Кмете, запиши си: Кои са основните проблеми в Бургас?
В дните преди изборите поглеждаме към районите - къде просперират и къде изостават. Сега отиваме към област Бургас.
Там живеят повече от 378 хиляди души. Тенденцията, както на всички места, е да се раждат по-малко хора, в сравнение с умират. През предходната година в региона са се родили над 3 200 деца.
Безработицата е под междинната за страната. Средната заплата е 1 504 лева като, предстоящо, множеството хора са заети в туристическия отрасъл.
Въпреки че безработицата в Бургаска област е измежду най-ниските в страната, а в града има два университета, както и филиалите на други два - огромен проблем за района е, че младежите мъчно се задържат там. Бургас е и измежду градовете с най-мръсен въздух, съгласно последните изследвания. Хората се оплакват и от неприятна инфраструктура и рискови пътища тук-там. Това са част от проблемите, с които локалната власт ще би трябвало да се оправя в идващия мандат.
Сред огромните провокации за идната локална администрация ще бъде да задържи младежите в Бургас. Кристиян Димитров учи в чужбина, само че остава отчаян. Връща се в родния Бургас, където няколко години работи в областта на туризма. Утре обаче, отпътува за София, защото по думите му, през зимата в Бургас, мъчно младеж може да си откри мечтаната работа. Това е главната причина доста от неговите връстници да поемат по същия път. Образованието също играе значима роля.
„ Няма привлекателни специалности за младежите. Следователно нищо не ги кара да желаят да останат в нашия град. Един от образците е, че в града имаме много езикови гимназии, от които, когато учениците завършат нямат къде да продължат да следват своето обучение. Нямат никакви задгранични филологии в нашите университети. През зимните месеци, в случай че излезете да се разноските по улиците на Бургас е много мъчно да видите младежи, изключително в по-късните часове “, съобщи Кристиян Димитров.
Миграцията на младите означават и по-възрастните поданици на Бургас като проблем, който стои пред локалната власт.
Тези, които са останали в Бургас се оплакват от неприятното качество на въздуха. Най-вече жителите на комплекс „ Славейков “, който се намира наоколо до няколко преработвателни предприятия. Често се долавят неприятни миризми.
Въпреки, че градският превоз е сменен напълно с електрически рейсове, работи стратегия за замяна на печките на твърдо гориво, има още какво да се желае. Учените от университета „ Асен Златаров " в Бургас наблюдават качеството на въздуха. Понякога резултатите са притеснителни.
„ Тези два филтъра можете да видите каква е концентрацията на фини прахови частици с размер 2,5 микрона на претрупан и на ненатоварен филтър. Това е количеството прахуляк, което вдишваме за 24 часа. Основните източници във връзка с фините прахови частици са комунално-битовият бранш с към 50% и 25% се падат на индустрията и автотранспорта. Аз бих предложила да бъде проведен превоз на учениците до учебните заведения, не знам дали ви е направило усещане, само че заран има огромно скупчване на коли пред множеството бургаски учебни заведения “, съобщи екологът доцент Стела Найденова.
Задръстванията с коли е другият проблем, чиято причина е наличната инфраструктура. Един от главните булеварди, който води от най-големия жилищен комплекс Меден рудник до центъра на града е блокиран всяка делнична заран и има потребност от уголемение или различен различен път. Някои от дребните улици в сърцето на Бургас пък се нуждаят от главен ремонт. Примерът е от Айтос, където жителите на общината от години упорстват за обход на града, откъдето да минават ТИР-те, идващи от Ришкия проход. Тежкотоварните коли са предизвикали голям брой произшествия, огромна част от тях и с жертви, по тази причина локалните хора назовават една от основните си улици – „ Улицата на гибелта “.
След последния тежък случай, при който живота си изгубиха татко и двете му деца локалната влас в Айтос изиска от АПИ да се построи обход. Тогава от държавната организация поеха уговорката, само че се оказа, че с цел да се направи би трябвало общината да промени устройствения си проект. За да го промени обаче, първо трябвало план и по този начин омагьосаният кръг продължава две години.
„ Когато се алармира за даден проблем, нормално топката се трансферира към друга инстанция и с късия отговор, че това е в тяхната компетентност. Първото и най-важно нещо е локалната власт, дружно с АПИ да отбележат всички сериозни точки и надлежно на всички места, където има централизация на ПТП или има предпоставки за такива, поради инфраструктура, всичко това би трябвало да се в профил “, изясни Михаил Попов от Институт за пътна сигурност.
За миналата година в Бургаска област са регистрирани 32 произшествия със починали хора. Така региона се подрежда измежду първенците по черната статистика в страната.
Автор: Давид Сукнаров
Там живеят повече от 378 хиляди души. Тенденцията, както на всички места, е да се раждат по-малко хора, в сравнение с умират. През предходната година в региона са се родили над 3 200 деца.
Безработицата е под междинната за страната. Средната заплата е 1 504 лева като, предстоящо, множеството хора са заети в туристическия отрасъл.
Въпреки че безработицата в Бургаска област е измежду най-ниските в страната, а в града има два университета, както и филиалите на други два - огромен проблем за района е, че младежите мъчно се задържат там. Бургас е и измежду градовете с най-мръсен въздух, съгласно последните изследвания. Хората се оплакват и от неприятна инфраструктура и рискови пътища тук-там. Това са част от проблемите, с които локалната власт ще би трябвало да се оправя в идващия мандат.
Сред огромните провокации за идната локална администрация ще бъде да задържи младежите в Бургас. Кристиян Димитров учи в чужбина, само че остава отчаян. Връща се в родния Бургас, където няколко години работи в областта на туризма. Утре обаче, отпътува за София, защото по думите му, през зимата в Бургас, мъчно младеж може да си откри мечтаната работа. Това е главната причина доста от неговите връстници да поемат по същия път. Образованието също играе значима роля.
„ Няма привлекателни специалности за младежите. Следователно нищо не ги кара да желаят да останат в нашия град. Един от образците е, че в града имаме много езикови гимназии, от които, когато учениците завършат нямат къде да продължат да следват своето обучение. Нямат никакви задгранични филологии в нашите университети. През зимните месеци, в случай че излезете да се разноските по улиците на Бургас е много мъчно да видите младежи, изключително в по-късните часове “, съобщи Кристиян Димитров.
Миграцията на младите означават и по-възрастните поданици на Бургас като проблем, който стои пред локалната власт.
Тези, които са останали в Бургас се оплакват от неприятното качество на въздуха. Най-вече жителите на комплекс „ Славейков “, който се намира наоколо до няколко преработвателни предприятия. Често се долавят неприятни миризми.
Въпреки, че градският превоз е сменен напълно с електрически рейсове, работи стратегия за замяна на печките на твърдо гориво, има още какво да се желае. Учените от университета „ Асен Златаров " в Бургас наблюдават качеството на въздуха. Понякога резултатите са притеснителни.
„ Тези два филтъра можете да видите каква е концентрацията на фини прахови частици с размер 2,5 микрона на претрупан и на ненатоварен филтър. Това е количеството прахуляк, което вдишваме за 24 часа. Основните източници във връзка с фините прахови частици са комунално-битовият бранш с към 50% и 25% се падат на индустрията и автотранспорта. Аз бих предложила да бъде проведен превоз на учениците до учебните заведения, не знам дали ви е направило усещане, само че заран има огромно скупчване на коли пред множеството бургаски учебни заведения “, съобщи екологът доцент Стела Найденова.
Задръстванията с коли е другият проблем, чиято причина е наличната инфраструктура. Един от главните булеварди, който води от най-големия жилищен комплекс Меден рудник до центъра на града е блокиран всяка делнична заран и има потребност от уголемение или различен различен път. Някои от дребните улици в сърцето на Бургас пък се нуждаят от главен ремонт. Примерът е от Айтос, където жителите на общината от години упорстват за обход на града, откъдето да минават ТИР-те, идващи от Ришкия проход. Тежкотоварните коли са предизвикали голям брой произшествия, огромна част от тях и с жертви, по тази причина локалните хора назовават една от основните си улици – „ Улицата на гибелта “.
След последния тежък случай, при който живота си изгубиха татко и двете му деца локалната влас в Айтос изиска от АПИ да се построи обход. Тогава от държавната организация поеха уговорката, само че се оказа, че с цел да се направи би трябвало общината да промени устройствения си проект. За да го промени обаче, първо трябвало план и по този начин омагьосаният кръг продължава две години.
„ Когато се алармира за даден проблем, нормално топката се трансферира към друга инстанция и с късия отговор, че това е в тяхната компетентност. Първото и най-важно нещо е локалната власт, дружно с АПИ да отбележат всички сериозни точки и надлежно на всички места, където има централизация на ПТП или има предпоставки за такива, поради инфраструктура, всичко това би трябвало да се в профил “, изясни Михаил Попов от Институт за пътна сигурност.
За миналата година в Бургаска област са регистрирани 32 произшествия със починали хора. Така региона се подрежда измежду първенците по черната статистика в страната.
Автор: Давид Сукнаров
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ