Някои стоки поскъпнали до 20%, а минималните заплати замразени
В годините преди влизането в Еврозоната би трябвало да има бързо увеличение на минималната работна заплата. Прибалтийските страни подвигаха приходите няколко години преди включването им. Така се компенсира загубата на приход при влизането в еврозоната. Това напомни пред Българска национална телевизия Любослав Костов от КНСБ.
„ Ако погледнем общата инфлация от потребителската кошница, тя нараства с към 2%. При настрана по артикули обаче имаме повишаване с до 20%, а при други е по-малко. При артикули като сирене и някои храни повишаването е огромно. Около половин милион души са на минимална работна заплата “, сподели Костов.
Това са прекалено много хора, а минималната заплата за последно е увеличена с 6,5% и в идващите две години не се планува тя да бъде вдигана, напомни Любослав Костов.
Трябва да се дефинира каква е тази сума, с която българинът не може да си посрещне минималните богатства. Резултатът на това повишаване са ограниченията против коронавирус. Реалната покупателна дарба на хората с ниски приходи понижава.
1069 лв. е заплатата за прехрана - това е за едночленно домакинство. При едно дете – заплатата към този момент 1350.
Около 65% от заетите получават заплата, по-ниска от междинната, която е 1500. Медианната заплата е към 1000 лв. и тя се получава всеобщо у нас.
Факторите за повишаването на инфлацията са доста – интернационална търговия, политиката на Федералния Резерв, ограниченията на европейските страни за справяне с коронавирус.
„ Всички предвиждат растеж на цените. Трябва да бъдат обезщетени приходите на хората, които не са междинна класа. Първото нещо в този момент е актуализацията на бюджета и да се създаде подобен за идната година. Доходите растяха към 10 години. Българинът е привикнал с повишаването на минималната заплата, а тя е замразена за идващите 2 години “, сподели отново Любослав Костов.
„ Ако погледнем общата инфлация от потребителската кошница, тя нараства с към 2%. При настрана по артикули обаче имаме повишаване с до 20%, а при други е по-малко. При артикули като сирене и някои храни повишаването е огромно. Около половин милион души са на минимална работна заплата “, сподели Костов.
Това са прекалено много хора, а минималната заплата за последно е увеличена с 6,5% и в идващите две години не се планува тя да бъде вдигана, напомни Любослав Костов.
Трябва да се дефинира каква е тази сума, с която българинът не може да си посрещне минималните богатства. Резултатът на това повишаване са ограниченията против коронавирус. Реалната покупателна дарба на хората с ниски приходи понижава.
1069 лв. е заплатата за прехрана - това е за едночленно домакинство. При едно дете – заплатата към този момент 1350.
Около 65% от заетите получават заплата, по-ниска от междинната, която е 1500. Медианната заплата е към 1000 лв. и тя се получава всеобщо у нас.
Факторите за повишаването на инфлацията са доста – интернационална търговия, политиката на Федералния Резерв, ограниченията на европейските страни за справяне с коронавирус.
„ Всички предвиждат растеж на цените. Трябва да бъдат обезщетени приходите на хората, които не са междинна класа. Първото нещо в този момент е актуализацията на бюджета и да се създаде подобен за идната година. Доходите растяха към 10 години. Българинът е привикнал с повишаването на минималната заплата, а тя е замразена за идващите 2 години “, сподели отново Любослав Костов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ