В едно пост-апокалиптично бъдеще, какво може да се случи с

В едно пост-апокалиптично бъдеще, какво може да се случи с живота, в случай че хората изчезнат от сцената? В последна сметка е доста евентуално човешкият тип да изчезне доста преди Слънцето да се разшири в червен колос и да унищожи всички живи същества на Земята.

Вижте разсъжденията по тази тематика на Люк Бусие, (Luc Bussiere), преподавател в университета Стърлинг.

Ако приемем, че няма да изчезнат и всички останали типове, до момента в който изчезва човешкият тип, историята ни споделя да чакаме някои много фундаментални промени, когато хората към този момент не са преобладаващите скотски типове на планетата.

Така че, в случай че ни се даде опция да надникнем във времето на Земята към 50 милиона години след нашето изгубване, какво ще намерим? Кое животно или група животни би „ поело “ като преобладаващ тип на планетата? Ще имаме ли Планета на маймуните, както си представяме в известната фантастика? Или Земята ще бъде доминирана от делфини, или плъхове, или водни мечки, или хлебарки, или свине, или мравки?

Въпросът е въодушевил доста известни спекулации и доста създатели са предложили описи на кандидат-видове за доминация. Преди да се предположат някакви благоприятни условия обаче, би трябвало деликатно да се разбере какво се има поради под господстващ тип.

Най-вероятно това ще е тип от животинското царство

Но… Би могло да се твърди, че актуалната ера е ера на цъфтящи растения. Повечето хора обаче, не си показват хищните растения, имащи скотски характерности, които да наследят хората, като доминанти на живота на Земята. Затова дано продължим полемиката единствено с животните вероятни доминатори.

Да стартираме с бактериите. Това се дължи по-скоро на на практика, в сравнение с метафизичен аргументи: по някои стандарти светът и в този момент и постоянно е бил доминиран от бактерии, макар номиналния завършек на „ ерата на микробите “ преди към 1,2 милиарда години.

Този край не се дължи на обстоятелството, че бактериите са престанали да съществуват или са намалели в разпространяването си, а по-скоро тъй като сме склонни да отдаваме по-голямо значение на огромните мултиклетъчни организми, които се появяват след тях.

Според някои данни четири от пет животни са нематоди (кръгли червеи), тъй че от всички тези образци е ясно, че нито преобладаването, нито изобилието, нито разнообразието са най-важната причина за това даден тип да бъде „ преобладаваща “ форма на живот.

Има неоспорима степен на егоизъм в човешкото схващане за преобладаващите типове и мощна наклонност да се присъжда купата на близки родственици.

Лесно одобряваме, че на една планета на маймуните нашите най-близки родственици от примати могат да развият тирада и да одобряват нашите технологии, в случай че им дадем време и пространство, с цел да го създадат.

Въпреки това, безчовечен общества на примати е малко евентуално да наследят нашето владичество на Земята, тъй като маймуните евентуално ще ни предшестват и ще изчезнат преди хората.

Ние към този момент сме единственият жив хоминид, чийто природозащитен статут не е заплашен или сериозно заплашен и световната рецесия, която би унищожила нашия тип, надали ще спести това на доста по-крехките останали популации на другите огромни маймуни.

Всъщност всяко събитие, което е обвързвано с изчезващ тип, засягащо хората, евентуално ще бъде още по-опасно за организмите, които споделят нашите съществени физиологични характерности.

Дори в случай че хората бъдат покосени от някаква световна пандемия, която визира относително малко други бозайници, огромните маймуни са точно типовете, които биха били най-застрашени от заразяване с нови заболявания, които ще ги изтрият от лицето на Земята.

Дали други, въпреки и релативно по-отдалечени родственици на хората, (примати, бозайници или други) биха се организирали в интелигентно и човеко-подобно общество? Това също наподобява доста малко евентуално.

От всички типове, които евентуално са били преобладаващи животни на някакъв стадий от историята на Земята, хората са сами в своята забележителна просветеност и умелост. От това следва, че такива черти не са нито наложителни за доминиране измежду животните, нито е изключително евентуално да се развият у други типове.

Еволюцията не благоприятства интелигентността сама по себе си, а единствено в случай че тя води до по-висока възможност за оцеляване и репродуктивен триумф.

Следователно е дълбока неточност да си представяме, че нашите наследници евентуално ще бъдат изключително интелигентни или обществени същества, или че ще бъдат способни на тирада, или умели с човешките технологии.

И по този начин, какво можем да предположим за преобладаващия тип, към 50 милиона години след човечеството?

Отговорът е по едно и също време незадоволителен и трогателен: можем да бъдем рационално уверени, че това няма да бъде говорещо шимпанзе, само че като цяло нямаме визия по какъв начин би изглеждал бъдещият доминантен тип.

Светът е видял редица събития довели до всеобщо изгубване на типове в хода на своята история. Диверсификацията на живота след всяко такова събитие е относително бърза и „ адаптивното излъчване “ на новите типове създава нови форми, освен това всеобщо.

Малките буйни същества, които се хвърлят под краката на динозаврите в края на епохата Креда, наподобяват доста разнообразни от пещерните мечки, мастодонтите и китовете, които произлизат от тях по времето на бозайниците. Също по този начин, влечугите, оживели при огромното изгубване на типове през интервала на късния Перм преди към 250 милиона години, което унищожава 90% от морските и 70% от сухоземните типове, не предвещават ясно появяването на птерозаврите и динозаврите, на бозайниците и птиците, които произлизат от тях.

В книгата „ Прекрасен живот: шистите на Бърджис и Природата на Историята “, починалият Стефан Дж. Гулд твърди, че шансът или случайността, както той го назовава, изиграва огромна роля по време на великите трансформации на животинския живот. Има място да се спори за относителната значимост на случайността в историята на живота, която и през днешния ден остава противоречива тематика.

Но прозрението на Гулд, че надали можем да предвещаваме триумф на актуалните типове след едно бъдещо изгубване, е по-скоро увещание за сложността на еволюционните преходи.

Така че, въпреки да е допустимо, както мнозина са спекулирали, да предположим, че мравките да вземем за пример, ще завладяват Земята след нас, можем единствено да си представяме по какъв начин ще наподобяват техните преобладаващи Земята потомци.

Публикувано в изданието The Conversation.