Аз оцелях след Титаник!: Българите, които се спасиха от трагедията
Преди повече от век във водите на Атлантическия океан се случва една от най-големите произшествия в историята на корабоплаването. Почти няма човек, който да чуе името „ Титаник “ и да не го побият тръпки - незабавно вършим асоциация с доста изгубени човешки животи и всеобща тъга, написа
Трагедията, разиграла се на борда на презокеанския лайнер " Титаник " след конфликта му с айсберг, отеква през целия този век, който ни дели от нея, и доближава до нас, с цел да ни подсети какъв брой непредвидим може да бъде животът от време на време и каква е цената на човешките неточности.
Въпреки всичко трагичната история за най-луксозния за времето си транспортен съд и неговите пасажери има странна притегателна мощ. Повече от 100 години след неговото поглъщане, „ Титаник “ към момента силно ни вълнува, продължаваме да го изследваме и да се връщаме обратно към време, в което даже не сме живели, само че което е оставило своя отпечатък върху нас.
Днес ще ви разкрием историята на група невероятни мъже, на няколко българи, които са били от дребното хора, които са можели да изрекат думите " Аз оцелях след Титаник! " .
Официално се знае, че от 2208 души на борда на „ Титаник “ 38 са били българи. В реалност обаче българите на кораба са били повече - 38 са просто изплатените компенсации. Близките на починалите българи получават от плавателната акция „ Уайт Стар Лайн “ пари и по два чувала брашно като отплата за изгубените животи.
Повечето български пасажери били от планинските региони на Троянско, Тетевенско и Ловешко . Били на възраст сред 25 и 35 години и с последна дестинация Чикаго. Това, че са плавали на борда на най-големия, бърз и първокласен транспортен съд при започване на предишния век обаче не значи, че те са били заможни. Напротив, те били просто търсещи издръжка хора, които са съзряли голяма опция. За нищо подозиращите и изпълнени с вяра българи „ Титаник “ е бил просто големият транспортен съд, който щял да ги отнесе към фантазиите им в далечна Америка.
Озовават се на борда на лайнера откакто през есента на 1911 година из Троянско и Севлиевско представители на американски компании, търсещи евтина работна ръка, увещават локалното население, че в Америка има доста пари и работа за всички. Билетът към работа в Америка обаче не бил безвъзмезден - с цел да стигнат до такава степен, жителите на селата трябвало да платят по 30 златни наполеона.
Осем индивида от село Гумощник продават нивите и добитъка си, вземат пари назаем и потеглят. Никой от тях не се връща. По време на катастрофата преди среднощ на 14 април, 1912 година в Гумощник след свирепа стихия се откъртва огромно парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на осемте починали от селото.
От село Сенник се записват деветима, само че съдбата определя с „ Титаник “ да пътуват единствено четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков . След конфликта със айсберга, подгонени от нахлуващата вода, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата към 4. След злополуката живи остават единствено Златьо и Пенко.
Именно Пенко Стайков се откроява с много забавна история. След като попада в ледените океански води, той настига една лодка, желае да се качи, само че го удрят няколко пъти с греблата. Отчаяно се моли и най-после го прибират в лодката. Кораб откарва избавените в Съединени американски щати. Там Пенко скита по пристанището беден и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им - небезизвестният Дан Колов.
Скоро по-късно Колов става професионален играч и Пенко Стайков пътува дружно с него от шампионат на шампионат. По-късно славата ги разделя - Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 г. се връща и в родния Сенник, където става каменар. За страдание при гърмеж го затиска скала и той умира на място.
Златьо Христов също плува след лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда ѝ. Накрая една дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас. ” Не Господ, а британски параход, връщащ се от курс в Южна Америка прибира корабокрушенците и ги откарва назад в Англия. Въпреки преживения смут Златьо се качил на идващия транспортен съд и дошъл в Съединени американски щати. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. След това се връща в България.
И Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се по време на злополуката, евентуално тъй като не желаят да претърпяват още веднъж този смут. И двамата оживели българи заявявали “Има майки и дами, които ще плачат! ”.
Невероятен шанс има един от оживелите пасажери на „ Титаник “, който по този начин и не съумява да се качи в точния момент на палубата. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че се улисал в почерпка в кръчмите на пристанището в Саутхемптън и пропуснал да се качи на кораба. Той се качил на идващия транспортен съд и по този начин съумял да стигне в Америка незасегнат. Общо от село Садовец на борда на „ Титаник “ умират 10 мъже. Сред останалите дадени жертви има мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица.
Трагедията, разиграла се на борда на презокеанския лайнер " Титаник " след конфликта му с айсберг, отеква през целия този век, който ни дели от нея, и доближава до нас, с цел да ни подсети какъв брой непредвидим може да бъде животът от време на време и каква е цената на човешките неточности.
Въпреки всичко трагичната история за най-луксозния за времето си транспортен съд и неговите пасажери има странна притегателна мощ. Повече от 100 години след неговото поглъщане, „ Титаник “ към момента силно ни вълнува, продължаваме да го изследваме и да се връщаме обратно към време, в което даже не сме живели, само че което е оставило своя отпечатък върху нас.
Днес ще ви разкрием историята на група невероятни мъже, на няколко българи, които са били от дребното хора, които са можели да изрекат думите " Аз оцелях след Титаник! " .
Официално се знае, че от 2208 души на борда на „ Титаник “ 38 са били българи. В реалност обаче българите на кораба са били повече - 38 са просто изплатените компенсации. Близките на починалите българи получават от плавателната акция „ Уайт Стар Лайн “ пари и по два чувала брашно като отплата за изгубените животи.
Повечето български пасажери били от планинските региони на Троянско, Тетевенско и Ловешко . Били на възраст сред 25 и 35 години и с последна дестинация Чикаго. Това, че са плавали на борда на най-големия, бърз и първокласен транспортен съд при започване на предишния век обаче не значи, че те са били заможни. Напротив, те били просто търсещи издръжка хора, които са съзряли голяма опция. За нищо подозиращите и изпълнени с вяра българи „ Титаник “ е бил просто големият транспортен съд, който щял да ги отнесе към фантазиите им в далечна Америка.
Озовават се на борда на лайнера откакто през есента на 1911 година из Троянско и Севлиевско представители на американски компании, търсещи евтина работна ръка, увещават локалното население, че в Америка има доста пари и работа за всички. Билетът към работа в Америка обаче не бил безвъзмезден - с цел да стигнат до такава степен, жителите на селата трябвало да платят по 30 златни наполеона.
Осем индивида от село Гумощник продават нивите и добитъка си, вземат пари назаем и потеглят. Никой от тях не се връща. По време на катастрофата преди среднощ на 14 април, 1912 година в Гумощник след свирепа стихия се откъртва огромно парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на осемте починали от селото.
От село Сенник се записват деветима, само че съдбата определя с „ Титаник “ да пътуват единствено четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков . След конфликта със айсберга, подгонени от нахлуващата вода, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата към 4. След злополуката живи остават единствено Златьо и Пенко.
Именно Пенко Стайков се откроява с много забавна история. След като попада в ледените океански води, той настига една лодка, желае да се качи, само че го удрят няколко пъти с греблата. Отчаяно се моли и най-после го прибират в лодката. Кораб откарва избавените в Съединени американски щати. Там Пенко скита по пристанището беден и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им - небезизвестният Дан Колов.
Скоро по-късно Колов става професионален играч и Пенко Стайков пътува дружно с него от шампионат на шампионат. По-късно славата ги разделя - Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 г. се връща и в родния Сенник, където става каменар. За страдание при гърмеж го затиска скала и той умира на място.
Златьо Христов също плува след лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда ѝ. Накрая една дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас. ” Не Господ, а британски параход, връщащ се от курс в Южна Америка прибира корабокрушенците и ги откарва назад в Англия. Въпреки преживения смут Златьо се качил на идващия транспортен съд и дошъл в Съединени американски щати. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. След това се връща в България.
И Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се по време на злополуката, евентуално тъй като не желаят да претърпяват още веднъж този смут. И двамата оживели българи заявявали “Има майки и дами, които ще плачат! ”.
Невероятен шанс има един от оживелите пасажери на „ Титаник “, който по този начин и не съумява да се качи в точния момент на палубата. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че се улисал в почерпка в кръчмите на пристанището в Саутхемптън и пропуснал да се качи на кораба. Той се качил на идващия транспортен съд и по този начин съумял да стигне в Америка незасегнат. Общо от село Садовец на борда на „ Титаник “ умират 10 мъже. Сред останалите дадени жертви има мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ