Легенди за легендарни оръжия
В близкото минало е имало именити оръжия, които били известни освен със своята ефектиност и смъртоносна мощност, само че и с имената си. Историци, специалисти и оръжейници към момента спорят кой, за какво по какъв начин и при какви условия им е дал тъкмо тези имена. С които са влезнали в аналите на международната военна история. За разлика от днешните съвременни оръжия, които рядко имат свое име, а нормално им поставят цифрено-бувени комбинации. Днес подбрахме няколко от именитите оръжия и се опитахме да узнаем кои са техните кръстници.
„Жабата“
Тази мина също се появява по време на Първата международна война. Хитро маскирана, тя се употребява с необикновен триумф от германците. Те основават разнообразни микромини, които били поставяни по места, където е било допустимо да се концентрира съперникът. Всички те били скрити и замаскирани и нищо неочакващият зложелател бил изненадван от една от тях- тъй наречените мина „Жаба“ Sprengmine 35. Принципът на деяние на тази жаба се заключва в това, че и при най-малкия контакт с нейните сензори антенки тя подскача на 25–30 см и се взривява във въздуха. Силата на тази мина била освен поради физическата неутрализация на съперника – най-често боецът оставал без крайник, само че и в неговата цялостна безнравственост. Войниците, чувайки и най-малкия гърмеж на съчки под краката си, към този момент били морално убити, очаквайки ужасния си край.
„ Козлето ”
Очарователното и доста уместно название е на една същинска легенда – ГАЗ-67, руският боен автомобил, който бил употребен изключително от щабните офицери и разузнавачите, а също по този начин за транспорт на ранените до лазарета.
От 1943 година ГАЗ-67 потепенно стартира да измества непознатите съперници Willys MB и Ford GPW поради доста опростената си структура, която разрешавала ремонт на машината напряко в полеви условия, и то от елементарен умел боец, без да се търси помощта на специфичен механик. Тази опростена структура, несъмнено, си имала и слабостите – извънредно здравото окачване превръщало пътуването в крепко друсане. Интересното е, че този недостатък си остава дори когато се инсталират спомагателни хидравлически амортизатори. Но по този начин или другояче, козлето става тотална легенда и във военния, и в селскостопанския автопарк на Съюз на съветските социалистически републики.
„ Лимонката ”
Преди век незнаен откривател основава гранатата F-1. Евтина и лесна за произвеждане, тя се оказва извънредно ефикасно средство против настъпващата пехота на врага. Нейният финален вид е симбиоза сред френската граната F-1 и британската гранатна система на оръжейния конструктор Лемън. Не е мъчно да се досетим, че незабавно след появяването й в Първата международна война стартират да назовават гранатата „ Лимонка ”. Тя остава на въоръжение в продължение на доста години в десетки страни, съвсем без да претърпи съществени технологически промени. И в това време до ден сегашен държи шампионата като една от най-опасните противопехотни гранати. Корпусът е изработен от „ изсъхнал чугун ” — доста трошлив материал, само че в това време и доста корав. В момента на гърмежа чугунената обложка се разлита на десетки доста остри части. Поразяващата дарба на „ Лимонката ” е чудовищна, количеството на тези осколки доближава до 400.
„ Дебелата Берта ”
„ Дебелата Берта ” е едно от Wunderwaffe (нем. „ оръжие знамение ”) на немските въоръжени сили на ХХ век. Оръдието с размер на триетажна постройка е трябвало да хвърли в смут врага. Снарядът тежал 900 кг, а процесът на зареждането на оръдието траел цели осем минути. „ Дебелата Берта ” била основана, с цел да разрушава здрави укрепления на врага. Войната обаче станала доста по-маневрена и тежките оръдия били спрени от произвеждане. Едно от оживелите било употребявано при обсадата на Севастопол. Насмешливото название „ Дебелата Берта ” на оръдието L/14 му дали публицисти от Белгия и Франция, които първи попаднали под чудовищния му огън. Тъжната подигравка в кръщенето се крие във обстоятелството, че Берта се наричала обичаната внучка на Алфред Круп – притежателят на оръжейните фабрики и откривател на това оръдие. По-късно названието се пренесло и в самата немска войска, което дразнело изключително конструктора и любящия дядо Алфред, само че към този момент нищо не можело да заглуши гласа на народа.
„ Катюша ”
„ Катюша ” е един от знаците на успеха на съветската войска във Втората международна война. И надлежно още един предмет на разногласия сред историците – от кое място е пристигнало това автентично име. Системата за полева реактивна артилерия БМ-13, или „ Катюша ”, е призната на въоръжение на 21 юни 1941 година Въпреки че в първите стадии на войната тя не е на всеобщо въоръжение, става извънредно известно. Принципиално новият реактивен снаряд, който няма обратен тласък, можел да бъде инсталиран на процедура на всякакво шаси. Така системата била доста мобилна, а един залп бил задоволителен да обърне съперника в бягство. И до през днешния ден военните историци спорят кой кръстникът на „ Катюшата ”. Първата версия е обвързвана с едноименната ария на Матвей Блантер по стихотворението на Михаил Исаковски. Бойното кръщение на новата ракетна система е направено в Смоленска област, първият залп бил ориентиран към Пазарния площад в гр. Рудня. Установките били ситуирани на рид над реката, откъдето взели града на прицел. А в известната към този момент ария се пее:
„Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой.
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег, на крутой.“
В едно изявление някогашният червеноармеец, а по-късно боен историк Андрей Сапронов си спомня за разговор, който се провел незабавно след паметния първи залп: „ Ето това е ария! ”, споделил някой от възхитените бойци. А Сапронов му отвърнал: „ Катюша! ”.
Друга, също доста публикувана версия, е още по-романтична. Според нея един от бойците написал на борда на машината името на своята обичана – Катюша. Звучното й име мигновено се харесало на всички и скоро се популяризирало по целия фронт.
„Жабата“
Тази мина също се появява по време на Първата международна война. Хитро маскирана, тя се употребява с необикновен триумф от германците. Те основават разнообразни микромини, които били поставяни по места, където е било допустимо да се концентрира съперникът. Всички те били скрити и замаскирани и нищо неочакващият зложелател бил изненадван от една от тях- тъй наречените мина „Жаба“ Sprengmine 35. Принципът на деяние на тази жаба се заключва в това, че и при най-малкия контакт с нейните сензори антенки тя подскача на 25–30 см и се взривява във въздуха. Силата на тази мина била освен поради физическата неутрализация на съперника – най-често боецът оставал без крайник, само че и в неговата цялостна безнравственост. Войниците, чувайки и най-малкия гърмеж на съчки под краката си, към този момент били морално убити, очаквайки ужасния си край.
„ Козлето ”
Очарователното и доста уместно название е на една същинска легенда – ГАЗ-67, руският боен автомобил, който бил употребен изключително от щабните офицери и разузнавачите, а също по този начин за транспорт на ранените до лазарета.
От 1943 година ГАЗ-67 потепенно стартира да измества непознатите съперници Willys MB и Ford GPW поради доста опростената си структура, която разрешавала ремонт на машината напряко в полеви условия, и то от елементарен умел боец, без да се търси помощта на специфичен механик. Тази опростена структура, несъмнено, си имала и слабостите – извънредно здравото окачване превръщало пътуването в крепко друсане. Интересното е, че този недостатък си остава дори когато се инсталират спомагателни хидравлически амортизатори. Но по този начин или другояче, козлето става тотална легенда и във военния, и в селскостопанския автопарк на Съюз на съветските социалистически републики.
„ Лимонката ”
Преди век незнаен откривател основава гранатата F-1. Евтина и лесна за произвеждане, тя се оказва извънредно ефикасно средство против настъпващата пехота на врага. Нейният финален вид е симбиоза сред френската граната F-1 и британската гранатна система на оръжейния конструктор Лемън. Не е мъчно да се досетим, че незабавно след появяването й в Първата международна война стартират да назовават гранатата „ Лимонка ”. Тя остава на въоръжение в продължение на доста години в десетки страни, съвсем без да претърпи съществени технологически промени. И в това време до ден сегашен държи шампионата като една от най-опасните противопехотни гранати. Корпусът е изработен от „ изсъхнал чугун ” — доста трошлив материал, само че в това време и доста корав. В момента на гърмежа чугунената обложка се разлита на десетки доста остри части. Поразяващата дарба на „ Лимонката ” е чудовищна, количеството на тези осколки доближава до 400.
„ Дебелата Берта ”
„ Дебелата Берта ” е едно от Wunderwaffe (нем. „ оръжие знамение ”) на немските въоръжени сили на ХХ век. Оръдието с размер на триетажна постройка е трябвало да хвърли в смут врага. Снарядът тежал 900 кг, а процесът на зареждането на оръдието траел цели осем минути. „ Дебелата Берта ” била основана, с цел да разрушава здрави укрепления на врага. Войната обаче станала доста по-маневрена и тежките оръдия били спрени от произвеждане. Едно от оживелите било употребявано при обсадата на Севастопол. Насмешливото название „ Дебелата Берта ” на оръдието L/14 му дали публицисти от Белгия и Франция, които първи попаднали под чудовищния му огън. Тъжната подигравка в кръщенето се крие във обстоятелството, че Берта се наричала обичаната внучка на Алфред Круп – притежателят на оръжейните фабрики и откривател на това оръдие. По-късно названието се пренесло и в самата немска войска, което дразнело изключително конструктора и любящия дядо Алфред, само че към този момент нищо не можело да заглуши гласа на народа.
„ Катюша ”
„ Катюша ” е един от знаците на успеха на съветската войска във Втората международна война. И надлежно още един предмет на разногласия сред историците – от кое място е пристигнало това автентично име. Системата за полева реактивна артилерия БМ-13, или „ Катюша ”, е призната на въоръжение на 21 юни 1941 година Въпреки че в първите стадии на войната тя не е на всеобщо въоръжение, става извънредно известно. Принципиално новият реактивен снаряд, който няма обратен тласък, можел да бъде инсталиран на процедура на всякакво шаси. Така системата била доста мобилна, а един залп бил задоволителен да обърне съперника в бягство. И до през днешния ден военните историци спорят кой кръстникът на „ Катюшата ”. Първата версия е обвързвана с едноименната ария на Матвей Блантер по стихотворението на Михаил Исаковски. Бойното кръщение на новата ракетна система е направено в Смоленска област, първият залп бил ориентиран към Пазарния площад в гр. Рудня. Установките били ситуирани на рид над реката, откъдето взели града на прицел. А в известната към този момент ария се пее:
„Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой.
Выходила на берег Катюша,
На высокий берег, на крутой.“
В едно изявление някогашният червеноармеец, а по-късно боен историк Андрей Сапронов си спомня за разговор, който се провел незабавно след паметния първи залп: „ Ето това е ария! ”, споделил някой от възхитените бойци. А Сапронов му отвърнал: „ Катюша! ”.
Друга, също доста публикувана версия, е още по-романтична. Според нея един от бойците написал на борда на машината името на своята обичана – Катюша. Звучното й име мигновено се харесало на всички и скоро се популяризирало по целия фронт.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ