В Де­ня на ми­ньо­ра Стан­дарт по­пи­та проф. Лю­бен То­тев за

В Де­ня на ми­ньо­ра " Стан­дарт " по­пи­та проф. Лю­бен То­тев за пре­диз­ви­ка­тел­ства­та и но­вос­ти­те в та­зи труд­на про­фе­сия. Проф. То­тев е за­мес­тник-пред­се­да­тел на Бъл­гар­ска­та мин­но-ге­о­лож­ка ка­ма­ра, някогашен рек­тор на Мин­но-ге­о­лож­кия ин­сти­тут и някогашен пред­се­да­тел на Съ­ве­та на рек­то­ри­те.
Ми­на вре­ме­то на хо­ра­та с кир­ки, мръс­ни от въг­ли­щен прахуляк, каз­ва проф. Лю­бен То­тев в изявление за вестник " СТАНДАРТ "
 

- Проф. То­тев, про­фе­си­я­та на мин­ния ин­же­нер е с ед­на от най-ви­со­ки­те зап­ла­ти в рей­тин­го­ва­та сис­те­ма на уни­вер­си­те­ти­те. Как­ви мла­де­жи кан­ди­дат­стват за нея?

- Пре­дим­но от ре­ги­о­ни­те, къ­де­то има раз­ви­та мин­на ин­дус­трия. Те­зи мла­ди хо­ра зна­ят, че мо­гат лес­но да си на­ме­рят ра­бо­та. От Ста­ра За­го­ра, Сред­но­го­ри­е­то, от Че­ло­печ, къ­де­то са ми­ни­те на " Дън­ди ", от Па­на­гю­ри­ще. Въ­об­ще от мес­та, къ­де­то има раз­ви­та до­бив­на ин­дус­трия. Ис­ти­на­та е, че тех­ни­те до­хо­ди спо­ред рей­тин­го­ва­та сис­те­ма в пос­лед­ни­те го­ди­ни са обик­но­ве­но в чел­на­та трой­ка - вед­на­га след зап­ла­ти­те на ком­пю­тър­ни­те спе­ци­а­лис­ти.

- По­лу­ча­ват ли сти­пен­дии от фир­ми, ко­и­то след то­ва да ги на­е­мат?

- В ня­кои слу­чаи да. ГО­РУБ­СО нап­ри­мер пла­ща три­де­се­ти­на сти­пен­дии, Ге­о­тех­мин - 20, " Ела­ци­те " съ­що пла­щат.

- А по какъв начин се ре­а­ли­зи­рат? Ра­бо­тят ли по спе­ци­ал­нос­тта, или прос­то из­пол­зват въз­мож­нос­тта да по­лу­чат вис­ше об­ра­зо­ва­ние?

- Кол­ко­то ду­ши, за­вър­ши­ли при нас, ис­кат да се ре­а­ли­зи­рат, тол­ко­ва ус­пя­ват, за­що­то до­бив­на­та про­миш­ле­ност е мно­го доб­ре раз­ви­та. Имай­те пред­вид, че ние не обу­ча­ва­ме са­мо мин­ни ин­же­не­ри, само че и хид­ро­ин­же­не­ри, и та­ки­ва по подзем­но стро­и­тел­ство, кой­то мо­гат да ра­бо­тят в мет­ро­то и при дру­ги дъл­бо­ки из­ко­пи. При­е­ма­ме уче­ни­ци с по-сре­ден ус­пех, само че ус­пя­ва­ме да ги под­гот­вим за то­ва, ко­е­то тряб­ва да пра­вят.

Мин­но­то де­ло ве­че не е то­ва, ко­е­то бе­ше пре­ди 20-30 го­ди­ни. В не­го има ко­рен­на про­мя­на - ми­ньо­ри­те не са умо­ре­ни хо­ра с кир­ки, по­чер­не­ли от въг­ли­щен прахуляк. Всич­ко ве­че е нап­ред във вре­ме­то - обик­но­ве­но це­ли­ят ми­нен про­цес се ко­ман­два от чо­век, кой­то ра­бо­ти на ком­пю­тър, и всъщ­ност ние обу­ча­ва­ме точ­но та­ки­ва ком­пю­тър­ни спе­ци­а­лис­ти. Ако ви­ди­те " Дън­ди " - там на­ис­ти­на ня­ма ни­то един ра­бот­ник, а пре­дим­но ком­пю­тър­ни спе­ци­а­лис­ти, ко­и­то ръ­ко­во­дят про­це­са. В мо­мен­та ние има­ме 17 ба­ка­ла­вър­ски про­фе­сии, 45 ма­гис­тра­ту­ри и над 20 док­то­ран­ту­ри.

- Знам, че има­те за­вър­ши­ли сту­ден­ти, ко­и­то се ре­а­ли­зи­рат на­вън. В кои дър­жа­ви?

- Има­ме мла­ди хо­ра, ко­и­то за­ми­на­ха на ра­бо­та и в Ка­на­да, и в Ав­стра­лия, и в ЮАР. Нав­ся­къ­де, къ­де­то има до­бив­на ин­дус­трия, на­ши­те спе­ци­а­лис­ти са поз­на­ти и тър­се­ни на мно­го мес­та.