Напразните усилия на любовта
В българската правосъдна система фигурата на основния прокурор се радва на необикновен вид внимание, без значение коя е личността, упражняваща съответния мандат. За всички неуспехи на държавното ръководство и публичния живот постоянно се търси отговорен и постоянно това се прави под надзора и със съдействието на прокуратурата. За отчитане резултатите от активността на самата прокуратура, обаче, механизъм няма. Няма и процедура за надзор над активността на основния прокурор. Едва с измененията в Конституцията от 2015 година бе изработен опит да се вкара непълен доклад – Народното събрание (НС) да може да задава въпроси към основния прокурор, само че с доста стеснен обсег и без конкретика. Общата дефиниция гласи „ Народно събрание може да изслушва и приема и други отчети на основния прокурор за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика”.
Причините да няма действителна отчетност на Главния се коренят в отхвърли на 43-то Народно събрание при изменението на главния закон да гласоподава редакция на текста, която включваше пълномощието Народно събрание да изисква доклад от основния прокурор. Така Народно събрание направи непринуден отвод от реформиране на цялата прокуратура. Съпротивата на политиците се подхранва и от Конституционния съд, който след искане за пояснение от сегашния основен прокурор постанови, че с представянето на данни по съответно наказателно дело от страна на основния прокурор пред Народното събрание се нарушава правилото за разделяне сред правосъдната, изпълнителната и законодателната управляващи. По този метод и Народното събрание, и Конституционният съд одобриха решения в прорез с главния укор от интернационалните институции към активността на прокуратурата като безотчетна пред жителите и институциите.
Така сега Народно събрание не може да пита основния прокурор за съответни проблеми със събирането на доказателствата и сполучливото обвинение на разследваните пред съда. Това, несъмнено, не е спънка депутатите да задават тематиките по съществени подозрения за закононарушения и корупция. Вместо да чуем значима социална конкретика по наболели въпроси, обаче, проведеното първо чуване в Правната комисия на Народно събрание тази седмица бе запълнено по-скоро с значими за обособените партийни централи въпроси, в сравнение с с основните за обществото и правовия ред тематики. Освен това чуването се характеризираше с особената угодливост на членовете на Правната комисия при ниски или напълно несъответстващи юридически причини. Казано с други думи, вместо депутатите да изяснят диагнозата за неуспехите на прокуратурата, те минаха в махленска стилистика и страхопочитателно подмазвачество.
Какво можеха депутатите да питат (въпреки ограниченията), само че не пожелаха:
1. Относно статута на прокуратурата:
Какво е визията на основния прокурор по отношение на осъществяването на рекомендацията от Анализа на структурния и функционалния модел на прокуратурата за „ …повишаването на отчетността и прозрачността на прокуратурата пред Народното събрание — а оттова и пред обществото. Към това се прибавя нуждата да се работи за по-голяма вътрешна отчетност и бистрота при вземането на решения.”
2. Относно процедурата за инспекция и освобождение на Главния прокурор:
Как Главният прокурор вижда осъществяването на рекомендацията от гореспоменатия разбор за „ …надзор върху следствието на изказвания за тежки незаконни действия, осъществени от основния прокурор, да се разпорежда на без значение лице, заемащо висша служба в правосъдната система отвън системата на прокуратурата”? Липсата на механизъм за следствие и освобождение на основния прокурор е мотив за неоправдателно решение против страната по делото „ Колеви против България”.
3. Относно общото сходство на българското законодателство с европейското в посока отбрана правата на индивида:
Какви са главните аргументи България да бъде осъждана пред Европейския съд по правата на индивида за дейности на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата по наказателни каузи (тук ГЕРБ в лицето на Цветан Цветанов имат главен принос)?
4. Относно съответни каузи по време мандата на сегашния основен прокурор като да вземем за пример:
- Защо прокуратурата проверява аферата КТБ единствено по повод провиненията на Цветан Василев, само че не търси отговорност от управлявалия финансовия контрол Мавродиев както и от шефа и подуправителите на Българска народна банка? Каква е ролята на сдружения, близки до Делян Пеевски, за банкрута и следващо плячкосване на КТБ?
- Какви са напъните и резултатите на прокуратурата по намирането крадеца на тефтерчето на Филип Златанов, защото в това тефтерче се крият политическите поръчки за разпра през последните почти 10 година?
- Как бихте коментирали и оценили като правист следствията по Янева-гейт?
- Как основният прокурор си изяснява станалата процедура прокурори по провалени каузи да получават безапелационно кариерно развиване като да вземем за пример прокурор Бецова по делото на Христо Бисеров?
5. Относно значимите за ръководещото болшинство приватизационни покупко-продажби, даващи му тласъка да трансформират Конституцията:
- Защо прокуратурата не проверява приватизационните покупко-продажби от последните 10 години, при все това за тях още не е изтекла погасителната отминалост?
- Какви ограничения е подхванала прокуратурата за следствие на злоупотреби по усвояването на еврофондове за инфраструктурни и други планове със подозрително качество и успеваемост?
И защото критикуващите основния прокурор постоянно са упреквани, че това е лична офанзива, а не рецензия към модела, ето и няколко въпроса директно свързани с мандата на сегашния основен прокурор:
1. Как оценявате процедурата по Вашия избор, господин Цацаров, при която Висшият правосъден съвет наруши процедурните правила? Допринася ли това за положителните демократични практики по промяна на правораздаването?
2. Как оценявате дейностите си по ЦУМ-гейт, господин Цацаров? Демократичен стандарт ли е настоящ основен прокурор да упражнява напън върху бизнеса по време на предизборна акция, и то в офиса на върховен партиен функционер?
3. Какви са главните Ви триумфи, господин Цацаров, на 5-та година от 7-годишния Ви мандат и по какъв начин си обяснявате неналичието на неоправдателни присъди против лица по високите етажи на властта?
И тук античната латинска сентенция „ Дела, а не думи” е водеща. За жал станахме очевидци на празни депутатски думи при липса на каузи – както от депутатите, по този начин и от прокуратурата.
Причините да няма действителна отчетност на Главния се коренят в отхвърли на 43-то Народно събрание при изменението на главния закон да гласоподава редакция на текста, която включваше пълномощието Народно събрание да изисква доклад от основния прокурор. Така Народно събрание направи непринуден отвод от реформиране на цялата прокуратура. Съпротивата на политиците се подхранва и от Конституционния съд, който след искане за пояснение от сегашния основен прокурор постанови, че с представянето на данни по съответно наказателно дело от страна на основния прокурор пред Народното събрание се нарушава правилото за разделяне сред правосъдната, изпълнителната и законодателната управляващи. По този метод и Народното събрание, и Конституционният съд одобриха решения в прорез с главния укор от интернационалните институции към активността на прокуратурата като безотчетна пред жителите и институциите.
Така сега Народно събрание не може да пита основния прокурор за съответни проблеми със събирането на доказателствата и сполучливото обвинение на разследваните пред съда. Това, несъмнено, не е спънка депутатите да задават тематиките по съществени подозрения за закононарушения и корупция. Вместо да чуем значима социална конкретика по наболели въпроси, обаче, проведеното първо чуване в Правната комисия на Народно събрание тази седмица бе запълнено по-скоро с значими за обособените партийни централи въпроси, в сравнение с с основните за обществото и правовия ред тематики. Освен това чуването се характеризираше с особената угодливост на членовете на Правната комисия при ниски или напълно несъответстващи юридически причини. Казано с други думи, вместо депутатите да изяснят диагнозата за неуспехите на прокуратурата, те минаха в махленска стилистика и страхопочитателно подмазвачество.
Какво можеха депутатите да питат (въпреки ограниченията), само че не пожелаха:
1. Относно статута на прокуратурата:
Какво е визията на основния прокурор по отношение на осъществяването на рекомендацията от Анализа на структурния и функционалния модел на прокуратурата за „ …повишаването на отчетността и прозрачността на прокуратурата пред Народното събрание — а оттова и пред обществото. Към това се прибавя нуждата да се работи за по-голяма вътрешна отчетност и бистрота при вземането на решения.”
2. Относно процедурата за инспекция и освобождение на Главния прокурор:
Как Главният прокурор вижда осъществяването на рекомендацията от гореспоменатия разбор за „ …надзор върху следствието на изказвания за тежки незаконни действия, осъществени от основния прокурор, да се разпорежда на без значение лице, заемащо висша служба в правосъдната система отвън системата на прокуратурата”? Липсата на механизъм за следствие и освобождение на основния прокурор е мотив за неоправдателно решение против страната по делото „ Колеви против България”.
3. Относно общото сходство на българското законодателство с европейското в посока отбрана правата на индивида:
Какви са главните аргументи България да бъде осъждана пред Европейския съд по правата на индивида за дейности на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата по наказателни каузи (тук ГЕРБ в лицето на Цветан Цветанов имат главен принос)?
4. Относно съответни каузи по време мандата на сегашния основен прокурор като да вземем за пример:
- Защо прокуратурата проверява аферата КТБ единствено по повод провиненията на Цветан Василев, само че не търси отговорност от управлявалия финансовия контрол Мавродиев както и от шефа и подуправителите на Българска народна банка? Каква е ролята на сдружения, близки до Делян Пеевски, за банкрута и следващо плячкосване на КТБ?
- Какви са напъните и резултатите на прокуратурата по намирането крадеца на тефтерчето на Филип Златанов, защото в това тефтерче се крият политическите поръчки за разпра през последните почти 10 година?
- Как бихте коментирали и оценили като правист следствията по Янева-гейт?
- Как основният прокурор си изяснява станалата процедура прокурори по провалени каузи да получават безапелационно кариерно развиване като да вземем за пример прокурор Бецова по делото на Христо Бисеров?
5. Относно значимите за ръководещото болшинство приватизационни покупко-продажби, даващи му тласъка да трансформират Конституцията:
- Защо прокуратурата не проверява приватизационните покупко-продажби от последните 10 години, при все това за тях още не е изтекла погасителната отминалост?
- Какви ограничения е подхванала прокуратурата за следствие на злоупотреби по усвояването на еврофондове за инфраструктурни и други планове със подозрително качество и успеваемост?
И защото критикуващите основния прокурор постоянно са упреквани, че това е лична офанзива, а не рецензия към модела, ето и няколко въпроса директно свързани с мандата на сегашния основен прокурор:
1. Как оценявате процедурата по Вашия избор, господин Цацаров, при която Висшият правосъден съвет наруши процедурните правила? Допринася ли това за положителните демократични практики по промяна на правораздаването?
2. Как оценявате дейностите си по ЦУМ-гейт, господин Цацаров? Демократичен стандарт ли е настоящ основен прокурор да упражнява напън върху бизнеса по време на предизборна акция, и то в офиса на върховен партиен функционер?
3. Какви са главните Ви триумфи, господин Цацаров, на 5-та година от 7-годишния Ви мандат и по какъв начин си обяснявате неналичието на неоправдателни присъди против лица по високите етажи на властта?
И тук античната латинска сентенция „ Дела, а не думи” е водеща. За жал станахме очевидци на празни депутатски думи при липса на каузи – както от депутатите, по този начин и от прокуратурата.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ