пък ще разберете, като се явите ". Законът ясно е споделил - показва се задачата на призоваването.
Иначе Законът за Министерство на вътрешните работи показва, че полицейските органи могат да издават разпоредби до държавни органи, организации, юридически лица и жители, когато това е належащо, за осъществяване на предоставените им функционалности. Тези разпоредби би трябвало да са издадени документално. Веднага по-късно обаче е дадена опция, съгласно която " при неспособност да се издадат документално разпорежданията могат да се издават устно или посредством дейности, чийто смисъл е понятен за лицата, за които се отнасят ".
Изрично е записано, че разпорежданията на полицейския орган са наложителни за осъществяване, само че е позволено изключение - " в случай че постановат осъществяването на явно за лицето закононарушение или нарушаване или заплашват живота или здравето му ". Законът дефинира, че разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват против автограф на лицето, което им е получател. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един очевидец. Важно е да се знае, че разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се апелират по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ