В живота си преживях какво ли не, но нито за

В живота си претърпях какво ли не, само че нито за минутка не съм предполагала, че когато навърша 60 ще съм доста по-щастлива, в сравнение с когато бях на 20 години. Време е да споделя моята витална история и да вдъхна кураж на тези, които се плашат от остаряването.

Сключих първият си брак, когато навърших 20. Тогава бях млада и глупава и се влюбих до уши в момче от моя град. За страдание щастието ни не продължи дълго. Мъжът ми посегна към чашката. Постепенно от влюбен мъж той се трансформира в квартален пияч. Не закъсняха и неговите изневери.
Той не се промени даже когато ни се роди бебе. Не можех да му устоявам пиянските изцепки и ежедневните препирни и кавги. Затова в един прекрасен ден просто си събрах багажа и го напуснах. Разводът беше тежък и остави противен отпечатък върху мен.



След една година срещнах приветлив мъж, който заради стичане на събитията беше останал вдовец. Той с удоволствие се съгласи да осинови щерка ми. С него заживяхме щастливо в продължение на над 10 години.
От нашия брак ни се роди наследник. Но още веднъж, както стана с първия ми брачен партньор - този също стартира да пие прекалено много. В резултат на това стартира да ми протяга ръка, а свадите и униженията ни бяха всекидневни. Имах потребност от успокоение.

Странното е, че тъкмо тогава още веднъж се появи първият ми мъж. Не мога да укривам, че към момента го обичах, макар алкохолизмът и изневерите му. Все отново той беше моята първа огромна обич. Той изиска да се забележим. Разказах му, че си имам мъж и още едно дете. Той сподели, че не се тормози от това и че желае още веднъж да бъдем дружно. След няколко секрети срещи с него, аз взех решение да му дам още един късмет. А доста добре знаех, че не би трябвало да се връщам там, където съм избягала.

И по този начин още веднъж се оказах предадена и излъгана. Въпреки уверенията му, че е спрял да пие, алкохолизмът му още веднъж се възроди. Освен това стартира и да ми протяга ръка, а за изневерите мисля, че няма смисъл да загатвам. Дъщеря ми не можеше да разбере за какво понасям насилието му толкоз години. А истината беше, че ме беше боязън да бъда сама. Исках да имам някого до себе си.
Дъщеря ми стана огромна и се задоми. А при мен свадите и побоите продължаваха. Стигна се до такава степен, че се наложи интервенция и на полицията. 

Един ден просто не устоях и си събрах нещата. За следващ път подадох молба за бракоразвод. Вече бях на 50, с 3 брака зад тила си. Родиха ми се внуци - от сина и щерка ми. Исках някой да ме обича същински, само че ме беше боязън да се обвържа с мъж за следващ път и да остана разочарована.



Издържах 10 години да пребивавам без мъж - без милувки и обич. На 60 години към този момент се усещах баба. А още имах задоволително сила за живота.
Тогава се срещнах с таксиметров водач. Изненадващо той се оказа много образован. Започна да ми прави похвали - нещо, което от дълго време не ми се беше случвало. Аз даже се изчервих на няколко пъти. Отдавна не се бях радвала на сходно внимание. Той ме предложения на среща и по този начин в живота ми се появи Жоро. Недоверието към мъжете ме беше направила внимателна. Въпреки подозренията си, взех решение да го позволи.



Жоро беше колкото мен на възраст, само че младееше. Двамата се допълвахме и имаше защо да си приказваме. Заживяхме в мир и естетика. Започнахме да излизаме и да водим всемирски живот. Ходехме на спектакъл, на кино и пътешествахме. Децата и внуците ни се радваха и ни помагаха. Посетих места, за които единствено бях мечтала през годините. Отново правех обич, освен това по-добре, откогато навърших 20 години.

Надявам се това да е последният ми брак в живота и да бъдем щастливи до края на дните си. Искам да дам кураж на самотните дами, че в никакъв случай не е късно щастието да кацне още веднъж на рамото им.
Споделете моята история, в случай че ви е подействала положително и вдъхновяващо.