Зденка Тодорова: Визитата на Петков в Белград е обида за българите в Западните покрайнини
След два месеца визитата на премиера Кирил Петков и постигнатото от него в Белград ще увисне във въздуха, тъй като президентът Александър Вучич към този момент няма да е този фактор в сръбската политика, какъвто е сега, а Ана Бърнабич няма да е министър председател.
Една суховато показана информация за визитата на Кирил Петков от сръбските медии приказва, че това е една официална среща в навечерието на изборите, които следва да се проведат в Сърбия. Не е ясно за какво се избърза с тази аудиенция и за какво въпросът със Западните околности, който е главен в нашите двустранни връзки, беше неглижиран. Звучи несериозно един 100-годишен проблем, какъвто имаме сред нашите две страни поради систематичното нарушение на правата на българското малцинство, да бъде решен през идващите два месеца с телефонни диалози сред Петков и Бърнабич. Най-малкото тъй като последната не се употребява с никакъв престиж в сръбското общество и е малко евентуално тя да остане министър председател след изборите. За страдание, проблемите на българското малцинство се трансформират в камък на шията на българските и сръбските политици, които в този момент ще си трансферират топката или най-малко до момента в който са на власт тези хора.
Премиерът Петков прогласи връзките ни със Сърбия за стратегически, само че от думите му не стана ясно в какво тъкмо ще се показва това стратегическо партньорство – основаването на обединен газов пазар, събирането на мозъците или нещо друго, за което се е схванал с Бърнабич по време на договарянията на четири очи. Не е ясно и кой има повече потребност от подобен тип връзки – ние или сърбите. Още по-малко е ясна вероятността на по този начин декларираното стратегическо партньорство след предварителните избори. Опозиционната преса не обели и дума за визитата на Петков, още повече за нейните резултати.
В какво ще се оглежда стратегическото партньорство със Сърбия, може би в жп линията Ниш-сръбска граница, или както още някои го назовават Димитровград, вместо Цариброд? Другото стратегическо партньорство несъмнено е правата на автомагистралата сред двете страни, която сърбите към този момент се похвалиха в типичния си жанр, че са завършили и чакат българите да свършат своята работа. Третият детайл на стратегическото партньорство несъмнено ще е контролно-пропусквателен пункт, намиращо се някъде в региона на Видин и Зайчар. Без коментар повече за стратегическото партньорство.
Не би трябвало да забравяме, че стратегическото партньорство на Сърбия сега е с Русия и Китай, а България е член на Европейския съюз и НАТО. За какво стратегическо може да става дума тук?
Кирил Петков даде обещание рамо на Сърбия за Европейски Съюз, само че тук би трябвало да му се подсети, че Белград през последните две години беше замразил договарянията си с Европейски Съюз. От 35 глави той е отворил 22 и от тях единствено 2 са краткотрайно затворени, т.е. не са изцяло затворени. Става дума за главите свързани с просвета, просвета и обучение. За каква безусловна поддръжка става дума, откакто Сърбия не е свършила нищо в договарянията с Европейски Съюз.
Когато българските високопоставени делегации отиват в Сърбия би трябвало да се отстояват въпросите с правата на българите, които се свиват. В тези региони няма български вложители, няма изобщо никакви вложения. Благодарение на тази политика беше основано и понятието „ сезонни служащи “. Това са хората от Цариброд, които всеки ден минават границата и отиват в България, с цел да изкарват прехраната си. Стратегическото партньорство не планува ли българското малцинство да бъде включено в него? Трябва да се сътвори и фонд, с който да се финансира популяризирането на културата на българите от Западните околности под формата на книги, филми и други Трябва да се съхранява българският език и да се върне образованието на него, както беше в предишното. За страдание, тези значими въпроси за българите се трансферират в ръцете на Бърнабич, която ще е министър председател още два месеца. Това значи, че българският въпрос е подценен. Нанесена е една засегнатост на българите в Западните околности и техните упования и стремежи да се отстои техния език, просвета и еднаквост. Дори се стигна до разпространението на една небивалица, че в случай че броя на българите спадне от 18 хиляди на 12 хиляди след преброяването, те ще изгубят статута си на малцинство. Има закон за малцинствата и Конституция…
Българските политици се излагат в Белград, откакто не схващат казуса сред България и Сърбия и не са се срещнали задоволително добре с него. /БГНЕС
-----------
Зденка Тодорова, публицист, журналист и правозащитник. Тя е създател на редица книги и публикации за ситуацията на българите в Западните околности. Анализът й е изработен особено за БГНЕС.
Една суховато показана информация за визитата на Кирил Петков от сръбските медии приказва, че това е една официална среща в навечерието на изборите, които следва да се проведат в Сърбия. Не е ясно за какво се избърза с тази аудиенция и за какво въпросът със Западните околности, който е главен в нашите двустранни връзки, беше неглижиран. Звучи несериозно един 100-годишен проблем, какъвто имаме сред нашите две страни поради систематичното нарушение на правата на българското малцинство, да бъде решен през идващите два месеца с телефонни диалози сред Петков и Бърнабич. Най-малкото тъй като последната не се употребява с никакъв престиж в сръбското общество и е малко евентуално тя да остане министър председател след изборите. За страдание, проблемите на българското малцинство се трансформират в камък на шията на българските и сръбските политици, които в този момент ще си трансферират топката или най-малко до момента в който са на власт тези хора.
Премиерът Петков прогласи връзките ни със Сърбия за стратегически, само че от думите му не стана ясно в какво тъкмо ще се показва това стратегическо партньорство – основаването на обединен газов пазар, събирането на мозъците или нещо друго, за което се е схванал с Бърнабич по време на договарянията на четири очи. Не е ясно и кой има повече потребност от подобен тип връзки – ние или сърбите. Още по-малко е ясна вероятността на по този начин декларираното стратегическо партньорство след предварителните избори. Опозиционната преса не обели и дума за визитата на Петков, още повече за нейните резултати.
В какво ще се оглежда стратегическото партньорство със Сърбия, може би в жп линията Ниш-сръбска граница, или както още някои го назовават Димитровград, вместо Цариброд? Другото стратегическо партньорство несъмнено е правата на автомагистралата сред двете страни, която сърбите към този момент се похвалиха в типичния си жанр, че са завършили и чакат българите да свършат своята работа. Третият детайл на стратегическото партньорство несъмнено ще е контролно-пропусквателен пункт, намиращо се някъде в региона на Видин и Зайчар. Без коментар повече за стратегическото партньорство.
Не би трябвало да забравяме, че стратегическото партньорство на Сърбия сега е с Русия и Китай, а България е член на Европейския съюз и НАТО. За какво стратегическо може да става дума тук?
Кирил Петков даде обещание рамо на Сърбия за Европейски Съюз, само че тук би трябвало да му се подсети, че Белград през последните две години беше замразил договарянията си с Европейски Съюз. От 35 глави той е отворил 22 и от тях единствено 2 са краткотрайно затворени, т.е. не са изцяло затворени. Става дума за главите свързани с просвета, просвета и обучение. За каква безусловна поддръжка става дума, откакто Сърбия не е свършила нищо в договарянията с Европейски Съюз.
Когато българските високопоставени делегации отиват в Сърбия би трябвало да се отстояват въпросите с правата на българите, които се свиват. В тези региони няма български вложители, няма изобщо никакви вложения. Благодарение на тази политика беше основано и понятието „ сезонни служащи “. Това са хората от Цариброд, които всеки ден минават границата и отиват в България, с цел да изкарват прехраната си. Стратегическото партньорство не планува ли българското малцинство да бъде включено в него? Трябва да се сътвори и фонд, с който да се финансира популяризирането на културата на българите от Западните околности под формата на книги, филми и други Трябва да се съхранява българският език и да се върне образованието на него, както беше в предишното. За страдание, тези значими въпроси за българите се трансферират в ръцете на Бърнабич, която ще е министър председател още два месеца. Това значи, че българският въпрос е подценен. Нанесена е една засегнатост на българите в Западните околности и техните упования и стремежи да се отстои техния език, просвета и еднаквост. Дори се стигна до разпространението на една небивалица, че в случай че броя на българите спадне от 18 хиляди на 12 хиляди след преброяването, те ще изгубят статута си на малцинство. Има закон за малцинствата и Конституция…
Българските политици се излагат в Белград, откакто не схващат казуса сред България и Сърбия и не са се срещнали задоволително добре с него. /БГНЕС
-----------
Зденка Тодорова, публицист, журналист и правозащитник. Тя е създател на редица книги и публикации за ситуацията на българите в Западните околности. Анализът й е изработен особено за БГНЕС.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ