В България е традиция в моменти на криза мерки да

В България е традиция в моменти на рецесия ограничения да се вземат късно и несъответстващо. От началото на годината стартира шоковото повишаване на съществени първични материали в международен мащаб. Това докара до. И до момента в който българина изнемогва с връзването на фамилния бюджет, наподобява, че единствено българското държавно управление не е усетило галопиращата инфлация. Защото служебното държавно управление и до момента няма проект за намаляване на рецесията, нито планува ограничения за компенсиране на най-засегнатите компании и най-бедните пластове от популацията.

Това написа икономистът и някогашен народен представител от Реформаторския блок Гроздан Караджов във Фейсбук в коментар за настоящата социално-икономическа конюнктура у нас.

Вихрещата се енергийна рецесия не прави изключение. Още от юни бе ясно, че и тока са тръгнали стремително нагоре и скоро няма да се успокоят. Другите страни в Европейски Съюз започнаха незабавно да готвят ограничения – обезщетения за компаниите, подкрепяне на жителите, преструктуриране на запасите... Точно по това време у нас се обсъждаше И в него няма нито дума за този значителен риск за стопанската система. Въпреки че по думите на досегашния финансов министър Асен Василев пари има и те би трябвало да бъдат разпределени за незабавни неща.


Цените на артикули и услуги потеглят нагоре поради непрекъснатот...

Единственият спор, за който се разбра постфактум, е обвързван с, която би трябвало да бъде записана в Плана за възобновяване и резистентност. Но даже и той се разглеждаше в подтекста на идната предизборна битка – като различие сред двамата министри, впускащи се в политиката, и вицепремиера, отговарящ за внасянето на към този момент безнадеждно закъснелия проект в Брюксел. Летаргията продължи и дълго след приемането на бюджета. Едва предишния петък държавното управление излезе с някакви ограничения. Само с цел да удостовери максимата, че колкото по-късно, толкоз по-зле.
Антикризисни ограничения

Основният проблем е, че всички ограничения ще се случат в най-хубавия случай в края на годината, и то в случай че има работещ парламент, който да утвърди следващата актуализация на бюджета за 2021 година Или ще са заложени в бюджета за 2022 година, който също зависи от работещ парламент. Колко от засегнатите междинни и дребни компании ще устоят до тогава, е мъчно да се предвижда. Със сигурност доста няма да съумеят, изтощени и от компликациите, с които са се сблъскали по време на Covid рецесията.

" По-спешните " ограничения като изкуствено понижаване на цените, на които АЕЦ " Козлодуй " продава тока, пък могат да се окажат следващото лобистко начинание – изискванията за присъединяване в търговете са толкоз високи, че единствено огромни търговци на ток могат да се класират. Затова ще е доста забавно да се види кои са купувачите и дали евтиният ток не е нараснал нечии облаги посредством продажби в чужбина.


Националната статистика регистрира,че тазгодишната инфлация е 3% като максимален растеж се следи при хр...

Още по-трогателно е " успокоението ", че А по-късно можело да има задържане на цената. Някои дори приканват за мораториум върху заплащането на сметките за 6 месеца. Тази еквилибристика към този момент сме я гледали. И то нееднократно. Резултатът е явен –, а ценовият удар по-късно е още по-тежък. Да не приказваме, че популацията към този момент заплаща за високия ток – посредством повишаването на съществени артикули и артикули., а хлябът към този момент гони 2 лв.. По-заможните жители се оглеждат къде да влагат парите си, с цел да не изгубят те своята стойност поради – доказателство за това е взривът на цените на парцелите. Хората, които обаче едвам свързват двата края, нямат такива благоприятни условия.

Логичният въпрос е какво може да се направи. В случая става дума за обективно повишаване на силата на интернационалните пазари. Факт е обаче и че българската енергетика е нереформирана, неефективна и тежко задлъжняла. Тя се ръководи от " калинки " на някогашните ръководещи и се подчинява на частни лобистки ползи. Каквото и наливане на пари да се направи, това ще е краткотрайно закърпване на ситуацията, и то с прекомерно противоречив резултат.

Затова главният фокус би трябвало да бъде по какъв начин да се преструктурира енергетиката по този начин, че тя да е по-гъвкава при сходни обстановки. Мерките би трябвало да са краткосрочни – незабавно, дори със задна дата, както и суапови покупко-продажби за по-евтин азербайджански газ, и дълготрайни – оптимално бързо, чийто старт към този момент няколко пъти се отсрочва, и смяна на структурата на енергетиката предвид на " Зелената договорка ", по която България към този момент е поела задължения, да вземем за пример. Звучат разумно, само че постоянно логиката отстъпва на популизма, изключително в предизборна обстановка. Затова и ръководещите избират да преливат от пусто в празно, а спасяването на давещите се е оставено на самите давещи се.