Изпълнението на бюджета за 2024-а поставя въпросителните за бюджет 2025-а
Данните за осъществяването и на Консолидираната фискална стратегия и на държавния бюджет към този момент са факт. И без значение от забележимите по тях старания на централната власт да компенсира неразумните фискални решения, които народните представители (няма значение от кои парламентарни групи и в кои на Народни събрания) вземаха в продължение на няколко следващи години, се вижда, че без уверено ограничение на разноските в обществената сфера и обществения бранш, бюджетната дупка мъчно ще бъде затворена.
Данните съгласно Министерството на финансите са следните: Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 година са в размер на 71 999,2 млн. лева или 95,6 % от годишните планове. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за 2024 година е негативно в размер на 6 138,0 млн. лева (3,0 % от прогнозния БВП). Всъщност точното съответствие на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт ще знаем когато излязат сезонно изгладените данни за Брутния вътрешен артикул за 2024-а. Това ще стане през октомври и е доста евентуално да се окаже, че той е над 3% както стана предходната година с Брутният вътрешен продукт за 2023-а . Съвсем различен е въпросът какви ще са данните на начислена основа. Точно тази неизясненост е една от аргументите за внимателната позиция на настоящето държавно управление във връзка с подаването на поръчка за влизане в Еврозоната.
Но да се върнем на данните за бюджета. При по деликатен прочит на предоставените данни за осъществяването му могат да се виждат някои значими елементи, които за жалост доста евентуално да имат своето въздействие и през 2025-а година. В приходната част би трябвало да се означи, че има преизпълнение на заложените данъчни доходи. Според Министерството на финансите данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лева, което съставлява 101,3 % по отношение на разчетените за годината и образуват 81,5 % от общите приходи по КФП за интервала. Но и тук има елементи. Приходите от корпоративни налози, без значение от влизането в действие на по-високото облагане на огромните интернационалните компании по линия на данъчните регулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, са в размер на 5 412,4 млн. лева или 91,3 % от годишния проект. Сравнени с данните към декември на миналата година постъпленията нарастват с 497,6 млн. лева (10,1 на сто). Нарастват, само че не толкоз, че да покрият предварителните планове. Това значи, че или предходния постоянен кабинет, който направи тези планове, се е объркал с прогнозите, или че бизнеса има задълбочаващи се проблеми.
" В тази група налози са и приходите от налог върху дивидентите, ликвидационните дялове и приходите на локални и задгранични юридически лица, които са в размер на 124,9 млн. лева, като съпоставени с 2023 година приходите са повече с 33,5 млн. лева (36,6 %). Постъпленията от този налог зависят от положението на стопанската система и взетите от компаниите решения за систематизиране на дивиденти ", прецизира финансовото министерство.
Неизпълнението на заложените доходи от корпоративен налог се компенсират изцяло от преизпълнението на налога върху приходите на физическите лица. Те са в размер на 7 053,0 млн. лева или 102,1 % по отношение на заложените в плана за годината. Тези доходи са със 761,0 млн. лева повече или 12,1 % растеж по отношение на миналата година.
Министерството на финансите твърди, че това преизпълнение са дължи на нарасналата събираемост и ограниченията за понижаване на приходите от недеклариран труд. Но това наподобява малко подозрително на фона на идващите данни. А точно, че растежа на приходите от облагане на приходите на физически лица идва напълно по линия на трудовите контракти. " По трудови правни отношения приходите от налога към декември 2024 година са 5 981,4 млн. лева, 105,3 % по отношение на годишните планове. Тези доходи нарастват с 852,7 млн. лева (16,6 %) спрямо миналата година ", оповестява Министерството на финансите. А повода за това както можете да се досетите е административното нарастване на растежа на минималната работна заплата и на възнагражденията в разнообразни сфери на обществения бранш. Впрочем Министерството на финансите не крие този факт като непосредствено признава:
" Отчетеният растеж при тази група данъчни доходи е повлиян в огромна степен от Кодекса на труда (чл. 244, алинея 2). Механизъм, според който минималното трудово заплащане за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. В сходство с новия механизъм от 1 януари 2024 година минималната работна заплата за страната е увеличена от 780 лева на 933 лева или с 19,6 %. Други фактори за повишаване на приходите от ДДФЛ са регистрираният висок номинален растеж на междинната работна заплата през първите три тримесечия на 2024 година, както в частния бранш, по този начин и в публичния бранш, в т. ч. нарастването на заплатите в областта на образованието и на разноските за личен състав в бюджетните организации ". А огромна част от тези описаните фактори натоварват в доста огромна степен разходната част и най-вероятно ще имат същото, в случай че не и по-сериозно отрицателно въздействие върху нея и през 2025-а.
За разлика от приходите от налози по трудови правни отношения по тези от цивилен контракти е цялостна тъга. Съдете сами. Министерството на финансите написа следното: " По извънтрудови правни отношения (свободни специалности, цивилен контракти, еднолични търговци и др.) приходите от налога към декември 2024 година са в размер на 460,2 млн. лева, което е 83,8 % от годишния план. За 2024 година са постъпили с 12,0 млн. лева по-малко доходи или 2,5 % спад по отношение на миналата година ". И тук е мястото да си зададем въпроса къде е по-голямата част на недекларирания труд? При лицата които се обгръщат от трудови догори или при тези със свободни специалности, цивилен контракти и при едноличните търговци. Коректният отговор на този въпрос ще разреши да разберем до каква степен съответни са хвалбите за напъните на данъчната администрация в тази област.
При косвените налози без значение от тяхното преизпълнение като цяло, също нещата не са еднопосочни. " Приходите от косвени налози към декември 2024 година са в размер на 25 888,9 млн. лева или 101,5 % по отношение на годишния план. Сравнени с данните за миналата година постъпленията нарастват с 3 141,4 млн. лева (13,8 на сто) ", осведоми Министерството на финансите. Само, че приходите от Данък добавена стойност са в размер на 18 576,2 млн. лева, което съставлява 99,7 % от плануваните със ЗДБРБ за 2024 година. Както виждате даже при този най-съществен за бюджета налог планувания резултат въпреки и с малко не е изпълнен. Независимо, че съпоставени с 2023 година, приходите от Данък добавена стойност нарастват с 2 359,7 млн. лева (14,6 на сто), което, както написа финансовото ведомство, е вследствие на нарасналото ползване, растежът в цените на стоките и подхванатите ограничения от приходните организации за възстановяване на митническия и данъчен надзор. С други думи, още веднъж, или планирането е било погрешно, или бизнеса има проблеми, или нарастването на приходите не дало упования като ползване резултат.
При акцизите всичко е наред и те покриват напълно минималното несъблюдение на Данък добавена стойност. " Приходите от акцизи (нето) от импорт, вътрешно произвеждане и въведени в страната от други държави-членки на Европейски Съюз акцизни артикули са в размер на 6 904,7 млн. лева, което е 107,1 % по отношение на плануваните със ЗДБРБ за 2024 година Съпоставени с 2023 година постъпленията от акцизи нарастват номинално със 756,8 млн. лева (12,3 %) ", се споделя в известието на Министерството на финансите. Трябва ли да прецизираме, че главната част от тази финансова берекет се дължи на пушачите, чийто грубо осъждан години наред недостатък, цялостни хазната и то доста по-ефективно и играещите хазарт и употребяващите алкохол.
Истинския проблем, водещ до несъблюдение на приходната част в Консолидираната фискална стратегия, обаче са неданъчните доходи и най-много на приходите от помощи и дарения, поради неизпълнението на Европейските стратегии. Тук непосредствено цитираме Министерството на финансите, която оповестява: " Неданъчните доходи са в размер на 9 667,4 млн. лева, което съставлява 94,2 % от годишните планове. Тези доходи са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2024 година главно заради по-ниските приходи от продажба на нефинансови активи (главно при постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове), по-ниски от плануваните държавни и общински такси и други. Неданъчните доходи се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Постъпленията от помощи и дарения за 2024 година са в размер на 3 631,6 млн. лева, като остават доста под заложените в плана към ЗДБРБ за 2024 година (7 080,7 млн. лева.). Това се дължи на непостъпване на плануваните втори и трети транш по Плана за възобновяване и резистентност и част от плануваните доходи по оперативните стратегии на Европейски Съюз (неизпълнение на плановете по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 милиарда лева.) ".
Коментарът е непотребен. Но е значимо да се знае, че този неуспех е оценка за успеваемостта на българските законотворци. Логичният въпрос е за какво те получават своите заплати, които не са ниски и са за сметка на възходящата разходна част на бюджета?
Като стигнахме до разноските. Това е болното място и на регистрираната за 2024-а Консолидирана фискална стратегия, а най-вероятно и на онази за 2025-а, която следва да бъде импортирана за разглеждане в Народното събрание.
На първо място е добре да отбележим, че последният длъжностен кабинет е положил старания да ограничи финансовата вакханалия, която наследи от последното постоянно държавно управление.
" Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. По-ниски от плануваните са разноските главно по сметките за средства от Европейски Съюз, до момента в който разноските по националния бюджет надвишават плановете за годината, което се дължи на по-високи от плануваните разноски по бюджетите на общините. По-ниско е усвояването на плануваните средства по ПВУ, както и при някои от оперативните стратегии по новия програмен интервал, което напълно компенсира неизпълнението в частта на приходите и помощите, показано нагоре ", написа в известието на Министерството на финансите.
Това удостоверява, че Европейските фондове като цяло са неутрални за държавните финансите. За тях да, само че не и за положителното здраве на стопанската система. То се въздейства отрицателно, освен това в дълготраен проект, от не усвояването на този европейски финансов стимулант.
Що се отнася до разноските с най-голяма тежест, без чието ограничаване на растежа казуса с бюджетната дупка не може да бъде решен данните приказват сами за себе си. Според информацията за осъществяването на консолидираната фискална стратегия от общо 78.14 милиарда разноски обществените 34.82 милиарда лв. или 44.56%, тези за личен състав - 20.24 милиарда лв. или 25.9%, което е неизбежно при близо 600 хиляди чиновници в обществения бранш. На този декор финансовите разноски за 2024-а са 6.78 милиарда лв.. Едва ли би трябвало да разясняваме къде би трябвало да се вършат ограничавания и даже съкращения, в случай че не желаеме след година-две, а е допустимо още и тази година да не ни удари по главата нарастване на данъчно-осигурителната тежест.
Данните съгласно Министерството на финансите са следните: Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 година са в размер на 71 999,2 млн. лева или 95,6 % от годишните планове. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за 2024 година е негативно в размер на 6 138,0 млн. лева (3,0 % от прогнозния БВП). Всъщност точното съответствие на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт ще знаем когато излязат сезонно изгладените данни за Брутния вътрешен артикул за 2024-а. Това ще стане през октомври и е доста евентуално да се окаже, че той е над 3% както стана предходната година с Брутният вътрешен продукт за 2023-а . Съвсем различен е въпросът какви ще са данните на начислена основа. Точно тази неизясненост е една от аргументите за внимателната позиция на настоящето държавно управление във връзка с подаването на поръчка за влизане в Еврозоната.
Но да се върнем на данните за бюджета. При по деликатен прочит на предоставените данни за осъществяването му могат да се виждат някои значими елементи, които за жалост доста евентуално да имат своето въздействие и през 2025-а година. В приходната част би трябвало да се означи, че има преизпълнение на заложените данъчни доходи. Според Министерството на финансите данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58 700,2 млн. лева, което съставлява 101,3 % по отношение на разчетените за годината и образуват 81,5 % от общите приходи по КФП за интервала. Но и тук има елементи. Приходите от корпоративни налози, без значение от влизането в действие на по-високото облагане на огромните интернационалните компании по линия на данъчните регулации на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, са в размер на 5 412,4 млн. лева или 91,3 % от годишния проект. Сравнени с данните към декември на миналата година постъпленията нарастват с 497,6 млн. лева (10,1 на сто). Нарастват, само че не толкоз, че да покрият предварителните планове. Това значи, че или предходния постоянен кабинет, който направи тези планове, се е объркал с прогнозите, или че бизнеса има задълбочаващи се проблеми.
" В тази група налози са и приходите от налог върху дивидентите, ликвидационните дялове и приходите на локални и задгранични юридически лица, които са в размер на 124,9 млн. лева, като съпоставени с 2023 година приходите са повече с 33,5 млн. лева (36,6 %). Постъпленията от този налог зависят от положението на стопанската система и взетите от компаниите решения за систематизиране на дивиденти ", прецизира финансовото министерство.
Неизпълнението на заложените доходи от корпоративен налог се компенсират изцяло от преизпълнението на налога върху приходите на физическите лица. Те са в размер на 7 053,0 млн. лева или 102,1 % по отношение на заложените в плана за годината. Тези доходи са със 761,0 млн. лева повече или 12,1 % растеж по отношение на миналата година.
Министерството на финансите твърди, че това преизпълнение са дължи на нарасналата събираемост и ограниченията за понижаване на приходите от недеклариран труд. Но това наподобява малко подозрително на фона на идващите данни. А точно, че растежа на приходите от облагане на приходите на физически лица идва напълно по линия на трудовите контракти. " По трудови правни отношения приходите от налога към декември 2024 година са 5 981,4 млн. лева, 105,3 % по отношение на годишните планове. Тези доходи нарастват с 852,7 млн. лева (16,6 %) спрямо миналата година ", оповестява Министерството на финансите. А повода за това както можете да се досетите е административното нарастване на растежа на минималната работна заплата и на възнагражденията в разнообразни сфери на обществения бранш. Впрочем Министерството на финансите не крие този факт като непосредствено признава:
" Отчетеният растеж при тази група данъчни доходи е повлиян в огромна степен от Кодекса на труда (чл. 244, алинея 2). Механизъм, според който минималното трудово заплащане за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. В сходство с новия механизъм от 1 януари 2024 година минималната работна заплата за страната е увеличена от 780 лева на 933 лева или с 19,6 %. Други фактори за повишаване на приходите от ДДФЛ са регистрираният висок номинален растеж на междинната работна заплата през първите три тримесечия на 2024 година, както в частния бранш, по този начин и в публичния бранш, в т. ч. нарастването на заплатите в областта на образованието и на разноските за личен състав в бюджетните организации ". А огромна част от тези описаните фактори натоварват в доста огромна степен разходната част и най-вероятно ще имат същото, в случай че не и по-сериозно отрицателно въздействие върху нея и през 2025-а.
За разлика от приходите от налози по трудови правни отношения по тези от цивилен контракти е цялостна тъга. Съдете сами. Министерството на финансите написа следното: " По извънтрудови правни отношения (свободни специалности, цивилен контракти, еднолични търговци и др.) приходите от налога към декември 2024 година са в размер на 460,2 млн. лева, което е 83,8 % от годишния план. За 2024 година са постъпили с 12,0 млн. лева по-малко доходи или 2,5 % спад по отношение на миналата година ". И тук е мястото да си зададем въпроса къде е по-голямата част на недекларирания труд? При лицата които се обгръщат от трудови догори или при тези със свободни специалности, цивилен контракти и при едноличните търговци. Коректният отговор на този въпрос ще разреши да разберем до каква степен съответни са хвалбите за напъните на данъчната администрация в тази област.
При косвените налози без значение от тяхното преизпълнение като цяло, също нещата не са еднопосочни. " Приходите от косвени налози към декември 2024 година са в размер на 25 888,9 млн. лева или 101,5 % по отношение на годишния план. Сравнени с данните за миналата година постъпленията нарастват с 3 141,4 млн. лева (13,8 на сто) ", осведоми Министерството на финансите. Само, че приходите от Данък добавена стойност са в размер на 18 576,2 млн. лева, което съставлява 99,7 % от плануваните със ЗДБРБ за 2024 година. Както виждате даже при този най-съществен за бюджета налог планувания резултат въпреки и с малко не е изпълнен. Независимо, че съпоставени с 2023 година, приходите от Данък добавена стойност нарастват с 2 359,7 млн. лева (14,6 на сто), което, както написа финансовото ведомство, е вследствие на нарасналото ползване, растежът в цените на стоките и подхванатите ограничения от приходните организации за възстановяване на митническия и данъчен надзор. С други думи, още веднъж, или планирането е било погрешно, или бизнеса има проблеми, или нарастването на приходите не дало упования като ползване резултат.
При акцизите всичко е наред и те покриват напълно минималното несъблюдение на Данък добавена стойност. " Приходите от акцизи (нето) от импорт, вътрешно произвеждане и въведени в страната от други държави-членки на Европейски Съюз акцизни артикули са в размер на 6 904,7 млн. лева, което е 107,1 % по отношение на плануваните със ЗДБРБ за 2024 година Съпоставени с 2023 година постъпленията от акцизи нарастват номинално със 756,8 млн. лева (12,3 %) ", се споделя в известието на Министерството на финансите. Трябва ли да прецизираме, че главната част от тази финансова берекет се дължи на пушачите, чийто грубо осъждан години наред недостатък, цялостни хазната и то доста по-ефективно и играещите хазарт и употребяващите алкохол.
Истинския проблем, водещ до несъблюдение на приходната част в Консолидираната фискална стратегия, обаче са неданъчните доходи и най-много на приходите от помощи и дарения, поради неизпълнението на Европейските стратегии. Тук непосредствено цитираме Министерството на финансите, която оповестява: " Неданъчните доходи са в размер на 9 667,4 млн. лева, което съставлява 94,2 % от годишните планове. Тези доходи са по-ниски от плануваните с плановете към ЗДБРБ за 2024 година главно заради по-ниските приходи от продажба на нефинансови активи (главно при постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове), по-ниски от плануваните държавни и общински такси и други. Неданъчните доходи се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
Постъпленията от помощи и дарения за 2024 година са в размер на 3 631,6 млн. лева, като остават доста под заложените в плана към ЗДБРБ за 2024 година (7 080,7 млн. лева.). Това се дължи на непостъпване на плануваните втори и трети транш по Плана за възобновяване и резистентност и част от плануваните доходи по оперативните стратегии на Европейски Съюз (неизпълнение на плановете по приходите от помощи и дарения по КФП с 3,4 милиарда лева.) ".
Коментарът е непотребен. Но е значимо да се знае, че този неуспех е оценка за успеваемостта на българските законотворци. Логичният въпрос е за какво те получават своите заплати, които не са ниски и са за сметка на възходящата разходна част на бюджета?
Като стигнахме до разноските. Това е болното място и на регистрираната за 2024-а Консолидирана фискална стратегия, а най-вероятно и на онази за 2025-а, която следва да бъде импортирана за разглеждане в Народното събрание.
На първо място е добре да отбележим, че последният длъжностен кабинет е положил старания да ограничи финансовата вакханалия, която наследи от последното постоянно държавно управление.
" Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2024 година възлизат на 78 137,2 млн. лева, което е 95,9 % от годишните планове. По-ниски от плануваните са разноските главно по сметките за средства от Европейски Съюз, до момента в който разноските по националния бюджет надвишават плановете за годината, което се дължи на по-високи от плануваните разноски по бюджетите на общините. По-ниско е усвояването на плануваните средства по ПВУ, както и при някои от оперативните стратегии по новия програмен интервал, което напълно компенсира неизпълнението в частта на приходите и помощите, показано нагоре ", написа в известието на Министерството на финансите.
Това удостоверява, че Европейските фондове като цяло са неутрални за държавните финансите. За тях да, само че не и за положителното здраве на стопанската система. То се въздейства отрицателно, освен това в дълготраен проект, от не усвояването на този европейски финансов стимулант.
Що се отнася до разноските с най-голяма тежест, без чието ограничаване на растежа казуса с бюджетната дупка не може да бъде решен данните приказват сами за себе си. Според информацията за осъществяването на консолидираната фискална стратегия от общо 78.14 милиарда разноски обществените 34.82 милиарда лв. или 44.56%, тези за личен състав - 20.24 милиарда лв. или 25.9%, което е неизбежно при близо 600 хиляди чиновници в обществения бранш. На този декор финансовите разноски за 2024-а са 6.78 милиарда лв.. Едва ли би трябвало да разясняваме къде би трябвало да се вършат ограничавания и даже съкращения, в случай че не желаеме след година-две, а е допустимо още и тази година да не ни удари по главата нарастване на данъчно-осигурителната тежест.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ