В бойното поле между доброто и злото да останеш почтен

В бойното поле сред положителното и злото да останеш честен изисква темперамент, а мантрата „ всеки прави по този начин “ към този момент се е трансформирала в житейска философия. За цената на непочтеността, споделено от известния американският възпитател, психолог и мотивационен преподавател Хал Ърбън.

„ Diogenes Looking for an Honest Man “, c. 1780s, Johann Heinrich Wilhelm Tischbein (1751-1829)

Защо е толкоз мъчно да бъдем честни

Един от най-почтените хора, които познавам, ми сподели наскоро: „ Боря се да бъда честен всеки ден от живота си. ” Тази негова забележка ме извърши по едно и също време с изненада и любознание, тъй че подхванахме дълъг диалог на тази тематика. В резултат на него си дадох сметка, че всички ние сме в разгара на една безконечна борба сред вярното и неверното, сред положителното и злото. Това са житейски сили, които съществуват и са в противоборство една с друга откогато свят светува, тъй че няма по какъв начин да избегнем да не попаднем посред им. Отредено ни е да живеем посред тяхното полесражение и всекидневно ни се постанова да избираме на чия страна да застанем.

За жал, заобиколени сме с какви ли не форми на недобросъвестност. А още по-тъжното е това, че в последно време за нас е станало нещо като спорт да пробваме до каква степен можем „ да се измъкваме безнаказано ” с едно или друго „ провинение ”. Днес умеенето „ да свиеш някой номер ” постоянно се възприема като достижение – нещо, за което си коства да се хвалиш на висок глас. И се счита, че „ да те заловен в крачка ” е белег за цялостната ти нелепост или тотална липса на шанс. „ Всеки го прави ” е по едно и също време и военен зов, и опрощение за този вид държание. На всичкото от горната страна, в негова поддръжка съществуват и куп филми и телевизионни стратегии, които искрено възхваляват измамата и мошеничеството, като ги въздигат в сан на изящни изкуства. А като връх на всичко това, „ спецовете ” на рекламата ни бомбардират всекидневно с неприкрити послания, че с цел да вършим положително усещане и да имаме триумф, би трябвало да изглеждаме по различен метод, да бъдем други, да се откажем от личната си същина. Има и още една причина, заради която на всички нас ни е толкоз мъчно да бъдем честни – честността изисква полагане на усилия; изисква повече време, мисъл и сила, в сравнение с сме подготвени да й отделяме. Ежедневно ни залива проливен дъжд от послания, че заслужаваме всякакви неща; че би трябвало да ги получим на секундата; че има бърз и елементарен метод да ги реализираме. Така че всички ние постоянно избираме „ по-лекия път ” вместо интегритета. Ами да, за какво да се морим сами с домашното, когато можем да го препишем от някой различен? Защо да съблюдаваме всички правила при някоя делова интервенция, когато с мъничко „ натъкмяване ” на нещата тук и там можем да приключим договорката по бързо и да извлечем по-голяма облага? Ние освен възприемаме метода на мислене „ всеки го прави ”, само че съгласно него си построяваме и една по-лека (и лековато повърхностна) философия за живота. Дори без да го осъзнаваме, ставаме нравствено по-лениви. Много по-лесно е да бъдеш нечестен. Е, чудно ли е тогава, че на упоменатия мой другар, а и на всички нас ни е толкоз мъчно да бъдем честни?

Цената на непочтеността

Непочтеността, повече от всичко друго, ни пречи да сме такива хора, каквито можем и желаеме да бъдем. Тя е като раковото заболяване. Започва от нещо малко, което обаче – в случай че в точния момент не го открием и не го изкореним изцяло – бързо се разраства, популяризира се, излиза отвън надзор и в последна сметка ни унищожава. Да, аз в действителност съм надълбоко уверен в разрушителното въздействие на непочтеността. Неведнъж съм виждал по какъв начин тя се промъква тайно и взема повече жертви, в сравнение с което и да било друго смъртоносно заболяване, познато на човешкия жанр.

Великият психолог и мъдрец Уилям Джеймс споделя, че ние сами сътворяваме личния си пъкъл на този свят. Той счита, че го вършим „...като всекидневно построяваме характерите си по неправилен метод. ” Луис Ендрюс – актуален психолог, работещ върху ученията на великите философи – поддържа това негово мнение. В своята книга, озаглавена с цитата от Шекспир „ И дано истинна бъде твоята същина ”, той коментира теорията си, че нечестното държание е в основата на множеството ни душевен проблеми. Ендрюс предлага „...да се вгледаме съществено и задълбочено във взаимовръзката сред житейските си стойности и нашето здраве. ” Непочтеността е скъпо струващ метод на мислене и държание. Ето някои от нейните разрушителни резултати.

Непочтеността е циничен кръг.

Една нечестна постъпка води към друга. Човек рядко излъгва, излъгва или открадва един-единствен път. Ако елементарно е спечелил нещо от нечестната си постъпка, изкушението да го направи още веднъж е съвсем неустоимо. Освен това се появява и потребността от „ замитане на следите ”, за което пък се постанова друга нечестна постъпка. И в случай че този развой продължава – както нормално става – непочтеността се трансформира съвсем в метод на живот. Или с други думи, в табиет – допустимо най-лошият от всички привички.

Непочтеността ни трансформира в лицемери и манипулатори.

В фамозните си „ Изповеди ”, написани преди близо шестстотин години, свети Августин споделя по какъв начин се е издигал в обществената подчиненост, мамейки и манипулирайки хората. Един ден, до момента в който се готвел да изнесе следващата проповед, цялостна с куп неистини, той видял един бедняк. Почудил се за какво този изпаднал до последна бедност човек е толкоз бодър и благополучен, до момента в който той самият, който имал всичко, се усеща незадоволен и трагичен. Когато се размислил по въпроса, свети Августин осъзнал, че е по този начин точно тъй като бедният бедняк е подобен, какъвто е: непредумишлен и правилен на себе си, до момента в който той, прославеният и богат академик, не е. Свети Августин споделя, че тази среща му помогнала да осъзнае какъв брой „ безпределно изопачен ” е станал вследствие на непрекъснатото си двуличие. Ако прекомерно дълго играем някаква роля, незабелязано потъваме в нея и изгубваме същинската си човешка същина.

Непочтеността рано или късно ни „ вкарва в клопката ”.

Дълбоко съм уверен, че в никакъв случай не можем „ да се измъкваме безнаказано ” от нечестните си действия, въпреки постоянно да си фантазираме, че сме в положение да го създадем. Възможно с на няколко пъти и да ни се размине, само че рано или късно, по един или различен метод, непроменяемо ни се постанова да заплатим цената за своята недобросъвестност. Според една антична китайска мъдрост животът постоянно си намира метод да уравновеси нещата, а и в днешно време споделяме „ каквото повикало, такова се обадило ”. Така е в действителност. Непочтеността е хлъзгав и тъмен път, който води в задънена улица, а постоянно и към гибел. На някои хора просто им лишава по-дълго време, в сравнение с други, с цел да осъзнаят накъде вървят.

Непочтеността не може да бъде прикрита.

Нима не е истина, че нормално „ си знаем ”, когато някой ни лъже? Лъжците и измамниците сами се издават. Те приказват едно, само че телата им разкриват напълно друго. И ние подсъзнателно улавяме сигналите от езика на тялото. Същото е и когато ние лъжем и мамим. Другите хора разчитат нашия език на тялото. Така че в действителност заблуждаваме само самите себе си. Оплитаме се в личните си неистини. И освен това накърняваме репутацията си и убиваме доверието на хората в нас.

Непочтеността унищожава междуличностните връзки.

Когато излъжем и измамим някого, след това този човек мъчно ще ни повярва още веднъж. Той най-вероятно ще слага под подозрение всяка наша дума. Накърненото доверие е най-сигурният път за разрушаването на една връзка. А да възстановиш нечие доверие е доста по-трудно, в сравнение с да го спечелиш за първи път. Но без доверие е невероятно да има добра и постоянна междуличностна връзка.

Непочтеността нападна нервната ни система.

Отново ще изтъквам „ И дано истината бъде твоята същина ”, където доктор Ендрюс написа, че измамата ни оказва „ мощен психически резултат ”. Той споделя, че осъзнал този факт, когато един негов наставник го посъветвал да се вгледа деликатно в себе си идващия път, когато се изкуши да изрече някоя неистина. И прибавя: „ Манипулаторът в нас напълно безусловно нападна виталния ви център... ” После доктор Ендрюс разказва едно проучване, извършено от Южния методистки университет, чиито резултати „ недвусмислено потвърждават, че усилието, належащо за поддържането на една машинация, подлагат на голям стрес нервната система на измамника ”. Когато сме нечестни, ние сами провокираме разрушителна стихия в личния си организъм и душeвност. В реалност се самонаказваме.

Непочтеността попречва самоосъществяването ни.

Едно от най-големите хонорари на живота е да открием заложения в нас капацитет за личностно самоосъществяване, а след това и да го разгърнем пълноценно. Нещо, което не можем да създадем, когато сме подвластни на нечестни привички. Защото те се изпречват като непреодолими канари по пътя на нашето израстване и развиване като персони. Ако сме себични и нечестни, пречим сами на себе си да изживеем надълбоко удовлетворителното чувство за целокупност и пълноценност. И в никакъв случай не бихме могли да изпитаме удоволствието да живеем като същински човешки същества. А това е допустимо най-лошото наказване.

От: „ 20 златни правила. Великите уроци на живота “, Хал Ърбън, изд. „ Кръгозор “, 2003 година
Картина: „ Diogenes Looking for an Honest Man “, circa 1780s, Johann Heinrich Wilhelm Tischbein (1751-1829), commons.wikimedia.org