Над 75% от българските стартъпи при имотите са за управление или маркетинг
" В България се основават стартъпи в недвижимите парцели (proptech - от property technologies), които или нямат капацитет, или нямат самочувствие да работят на интернационалните пазари. Те се самофинансират, тъй като липсва подобаваща среда, капиталова просвета, а и доверие към външни източници на финансиране. Проптех решенията са най-вече свързани с към този момент построените недвижими парцели – с техния маркетинг и ръководство. Едва първоначално е процесът на основаване на решения, свързани със строителни технологии (contech) и с урбанизация ", съобщи Силвия Павлова, съосновател на PropTech България.
Тази картина се обрисува от интернационално изследване, извършено, с цел да откри пречките пред експанзията на тези компании в Европа. Проучването е по поръчка на Европейската комисия и се организира от ЕU PropТech House - интернационална мрежа, формирана от национални хъбове, какъвто за страната е PropTech България.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В България през август са интервюирани 22 стартъпа в бранша. Резултатите от изследването са в подтекста на европейските, чието показване следва, изясни Павлова.
Сред интервюираните са компании са Flat Manager и Fantastic Stay, които оферират услуги, свързани с отдаването на парцели на кратковременен наем в платформи като airbnb и booking, софтуерът за ръководство на споделени и гъвкави работни пространства OfficeRnD, блокчейн платформата Propy, ocenime.bg, което посредством машинно самообразование дефинира цени на парцелите. Bulid, компания за автоматизиран пропърти и фасилити мениджмънт, професионалният програмен продукт за ръководство на организации за недвижими парцели Еstate Assistant, Gaida.eu, която също употребява машинно самообразование, с цел да помогне на клиентите да открият действителните си желания, Be There, което предлага решения с 3D и виртуална действителност и други.
Много Real Estate, малко строителство
PropTechHouse дефинира proptech като всички нововъведения (технологии и бизнесмодели) по продължение на виталния цикъл на недвижимите парцели, който условно го разделя на пет стадия – " финансиране и вложения ", " планиране и строителство ", " маркетинга и интервенции ", " мениджмънт и транзакции ", " начин на живот и урбанизация ".
Международна наклонност е максимален дял от проптех компаниите да са фокусирани върху " мениджмънт и интервенции " и тя е годна и за България. Следващата известна сфера е " маркетинг и транзакции ". В тези категории са 75% от българските проптех компании.
Според Силвия Павлова профилът, който е най-характерен за България е подобен със средностатистическия за Европейски Съюз и това лишава бранша от конкурентни преимущества. За съпоставяне в страни като Испания има голям брой решения, свързани с вложения и финансиране. Други като Холандия специализират в контех решения.
Останалите 25% от стартъпите в България са в областта на строителните технологии и най-рядко - на метода на живот и работа. За съпоставяне европейските компании с контех решения са над 30%, изясни Силвия Павлова.
Едно направление, една технология
Повечето компании в България (62.5%) работят единствено в едно направлениe. Доколкото има кръстосване сред области, тя е сред " мениджмънт и интервенции " и " маркетинг и транзакции ". " А конкурентно преимущество в интернационален проект е, в случай че стартъпите оферират съчетания от вида на " мениджмънт и интервенции " с " планиране и строителство ", с " вложения и финансиране " или с урбанистични аспекти. От европейските стартъпи даже 33% обгръщат три области.
Фокус върху вътрешния пазар
Много огромна част от българските проптех стартъпи (69%) работят само в България и не са оповестили проекти да се развиват в чужбина. Ако се изключат трите компании, които с изключение на в България имат и планове в начален етап в Австрия, този % скача до 87.5%.
За съпоставяне измежду европейските едвам 18% работят (или имат желание да работят) единствено на локалния си пазар. Останалите 82% оперират на един или повече пазари, разнообразни от националния им. " За разлика от българските, европейските проптех компании още със самото си основаване потеглят с концепцията да работят на интернационално равнище ", отбелязва Силвия Павлова. Националния фокус при локалните тя изяснява с това, че средата не е изключително удобна, промишлеността е нова и не са основани нужните условия. Затова и компаниите се пробват да минимизират риска като работят единствено на българския пазар.
Освен това част от българските проптех компании са основани като са взаимствали решения от чужбина и са ги приспособили в България. Понеже сходни решения към този момент съществуват на открито, това пречи на интернационалното разширение на българските стартъпи.
Над половината са със лично финансиране
Друга специфичност за българските стартъп компании при парцелите е, че 56% от тях са основани и се развиват със лично финансиране, до момента в който в Европейски Съюз този % е двойно по-нисък (30%). " Това отразява множеството благоприятни условия за външно финансиране на проптех, които съществуват в другите европейски страни. В България за това се приказва едвам от няколко месеца и към момента не е построена нужната инфраструктура ", изясни Силвия Павлова.
Тя отбелязва и, че самите стартъпите нямат доверие към външни източници на финансиране. Подобна настройка съществува и отвън България, само че тук тя е доста мощно изразена. Хората избират по-слабия напредък, само че с помощта на клиенти, пред бързия напредък с външно финансиране. Европейският проптех конкурс е отворен за кандидатстване
Международният конкурс PropTech Startup & Scale-up Europe Awards 2019 е отворен за кандидатстване до 1 януари 2020 година. Това е единственото профилирано съревнование за бранша е настоящето му издание е второ, заяви Силвия Павлова. Конкурсът е поддържан и промотиран от редица европейски институции, измежду които Европейската комисия и Фондация Finnova, президентите на Европейския парламент, на Комитета на районите, Вицепрезидента на Комитета по стопанска система и обществени въпроси, членове на Европейския парламент. Това второ издание на състезанието е отворено за кандидатствана от стартъпи и скейлапи. Под scale-up в тази ситуация се схваща компания, която дава отговор на най-малко два от три критерия: да е основана преди пет и повече години, да има годишен оборот от 2 млн. евро и да работи в три географски региона. В 50-членното жури от експерти в промишлеността, влизат и четирима от България: Силвия Павлова (PropTech България), Деян Евлогиев (AECO Space), инж. Любомир Илиев (Techroom), Георги Халачев (bilid). Наградите са консултантски и други услуги, равняващи се на 10 000 евро, разпространение в Европа и достъп до фондове и вложители посредством Европейската комисия.
Тази картина се обрисува от интернационално изследване, извършено, с цел да откри пречките пред експанзията на тези компании в Европа. Проучването е по поръчка на Европейската комисия и се организира от ЕU PropТech House - интернационална мрежа, формирана от национални хъбове, какъвто за страната е PropTech България.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В България през август са интервюирани 22 стартъпа в бранша. Резултатите от изследването са в подтекста на европейските, чието показване следва, изясни Павлова.
Сред интервюираните са компании са Flat Manager и Fantastic Stay, които оферират услуги, свързани с отдаването на парцели на кратковременен наем в платформи като airbnb и booking, софтуерът за ръководство на споделени и гъвкави работни пространства OfficeRnD, блокчейн платформата Propy, ocenime.bg, което посредством машинно самообразование дефинира цени на парцелите. Bulid, компания за автоматизиран пропърти и фасилити мениджмънт, професионалният програмен продукт за ръководство на организации за недвижими парцели Еstate Assistant, Gaida.eu, която също употребява машинно самообразование, с цел да помогне на клиентите да открият действителните си желания, Be There, което предлага решения с 3D и виртуална действителност и други.
Много Real Estate, малко строителство
PropTechHouse дефинира proptech като всички нововъведения (технологии и бизнесмодели) по продължение на виталния цикъл на недвижимите парцели, който условно го разделя на пет стадия – " финансиране и вложения ", " планиране и строителство ", " маркетинга и интервенции ", " мениджмънт и транзакции ", " начин на живот и урбанизация ".
Международна наклонност е максимален дял от проптех компаниите да са фокусирани върху " мениджмънт и интервенции " и тя е годна и за България. Следващата известна сфера е " маркетинг и транзакции ". В тези категории са 75% от българските проптех компании.
Според Силвия Павлова профилът, който е най-характерен за България е подобен със средностатистическия за Европейски Съюз и това лишава бранша от конкурентни преимущества. За съпоставяне в страни като Испания има голям брой решения, свързани с вложения и финансиране. Други като Холандия специализират в контех решения.
Останалите 25% от стартъпите в България са в областта на строителните технологии и най-рядко - на метода на живот и работа. За съпоставяне европейските компании с контех решения са над 30%, изясни Силвия Павлова.
Едно направление, една технология
Повечето компании в България (62.5%) работят единствено в едно направлениe. Доколкото има кръстосване сред области, тя е сред " мениджмънт и интервенции " и " маркетинг и транзакции ". " А конкурентно преимущество в интернационален проект е, в случай че стартъпите оферират съчетания от вида на " мениджмънт и интервенции " с " планиране и строителство ", с " вложения и финансиране " или с урбанистични аспекти. От европейските стартъпи даже 33% обгръщат три области.
Фокус върху вътрешния пазар
Много огромна част от българските проптех стартъпи (69%) работят само в България и не са оповестили проекти да се развиват в чужбина. Ако се изключат трите компании, които с изключение на в България имат и планове в начален етап в Австрия, този % скача до 87.5%.
За съпоставяне измежду европейските едвам 18% работят (или имат желание да работят) единствено на локалния си пазар. Останалите 82% оперират на един или повече пазари, разнообразни от националния им. " За разлика от българските, европейските проптех компании още със самото си основаване потеглят с концепцията да работят на интернационално равнище ", отбелязва Силвия Павлова. Националния фокус при локалните тя изяснява с това, че средата не е изключително удобна, промишлеността е нова и не са основани нужните условия. Затова и компаниите се пробват да минимизират риска като работят единствено на българския пазар.
Освен това част от българските проптех компании са основани като са взаимствали решения от чужбина и са ги приспособили в България. Понеже сходни решения към този момент съществуват на открито, това пречи на интернационалното разширение на българските стартъпи.
Над половината са със лично финансиране
Друга специфичност за българските стартъп компании при парцелите е, че 56% от тях са основани и се развиват със лично финансиране, до момента в който в Европейски Съюз този % е двойно по-нисък (30%). " Това отразява множеството благоприятни условия за външно финансиране на проптех, които съществуват в другите европейски страни. В България за това се приказва едвам от няколко месеца и към момента не е построена нужната инфраструктура ", изясни Силвия Павлова.
Тя отбелязва и, че самите стартъпите нямат доверие към външни източници на финансиране. Подобна настройка съществува и отвън България, само че тук тя е доста мощно изразена. Хората избират по-слабия напредък, само че с помощта на клиенти, пред бързия напредък с външно финансиране. Европейският проптех конкурс е отворен за кандидатстване
Международният конкурс PropTech Startup & Scale-up Europe Awards 2019 е отворен за кандидатстване до 1 януари 2020 година. Това е единственото профилирано съревнование за бранша е настоящето му издание е второ, заяви Силвия Павлова. Конкурсът е поддържан и промотиран от редица европейски институции, измежду които Европейската комисия и Фондация Finnova, президентите на Европейския парламент, на Комитета на районите, Вицепрезидента на Комитета по стопанска система и обществени въпроси, членове на Европейския парламент. Това второ издание на състезанието е отворено за кандидатствана от стартъпи и скейлапи. Под scale-up в тази ситуация се схваща компания, която дава отговор на най-малко два от три критерия: да е основана преди пет и повече години, да има годишен оборот от 2 млн. евро и да работи в три географски региона. В 50-членното жури от експерти в промишлеността, влизат и четирима от България: Силвия Павлова (PropTech България), Деян Евлогиев (AECO Space), инж. Любомир Илиев (Techroom), Георги Халачев (bilid). Наградите са консултантски и други услуги, равняващи се на 10 000 евро, разпространение в Европа и достъп до фондове и вложители посредством Европейската комисия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ