В една от книгите си ливанско-американският философ Насим Талеб описва

...
В една от книгите си ливанско-американският философ Насим Талеб описва
Коментари Харесай

Отворено писмо до За-страх-ователната индустрия и други заинтересовани страни

В една от книгите си ливанско-американският мъдрец Насим Талеб разказва термина Черен лебед по този начин: (1) непредвидимо бъдещо събитие, (2) със съществени последици, което обаче, (3) може да бъде обяснено разумно единствено ретроспективно. След наводненията в Карловско да вземем за пример научихме, че аргументите за това са непочистени дерета, неприятно поддържана инфраструктура, противозаконна сеч и рискови превалявания. Но преди този момент? Ако сме отчитали тези фактори, за какво толкоз малко от хората там бяха застраховани?

В специалността си съм забелязал, че хората постоянно мислят за бъдещето си със стиснати палци, предразсъдък и умилителната вяра, че неприятното може и да не се случи. Както доста добре знаем обаче, Надеждата не е тактика. Да се уповаваш на щастливата си звезда, на Съдбата, на нещо, “което да те сполети без твоето присъединяване, което да ти се случи, само че без твоя заслуга, като премия, която пада наготово от небето ”, както обобщава Теодора Димова, е неприятен метод за пророкуване на бъдещето. По една елементарна причина.

Каквото и да се случи, то може да бъде обяснено с “лош ” или “добър ” шанс. Дали търсиш любовта на живота си. Очакваш криптото да се вдигне. Чакаш дама спатия. Или към момента се оглеждаш за четирилистни детелини, въпреки шансът за това да е 1: 10 000. Късметът е Съдба, ориста е това, което ти се случва, а да обясниш какво се е случило — положително или неприятно — с шанс постоянно е “вярно ”. Затова без значение дали ще спечелим от лотарията или не, това е шанс, просто тъй като и двете събития са отвън нашия надзор.

Албърт Айнщайн обаче не харесва концепцията, че “Бог си играе на зарове със света ”. Аз също непретенциозно изповядвам вярата, че човек би трябвало да е индивид, а не обект на съществуванието си и това елегантно ме води до повода за това отворено писмо. 

От дълго време ме смущава един на пръв взор нищожен факт, който обаче нарежда цялата ни промишленост “негативно ” и оцветява психически предразсъдъците на публиката. 



Коренът на думата обезпечаване е “СТРАХ ”, поради което и самият термин е оцветен с някак мрачни конотации. Страх. Сякаш се опитваме да уплашим клиентите си с едно “страшно ” бъдеще, да ги стреснем, а не да ги успокоим. Самият психически подтекст на за-страх-оването у нас е скептичен и всъщност се показва като един тип секуларна индулгенция за идни беди. А когато си черноглед и неприятното нещо се сбъдне, го преживяваш два пъти — един път, когато се тревожиш за него, и повторно, когато се случи. Умът ни не харесва неприятни вести. Всяко нещо, показано отрицателно, се възприема като риск и би трябвало да бъде отбягвано.

На британски обаче коренът на думата INSURANCE e “SURE ”, което значи “сигурен, сигурност ”. Забелязвате ли по какъв начин тази дребна смяна напълно трансформира гледната точка? СТРАХ против СИГУРНОСТ. Как бъдещето към този момент не е някакво си там чучело за лековерни, а резултат от рационални и разумни наши дейности да си го подсигурим. Вече не “стискаме палци ”, не “плюем в пазвата си ” и не “чукаме на дърво ”, а взимаме нещата в ръцете си и можем да гледаме напред малко по-уверено и умерено.

Тази смяна може да наподобява незначителна и чисто лингвистична, само че не е по този начин. Тя сменя гледната точка, самия психически подтекст, който по този начин отрицателно оцветява метода в нашата промишленост. Както към този момент загатнах първоначално, Надеждата е може би добър мотиватор, само че като тактика не коства.

Затова ние от ДЗИ предлагаме да сменяем думата ЗА-СТРАХ-ОВКА с новия термин ЗА-СИГУР-ОВКА. Сами, несъмнено, надали бихме могли да се оправим и дано това писмо бъде покана към всички компании в сектора да се причислят към тази самодейност.

От своя страна желая да заявя, че ДЗИ ще стартира да използва думата ЗАСИГУРОВКА във всички свои бъдещи връзки, рекламни материали и корпоративна литература — на всички места, където не сме лимитирани от сегашния закон и подзаконовите нормативни актове. Успехът ни обаче би бил цялостен само в случай че всички ЗАЕДНО застанем зад тази самодейност и най-малко за малко оставим гневната конкуренция между тях на назад във времето.

И дано въпреки всичко завърша с една (полу)шега. При положителен резултат от тази концепция, мисля, че е извънредно време да се заемем и с думата СЕДАЛИЩЕ — този път в изгода не просто на нашата, а на всички промишлености в България.

До скоро.

Коста Чолаков - Главен изпълнителен шеф

(в материала има продуктово позициониране)

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР