В Европа и Северна Америка, а вече и в Германия,

В Европа и Северна Америка, а към този момент и в Германия, бяха регистрирани случаи на маймунска шарка - вирусна зараза, която доста рядко се появява отвън Африка. Здравните управляващи гадаят от кое място тъкмо се е появил вирусът.

Първи случай на маймунска шарка беше регистриран (19.5) и в Германия. Здравният министър Карл Лаутербах разяснява, че преместването на инфекцията в страната е било единствено въпрос на време. Инфекциите с маймунска шарка при хората до момента бяха свързвани най-много с райони в Африка.

Смята се, че инфекциите, които сега се записват във Англия, Испания, Португалия, Съединени американски щати и Канада, са от западноафриканския вид, при който заболяването протича по-леко, в сравнение с от централноафриканския вариант. Въпреки това, Институтът " Роберт Кох " прикани за нараснала зоркост и в Германия.

Какви са признаците?

Маймунската шарка предизвиква у хората кожен обрив с пъпки и мехурчета, които след известно време се пукат. После върху тях се образуват струпеи, които рядко оставят трайни белези. Обривът наподобява друго според от етапа на заболяването. На външен тип тя наподобява на варицела или даже на сифилис. След към три до четири седмици болестта завършва. Само в доста редки случаи, най-много при дребни деца, то може да протече съдбовно.

Инкубационният интервал на маймунската шарка е от 7 до 21 дни. Симптомите нормално се появяват след 10 до 14 дни. Освен обрив по тялото е допустимо да се появят главоболие, болки в мускулите и гърба, настинка, отмалялост, както и отичане на лимфните възли.

Как да се предпазим от маймунската шарка?

Не съществува съответно лекуване, нито ваксина против заболяването. Медицински специалисти споделят, че имунизацията против също защищава относително добре от маймунска шарка, тъй като и двете болести имат подобен извършител, заради което имунната система нормално е в положение да реагира на инфекцията.
Редакцията предлага
Благодарение на огромната имунизационна акция, нормалният тип едра шарка се счита за изкоренен в международен мащаб от 1980 година насам. Въпреки това съгласно специалистите на " Роберт Кох " огромна част от международното население към този момент не е задоволително предпазено.

По какъв метод се предава инфекцията?

При първия случай, появил се преди към две седмици, английските здравни управляващи съумяха елементарно да проследят източника на болестта. Пациентът явно беше пренесъл редкия вирус от пътешестване в Нигерия. Проследяването на четирите по-нови случая се оказва доста по-трудно. Засегнатите мъже не са пътували преди този момент до Африка и не са били в контакт с други регистрирани заболели.

Повечето от случаите, за които е обявено до момента, са свързани с мъже, които са имали полов контакт с други мъже. Въпреки това доста английски специалисти акцентират неналичието на доказателства, че маймунската шарка се предава на хората при полови контакти.

Проф. Джими Уитуърт, професор по интернационално публично здраве в Лондонското учебно заведение по хигиена и тропическа медицина, показва: " Най-вероятният път за разпространяване е близкият контакт. Това включва докосването на кожата, завивките или използването на общи движимости. Не е належащо безусловно да се приема, че действителното предаване става по сексуален път посредством генитални или орални тайни ".

В публикацията на института " Роберт Кох " се показва, че маймунската шарка би трябвало да се преглежда като евентуално допустима причина в случаите, когато става дума за обриви с неразбираем генезис, наподобяващи на едра шарка. А хомосексуалните мъже следва " неотложно да потърсят здравна помощ ", в случай че получат необикновени кожни обриви, предизвестяват учените.

Класическа зооноза

Маймунската шарка е записана за първи път при хора през 1970 година в Демократична република Конго. Изолирани случаи е имало в страните от Централна и Западна Африка. Като цяло обаче Световната здравна организация прави оценка ендемичния риск като извънредно невисок. Патогенът, причиняващ маймунската шарка, евентуално циркулира измежду гризачите. Маймуните са считани за гостоприемници, които предават вируса, без сами да се заразяват от него.

" Инфекциите могат да се предават посредством контакт със тайни на ", се показва още в отчета на института „ Роберт Кох “. Трансмисията се получава най-вече посредством захапване - да вземем за пример от катерици, плъхове и примати, при боравене с животни и домашни любимци, контакт с животинска кръв и тайни, усвояване на месни артикули като инфектирано маймунско месо или при капкова зараза.

*****

Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води