В една дъждовна майска нощ германският писател Ерих Кестнер стои

В една дъждовна майска нощ немският публицист Ерих Кестнер стои пред горяща клада на берлинския площад " Опернплац "  (днес " Бебелплац " ). Мъже в черни униформи хвърлят книги в огъня, в това число неговите произведения. " Срещу упадъка и моралната деградация! За дисциплинираност и положителни нрави в фамилията и страната! Предавам на огъня трудовете на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер ", се чува някой да крещи от микрофона. 

Нацистите изпепеляват достиженията на немската просвета

В нощта на 10 май 1933 година в Берлин и още 21 града горят книги. Варварство, което продължава да възмущава и до през днешния ден. " Ако не съществуваше националсоциализмът, в случай че нямаше горящи ниги, културното разнообразие, а също и иноваторският дух, който се е развивал в Германия през 20-те години на ХХ век, сигурно щяха да продължат да съществуват ", споделя историкът Вернер Трес. Той напомня, че завземането на властта от националсоциалистите дефинитивно поставя завършек на културния подем, който Германия претърпява по време на Ваймарската република.

Ерих Кестнер по време на четене през 1970 годинаСнимка: Inge Loeffler/Stadtarchiv München/Stiftung Internationale Jugendbibliothek/picture alliance

Много от създателите, чиито книги са изгорени, към този момент са били напуснали Германия към оня миг - измежду тях са Алфред Кер, Бертолт Брехт и братята Томас и Хайнрих Ман. Културният хайлайф на Ваймарската република бяга от нацистите. Когато Хитлер идва на власт на 30 януари 1933 година, към този момент е ясно, че бъдеще за тях в Германия няма. 

За нацистите всеки с друго мнение е зложелател

Враговете на нацистите не са единствено евреите, само че всички създатели с разнообразни политически визии. Всички, които не следват тяхната идеологическа линия, са оповестени за " антигермански "  и влизат в черния лист. До май 1933 година в него попадат над 200 имена, а една година по-късно описът включва повече от 3500 произведения. 

Ерих Мария Ремарк е един от създателите, които са мощно ненавиждани. Неговият антивоенен разказ " На Западния фронт нищо ново "  е бодил в очите на нацистите, тъй като съгласно тях дискредитирал немските бойци. Когато филмовата екранизация на книгата е показана в Германия през 1930 година, главорези от " Щурмовия отряд "  прекъсват прожекциите по разпореждане на Гьобелс. Ремарк емигрира в Швейцария през януари 1933 година - малко преди нацистите да дойдат на власт. 

Кестнер оцелява, концепциите му също

Ерих Кестнер евентуално е единственият създател, който следи изгарянето на книгите си в нощта на 10 май 1933 година. По същото време  " Ню Йорк Таймс "  публикува отворено писмо, адресирано до немските студенти, които вземат участие за акцията. 

Пише протестно писмо против изгарянето на книги в Германия: Хелън КелърСнимка: AFB

" Нищо не сте научили от историята, в случай че си мислите, че можете да убиете хрумвания. Тирани са се опитвали да го създадат нееднократно, само че вместо това концепциите са се издигали над тях и са ги унищожавали ", се споделя в писмото. Авторката на тези редове е Хелън Келър, сляпата и глуха американска писателка, чиито книги също изчезват в пламъците. 

Още до момента в който кладите горят в Берлин една млада жена възкликва: " Това е Кестнер, той стои там! ". Авторът напуща площада, само че остава в Германия, като някак си устоява през идващите няколко години. Тъй като не е евреин, той оцелява и до края на нацистката тирания през 1945 година.

Някои се избавят, други не

Други нямат този шанс. Журналистът и публицист Карл декор Осиецки е задържан през 1933 година и умира през 1938 година след изтезания и години, прекарани в затвора. Публицистът Ерих Мюзам е погубен в концентрационния лагер Ораниенбург през 1934 година. А германско-еврейската поетеса Гертруд Колмар, която остава в Берлин, с цел да се грижи за татко си, умира в концентрационния лагер Аушвиц през 1943 година.  

Берлин: празни лавици за към 20 хиляди изгорени книги от националсоциалиститеСнимка: Susanne Spröer/DW

Тези, които съумяват да избягат в чужбина, би трябвало да градят нов живот в непозната страна и на непознат език. С кариерата на доста от тях е свършено: да вземем за пример Ирмгард Кой и Алфред Дьоблин. Психологическите и финансови усложнения подтикват други към самоубийство - измежду тях са Валтер Бенямин, Стефан Цвайг и Ернст Толер.

Съвсем малко от създателите съумяват да се осъществят сполучливо и зад граница - като Фриц Ланг, Били Уайлдър, Бертолт Брехт и Томас Ман. " За американските университети и културни институции притокът на имигранти от Германия е от голяма изгода ", споделя историкът Вернер Трес. " Те не престават да извличат изгоди и в този момент. Германия не се е възстановила от тази загуба и до през днешния ден. "

Книгите и самостоятелните създатели са врагове на тираните

" Където се горят книги, рано или късно ще горят и хора ”, гласи един афиш на днешния площат " Бебел ". Думите са на германско-еврейския стихотворец Хайнрих Хайне от 1820 година. По време на нацистите те стават действителност. " През 1933 година нацистите горят книги, през 1938 година горят синагоги, а през 1942/43 година в Холокоста, проведения геноцид над европейските евреи, изгарят хора ", напомня Трес.

Той също е бил заставен да бяга от Германия: Хайнрих Хайне (1797-1856)Снимка: akg/picture alliance

Хайнрих Хайне не прави прогноза за бъдещето - неговите думи са по адрес на горенето на книги в Средновековна Испания. Нацистите не измислят този злокобен акт, той има дълга история. В историята и на християнството, и на исляма, книги, както и хора, биват изгаряни епохи наред. Подобни злокобни подиуми са познати и от Древна Гърция, както и от историята на Иран и Русия. 

Авторитарните режими по целия свят се опасяват от силата на свободното слово, което слага под подозрение тяхната власт. Страхът е толкоз огромен, че нацистите на 10 май 1933 година изгарят книги и на Хайнрих Хайне, макар че по това време поетът е бил мъртъв към този момент от 70 години.