Празник през сълзи: украинският Великден в България
В дните преди Великден в образователно-интеграционния център " Украински вулик " в София кипи трескава подготовка. Обикновено подредените стаи наподобяват избухнали от разпилени по масите декоративни калинки, дребни жълти пилета, цветя, яйца, панделки, кошници, свещи и салфетки. Юлияна излиза от стая, в която няколко деца рисуват яйца. " Искаме да се почувстваме като вкъщи си, а по Великден украинските домове наподобяват горе долу по този начин - всеки прави нещо, с цел да е красиво на празника. "
В стаята с децата е и психоложката Елена, която бяга от Украйна при започване на войната. " Децата имат потребност да поддържат връзка, имат потребност от другари, имат потребност от творчество, тъй като година след началото на войната множеството от тях още рисуват картини с военна техника, гърмежи и всичко е оцветено в черно, сиво и алено като кръвта. Някои от тях се разплакват без мотив, постоянно страдат от главоболие, а други вършат конвулсивни придвижвания, като че ли желаят да се предпазят или скрият. Опитвам се да съчетая творчеството с психотерапията им, с цел да преработят контузията. А Великден е прелестен мотив за това, тъй като тези дни са изпълнени с цветовете на живота. "
Телефоните са постоянно с тях
Сядаме с група дами в прилежаща стая, където плетем кошници за яйца. Светлана, украинка от Днипро, дава упътвания какво лепило да използваме, по какъв начин да промушим панделка в плетивото.
Великден носи наслада на украинските деца в БългарияСнимка: Nikoleta Atanasova/DWЖените наподобяват щастливи, плетат кошници, само че както постоянно телефоните им са непроменяемо до тях - този път не в ръцете им, само че на масата. Светлана ми изяснява: " Постоянно гледаме в телефоните няколко неща. Първо, дали на някого от обичаните ни хора не му се е случило нещо в Украйна. Второ, научаваме къде и по кое време има сигнали за ракетна паника. Всяка от нас е от друга област и постоянно знаем по кое време градът ѝ е заплашен. Дъщеря ми е от няколко месеца в България, само че преди този момент всякога като видех на телефона си, че има сигнал за ракетна паника в нашия град, ѝ звънях и започвахме да си приказваме, от време на време половин час, от време на време с часове, зависи какъв брой трае паниката. Тя тича към бомбоубежището, само че от самото начало си приказваме. Повечето дами тук вършат същото. Това не ни оказва помощ доста, само че по този начин се усещаме дружно с мъжете или братята, или с други наши близки, които са там. Изживяваме всякога ужаса дружно и желаеме да се уверим, че са добре или да сме с тях в последния им момент. Защото не знаеш какво може да се случи ".
Плета кошницата за яйца и чувствам, че съм се разплакала. Елена излиза от стаята и по-късно се връща с огромен плетен заек в ръце. Подава ми го и споделя: " Всеки път, когато изпадна в суматоха или доста се натъжа поради войната, стартирам да оплитам зайци. Подръж го, ще те упокои, както успокоява мен ".
" Мъжете ни да оцелеят, децата ни да са добре "
Прегръщам заека, мълчим, след което Светлана предлага: " Момичета, вместо да плетем кошници и зайци, желаете ли да стартираме да плетем камуфлажни мрежи, които да изпращаме на мъжете си на фронта в Украйна? ". Настроението внезапно се повишава от концепцията и всеки стартира да изяснява какво е гледал в интернет, по какъв начин се плетат камуфлажни мрежи, от кое място можем да намерим материали и по какъв начин да оцветим кордата. Решаваме, че мине ли Великден, започваме.
В " Украински вулик " всеки прави нещо, с цел да е красиво на празникаСнимка: Nikoleta Atanasova/DWНякак огряни дамите споделят с мен предписания за обичайните украински козунаци. Приличат на българските, само че ги заливат с глазура от захар и захарни пръчици. Наричат ги " пасха ". Освен това Юлияна ми споделя, че също като хората в България вървят на черква, а най-забавни за децата са боричканията с яйца, както и играта с обичайна кукла " мотанка ", направена от влакна и плат.
В " Украински вулик " на Великден ще има конкурс за най-красив и апетитен козунак. " Традицията в Украйна е до момента в който дамите месят " пасха " за Великден, да влагат някакво благопожелание в тестото. Преди войната пожеланията сигурно са били разнообразни. Миналата година изобщо не ни беше до празнуване. Тази година обаче съм сигурна, че до момента в който месят своята " пасха ", украинките, пръснати по целия свят, а и тези в Украйна ще вложат едни и същи пожелания - мъжете ни да оцелеят, децата ни да са добре, Украйна да победи в тази война и да се приберем в домовете си. "
Вижте и това видео на Дъждовни води:
" На 24 февруари животът ми се промени изцяло "
To view this video please enable JavaScript, and consider upgrading to a web browser that supports HTML5 video




