КПКОНПИ за закриването на спецправосъдието: Липса на анализ, субективни изводи и корупционен риск
В осъществяване на законовите си пълномощия по координиране на законопроекти, препоръчани от органите на изпълнителната власт, по отношение на съществуването на корупционен риск, на свое съвещание на 09.02.2022 година, КПКОНПИ прегледа предложенията за промени и допълнения в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Законопроектът е импортиран от министъра на правораздаването Надежда Йорданова, оповестиха от КПКОНПИ. Предложените промени плануват закриване на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните профилирани прокуратури.
В решението си Комисията приема следното:
Специализираното наказателно правораздаване в Република България се основава през 2011 година в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. рекомендации в отчети на Комисията до Европейския парламент и до Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция – „ да се основат профилирани структури за правосъдно гонене и изговаряне на решения по каузи за корупция по високите етажи и каузи, отнасящи се до проведената престъпност, като тези структури би трябвало да разполагат със съответната функционална и политическа самостоятелност “. С оглед предлагането за закриване на профилираното наказателно правораздаване, се постанова като наложително изискване да се извърши справедлив и прецизен разбор за успеваемостта и качеството за интервала на цялостното му битие, който от началото на 2012 година и досега липсва.
Неправилен е изложеният мотив в отчета на министъра на правораздаването, че „ Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии “.
С Решение № 10 от 2011 година по конституционно дело № 6/2011 година и Решение № 6 от 27.03.2018 година по конституционно дело № 10/2017 година на Конституционният съд на Република България е оповестено, че профилираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не опонира на главния закон. Това постанова извода, че употребяваните причини в претекстовете към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и профилираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От осъществения относителен разбор от Комисията на завършилите със съглашения НОХД по отношение на тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран углавен съд (СпНС) през 2019 и 2020 година, се откри, че и двете съдилища употребяват института на съглашението в активността си по правосъдие в идентични мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на профилираното правораздаване с изказванието, че: „ При оценката на успеваемостта особено внимание следва да се обърне и на обстоятелството, че по-голяма част от НОХД завършват със съглашение “. Процентното съответствие на присъдите към споразуменията са както следва: в Софийски градски съд за 2019 година - 41,6/58,4%, за 2020 година - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 година - 35,8/64,2% и за 2020 година - 36,9/63,1 %.
От направените констатации и рекомендации в отчетите на Европейска комисия се постанова извод, че профилираните институции са почнали да реализират съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезнали в действие присъди по каузи за проведена престъпност и отнемането на нелегално добито имущество, както и че промените са почнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на препоръчаната мярка за закриване на профилираното наказателно правораздаване със декларираната цел/приоритет за битка с корупцията.
По горните аргументи, КПКОНПИ не съгласува, заради съществуване на корупционен риск описаните оферти за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт.
Решението е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси и до Комисията по предварителна защита и противопоставяне на корупцията при 47 –то Народно заседание. Пълният текст на признатото решение е оповестено и на интернет-страницата на КПКОНПИ.
На съвещанието, извършено на 09.02.2022 година Комисията прегледа и съгласува напълно следните законопроекти: Закон за изменение и допълнение на Закона за българските персонални документи, Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния надзор на артикули, свързани с защитата, Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми и Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
В решението си Комисията приема следното:
Специализираното наказателно правораздаване в Република България се основава през 2011 година в отговор на отправените от Европейската комисия (ЕК) през 2009 и 2010 г. рекомендации в отчети на Комисията до Европейския парламент и до Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция – „ да се основат профилирани структури за правосъдно гонене и изговаряне на решения по каузи за корупция по високите етажи и каузи, отнасящи се до проведената престъпност, като тези структури би трябвало да разполагат със съответната функционална и политическа самостоятелност “. С оглед предлагането за закриване на профилираното наказателно правораздаване, се постанова като наложително изискване да се извърши справедлив и прецизен разбор за успеваемостта и качеството за интервала на цялостното му битие, който от началото на 2012 година и досега липсва.
Неправилен е изложеният мотив в отчета на министъра на правораздаването, че „ Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии “.
С Решение № 10 от 2011 година по конституционно дело № 6/2011 година и Решение № 6 от 27.03.2018 година по конституционно дело № 10/2017 година на Конституционният съд на Република България е оповестено, че профилираните наказателни юрисдикции са съответни на Конституцията, както и че компетентността им не опонира на главния закон. Това постанова извода, че употребяваните причини в претекстовете към законопроекта за закриване на специализирате наказателни съдилища и профилираните прокуратури са едностранни, субективни и неправилни.
От осъществения относителен разбор от Комисията на завършилите със съглашения НОХД по отношение на тези решени с присъда в Софийски градски съд (СГС) и Специализиран углавен съд (СпНС) през 2019 и 2020 година, се откри, че и двете съдилища употребяват института на съглашението в активността си по правосъдие в идентични мащаби. Това от своя страна оборва аргумента на вносителя на законопроекта, за неефективността на профилираното правораздаване с изказванието, че: „ При оценката на успеваемостта особено внимание следва да се обърне и на обстоятелството, че по-голяма част от НОХД завършват със съглашение “. Процентното съответствие на присъдите към споразуменията са както следва: в Софийски градски съд за 2019 година - 41,6/58,4%, за 2020 година - 34,6/65,4%; в СпНС за 2019 година - 35,8/64,2% и за 2020 година - 36,9/63,1 %.
От направените констатации и рекомендации в отчетите на Европейска комисия се постанова извод, че профилираните институции са почнали да реализират съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезнали в действие присъди по каузи за проведена престъпност и отнемането на нелегално добито имущество, както и че промените са почнали да дават резултати. Това от своя страна води до несъотносимост на препоръчаната мярка за закриване на профилираното наказателно правораздаване със декларираната цел/приоритет за битка с корупцията.
По горните аргументи, КПКОНПИ не съгласува, заради съществуване на корупционен риск описаните оферти за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт.
Решението е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси и до Комисията по предварителна защита и противопоставяне на корупцията при 47 –то Народно заседание. Пълният текст на признатото решение е оповестено и на интернет-страницата на КПКОНПИ.
На съвещанието, извършено на 09.02.2022 година Комисията прегледа и съгласува напълно следните законопроекти: Закон за изменение и допълнение на Закона за българските персонални документи, Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния надзор на артикули, свързани с защитата, Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми и Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ