Екзарх Антим Първи е не само духовен водач, но и

Екзарх Антим Първи е освен нравствен лидер, само че и общественик с основна роля за слагането на българския въпрос в Европа. Това сподели проф. доктор Пламен Павлов от Историческия факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ в своя отчет по време на научна конференция, отдадена на 210 години от рождението на първия български екзарх. Тя се организира в конферентния център на Областната администрация във Видин.

Проявите във връзка годишнината се провеждат взаимно от Видинска митрополия, Областна администрация Видин и Профилираната природо-математическа гимназия (ППМГ) „ Екзарх Антим Първи “.

Проф. Павлов акцентира, че Антим Първи е и първият ръководител на Българското национално заседание – както на Учредителното, по този начин и на първото Велико национално заседание, а ориста го свързва трайно с Видин, където оставя ярка диря в обществено-политическия живот.

Историкът дефинира Антим Първи като „ феноменална фигура “, възприемана още приживе като свята персона. По думите му екзархът принадлежи към потомство високообразовани български интелектуалци – той е бил ректор на Духовната академия на остров Халки и има обучение, впечатляващо даже по днешните стандарти. Като глава на възобновената след епохи Българска православна черква той се трансформира в обединителна фигура за нацията.

Проф. Павлов подчертава върху ролята на екзарха по време и след Априлското въстание. По думите му точно посредством Екзархията са събрани и предоставени на западните консулства сведения за жестокостите над българското население – деяние, което е сложило Антим Първи в сериозен риск, в това число за живота му. Той напомни, че екзархът изпраща и първата българска дипломатическа задача в столиците на Великите сили в лицето на Марко Балабанов и Драган Цанков, с което българският въпрос получава интернационална публичност в навечерието на Освобождението.

Заради дейната си позиция Антим Първи е свален от поста екзарх, заточен и заплашван със гибел. „ Виждаме родолюбец от доста огромен мащаб “, акцентира проф. Павлов и добави, че духовенството е заемало значително място в битката за национално избавление. По думите му сред революционното и еволюционното направление в освободителното придвижване е имало голям брой пресечни точки, обединени от една обща цел – свободата на България.

Историкът означи още, че Екзархията е изразител на българското национално единение – както в рамките на Княжеството и Източна Румелия, по този начин и в Македония, Одринска Тракия и Родопите. В умозаключение проф. Павлов прикани днешния политически и културен хайлайф да осъзнае „ на раменете на какви великани стъпва “, визирайки персони като Антим Първи и строителите на модерната българска държавност.

Три съществени отчета бяха изнесени на научната конференция. Проф. Пламен Павлов показа тематиката „ Българското духовенство и националната гражданска война “. Проф. доктор Пламен Митев от Историческия факултет на Софийски университет „ Св. Климент Охридски “ изнесе отчет „ Антим Първи, екзархийските каузи и Априлското въстание “, а доцент доктор Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на същия университет показа проучването си „ Екзарх Антим Първи и българският църковен въпрос: схизмата като тестване на църковната съвест и персоналната отговорност “. По време на конференцията беше показана изложбата „ Вяра и държавност “ на Държавен списък – Видин.