Защо кофти шоколадът се наричаше марципан у нас?
В България визията за марципан е тотално сбъркана за разлика от останалата част от света, или най-малко до неотдавна беше по този начин. При споменаването на горепосочения артикул множеството хора по нашите ширини си показват евтина и горчива реплика на шоколад от соцвреме. Истината обаче е надалеч от визиите ни и разминаването е почнало в страната ни от началото на 50-те години на ХХ век.
В реалност истинските марципани се подготвят от бадеми. Ядките биват тънко смлени, като се смесват с мед или захар, като количеството захар не трябва да надвишава бадемовата паста. Десертът е прочут от дълбока античност, като за негова татковина се счита Китай.
На най-голяма известност марципаните се радват в Близкия изток, в частност в Персия. В Европа продуктът е донесен от турците през XIV век. Най-топъл банкет лакомството намира в Австрия и Германия, като става неделима част от националната кухня на двете страни.
До ХХ век марципаните се подготвят по упоменатия обичаен метод. След края на Първата международна война и настъпилата посъвместна икономическа рецесия бадемите стават първокласна стока. Производителите на марципаните стартират да търсят заместители. В Германия десертът се проготвя от кайсиеви ядки и даже от грис.
В Съветска Русия, откъдето е и импортирана технологията на познатите на българите марципани, десертът се приготвял от брашно с аромати. Първият роден марципан носи марката Варна. Той се появява на пазара през 1950 година. Десертът съставлява тип парено тесто, приготвено от брашно, вода, масло, пудра захар, оцветители и есенция.
От 60-те години на ХХ век в българските марципани почнало да се прибавя какао. Така десертът почнал да наподобява на шоколад, тъй като има какао вътре, както и масло и захар. Но в действителност не бил нито шоколад, нито даже и марципан в обичайния смисъл на думата - или най-малко това, което останалата част от света си показва, чуе ли наименованието марципан.
