Актьорът Мартин Димитров пред Lupa.bg: Да играеш лошия е лесно, а да играеш добрия е яка стръв за всеки актьор
В актьорския отрасъл се знае, че е много по-лесно да изиграеш отрицателен персонаж. Много мъчно е да се изиграе позитивен воин, който да хване фена, да го впечатли и да го завоюва. Това е едно от главните неща, които ме заинтригуваха в моя воин в сериала " Клетката " - Тодор Арнаудов. Това показа в изявление особено за Lupa.bg артистът Мартин Димитров, който взе участие в нов български сериал, който скоро ще започва по Нова телевизия. Той добави, че да изследваш добротата е доста яка примамка за всеки един артист. Мартин Димитров счита, че един човек може да бъде разчетен и през тъмната си страна.
Самият той заобикаля да дефинира хората като " положителни " и " неприятни ", заобикаля да дава етикети " бяло " и " черно " и явно избира една по-пъстра палитра, с която да подхожда към живота и специалността. Според артиста спектакълът би трябвало да изненадва фена, да му даде нова посока и друг ъгъл, през който да огледа на света и на проблемите. Мартин счита, че актьорите не би трябвало да бъдат безвкусен мечки, които да задоволяват усета на феновете, изключително пък когато този усет е много невисок.
Ролята на Радо Андреев в сериала " Братя " направи младия артист Мартин Димитров изключително известен измежду телевизионните фенове. Сега му следва основна роля и в сериала " Клетката ". Преди присъединяване си в " Братя " 30-годишният Мартин има сериозен опит както в киното, по този начин и в театъра. И въпреки че детската му фантазия не е била да бъде артист, въодушевен от двама актьори, той се записва в театралната школа на Малин Кръстев, а по-късно се приготвя за кандидат-студентнските изпити в Театралната академия и влиза в класа на проф. Иван Добчев. И още като студент Мартин сбъдва фантазията си да играе в театър на режисьора Явор Гърдев в Народния спектакъл - " Козата или коя е Силвия? " На сцената на Народния спектакъл и още веднъж под режисурата на Явор Гърдев даровитият артист играе в още три спектакъла - “Жана ”, “Хамлет ” и Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) “.
От началото на 2018 година е част от трупата на Театър " София ", където взе участие в постановките " Нощта на 16-ти януари ", " Госпожа Министершата ", " Анна Каренина ", " Франкенщайн ", " Покана за вечеря ", " Лулу " и други В Регионалния център за модерни изкуства в София " Топлоцентрала " играе в спектакъла " Непоносими дълги обятия ".
В началото на октомври му следва премиера на " Перфектни непознати ". Мартин Димитров има и мощно екранно наличие в сериала " На границата " на режисьора Станимир Трифонов и във филмите “18 ” на Атанас Христосков и “Безкрайната градина ” на Галин Стоев.
През тази година Мартин Димитров дружно с други свои сътрудници е дипломат в България на Европейската самодейност Нощ на театрите, която ще се организира на 18 ноември. Представителството на Европейската комисия в България пък избра младия и кадърен артист да чете фрагменти от романа " Раят " на финландската писателка Пия Лейно, която завоюва с тази книга Наградата за литература на Европейския съюз.
- Мартине, скоро по Нова телевизия следва премиерата на новия престъпен сериал „ Клетката “, в който ти изпълняваш една от основните функции. Какъв е твоят воин и какво теб като артист те заинтригува в персонажа?
- Криминалните среди са непознати за моя воин. Той е елементарен човек, който няма някакви избрани цели в живота. Бих могъл да го дефинира като пенсиониран безгрижник. Тодор Арнаудов или другояче казано Тото, чието име много постоянно ще се чува от феновете в ефир, е човек, който дълги години прекарва със своята брачна половинка, основават семейство, имат щерка. Той леко се е предал от живота, няма цели и упоритости, уталожен е и в тази връзка заглавието „ Клетката “ при него е съотнесено по метод, по който той се затваря в някаква своя вътрешна клетка.
Тодор самичък се оковава във вериги и се заключва, че да не може в никакъв случай да излезе оттова. Но едни много трагични събития в фамилията го слагат пред грубо тестване за самия него. Ще забележим един човек, който в името на фамилното гнездо, би трябвало да превъзмогне себе си и да разбие тази клетка, да я направи на пух и прахуляк, да вземе доста сложни решения, да преобърне метода си на мислене, да отвори същински очите си, да махне завесите, да си вземе леден душ и така нататък
В хода на сериала му се случват събития, които го прекатурват на 180 градуса. Дори той самият се изненадва от себе си на това, на което е кадърен.
Интересно е да следим тази смяна, тъй като виждаме човек, който има упоритостта да изплува на повърхността и да се промени. А против него стои една абдикирала страна, царува едно безвластие, престъпността е на доста високо равнище и той действително взима нещата в свои ръце, защото е в невъзможност. Няма по какъв начин да издам сюжета на сериала, само че мисля, че ще е доста забавен за феновете. Това е една от главните линии в сериала – по какъв начин един човек разрушава вътрешната си клетка в името на фамилията. На мен това ми се коства много благородно и доста скъпо като качество и небосвод за всеки един човек.
Мартин Димитров дружно с Гергана Данданова по време на представянето на сериала " Клетката " пред медиите. Двамата играят съпрузи във кино лентата, който потегля в ефира на Нова телевизия на 29 септември в 22 часа. Снимка: Димитър Калиновски
- Твърде опростено е да разделяме героите, а и хората на „ положителни “ и „ неприятни “, само че както ти разказа твоят воин, наподобява Тото е от положителните. Беше ли предизвикателство за теб сходен облик?
- За разлика от „ Братя “, където видяхме на пръв взор много неприятен човек, който се занимава с неприятни неща, това, което ще видят феновете и това, което доста ме впечатли в „ Клетката “, е тъкмо противоположното. Един човек, който на пръв взор се е отказал да се бори за себе си и изобщо за всичко, присъединил е на автопилот, до момента в който времето си тече, а годините си минават.
Докато героят ми в „ Братя “ Радо Андреев бе напълно различен вид, въпреки че видяхме и положителното му сърце, той въпреки всичко имаше някакви полезности и възприятие за комизъм, то в „ Клетката “ виждаме необикновено добър, сияен човек, който стои зад личната си сянка.
- Теб какво те притегли в плана като цяло?
- Хората в сектора знаят, че е много по-лесно да изиграеш отрицателен персонаж. Много мъчно е да се изиграе позитивен воин, който да хване фена, да го впечатли и да го завоюва. Може би едно от главните неща, които ме хванаха за гърлото беше тъкмо това – че Тодор е позитивен персонаж, той не прави нищо неприятно и е един добър човек. Тази добрина е доста яка примамка за всеки един артист, сигурен съм.
Беше ми доста мъчно, когато стартирахме фотоси. Бих желал от сърце да благодаря на един от режисьорите - Любомир Печев, както и на другия режисьор Атанас Бончев-Наката. Но с Любо имаме построена мощна връзка още от „ Братя “ и той извънредно доста ми оказа помощ да пускам този персонаж.
- Да изследваш положителното също е съществено предизвикателство.
- По-различно е. Аз считам, че един човек може да бъде разчетен и през тъмната си страна. Избягвам да категоризирам „ бяло “ или „ черно “. Според мен истината е една и тя се крие, както в бялото, по този начин и в черното.
За хората, които им е любопитно и които желаят да схванат истината за нещо или за някого, тя стига до тях, без значение дали през бялото или през черното.
Ако си задоволително осезателен и отворен към индивида насреща, постоянно ще намериш положителните му страни. Ако искаш да намериш неприятните му страни мисля, че по-лесно ще ги откриеш. Човек рядко се открива пред другия, да не кажа, че човек рядко се открива и пред себе си.
- Ако излезем отвън сюжета на сериала ти самият в какви обстановки си се чувствал в клетка?
- Всеки човек е попадал в някаква невъзможност, в която самичък се е набутал.
Ще дам за образец специалността, в която съм вложил цялото си създание, освен времето и силата, а цялата си душа и сърце. Това действително е една клетка, в която самичък си се набутал. И не искаш да излезеш от нея, тъй като това е специалност, която възпитава на усет за живота.
Но действително е клетка, в която си влезнал. Ние се борим за някакво по-достойно възнаграждение, само че ние сме в клетката и стоим в нея. И даже да не ни се даде ние ще продължим да стоим. Не, че не можем да работим друго. Можем да работим друго. Аз самият съм работил по заведения за хранене, по кафенета, сервирал съм, в никакъв случай не ме е било позор да работя сходна работа.
- Актьорската специалност е нещо напълно друго. Тя ти дава смисъл, в нея намираш смисъл.
- Разбира се. Това да си благополучен от нещо, което работиш някак си добавя и щастието в фамилията, прави те пълностоен член на света.
Героят на Мартин Димитров в " Братя " - Радо Андреев бе дясната ръка на боса Денис Топал, в чийто облик влезе Владимир Михайлов. Снимка: Красена Ангелова
- Понеже приказваме за персонажи и характери да те попитам – героят ти Радо Андреев в „ Братя “ промени ли те по някакъв метод като човек, накара ли те да осъзнаеш някакви житейски истини? И беше ли ти леко мъчително, че Радо завърши живота си, тъй като беше убит?
- Истината е, че не ми е мъчително, че е завършил по този метод. Както едно нещо започва в най-подходящия миг и се появява нещо готино, то би трябвало и в най-подходящия миг да завърши. Не съм на мнение, че би трябвало да се пенсионирам с тази роля. (смее се) Не мога цялостен живот да играя Радо Андреев. Според мен беше точният миг да завърши всичко. Не ми е мъчително. Сещам се, имам невероятни мемоари, останали от процеса, имам прелестни другарства, които завързах тогава.
С положителни очи виждам на предишното, не преставам си креативния път напред, уповавам се да имам шанса за още вълнуващи функции, за които да ме интервюираш, живот и здраве, в последващо изявление. Ето, открих си и късметче, до момента в който приказваме за шанса. (Мартин намира на земята стотинка, б.а.) Надявам се и при идващ план, когато се обърна обратно и погледна Тодор Арнаудов, резултатът от тази роля да е също толкоз добър колкото и Радо Андреев.
В киното и изобщо в живота би трябвало да бъдеш експерт, счита Мартин Димитров и прибавя, че на работното място се раждат и другарства. Актьорът дружно с " неприятните " момчета в " Братя ", с които е другар в живота - Даниел Иванов, Алекс Иванов и Владимир Михайлов
- Когато говорихме с теб за „ Братя “ ти показа, че по време на фотосите си изпитал за пръв път същинско задоволство от работата. Продължиха ли нещата да се развиват в този дух?
- В „ Клетката “ за пръв път си разреших да бъда по-свободен в играта. Ако в „ Братя “ съм стоял по-органично, тук изобщо не бях в зоната си на комфорт, в случай че би трябвало да бъда почтен. В кожата на Радо Андреев се усещах по-удобно и стоях със самочувствие. Тук отново влизах със самочувствие в събитията, само че самочувствието за персонажа не работеше. Малко бях разкривен в ролята на Тодор Арнаудов. Но беше вълнуващо.
Любо (режисьорът Любомир Печев, б.а.) много ми оказа помощ с първичен подтик, посока и подбутване. И когато се постановяваше ми споделяше: „ Не, това е Радо Андреев, махни Радо Андреев “. (смее се)
- Доколко е значимо в специалността някой да ти пази гърба и надлежно ти да пазиш нечий тил? И по-лесно ли се работи, когато работиш с сътрудници, които са ти и другари?
- На първо място за мен е професионализмът. Ако се отнасяш професионално към работата си, то няма по какъв начин да не бъдеш колегиален. Нормално е да има разлики в полезностите на всеки един човек и за визията за специалността, обикновено е да има разнообразни упоритости. Не е наложително да сте другари. Като цяло няма нищо наложително на този свят.
Въпросът е да се отнасяме отговорно към работата и с огромна доза професионализъм. Говоря освен за киното, където това е наложително, само че и за театъра. Въобще в живота и във всяка една работа би трябвало да бъдеш експерт.
Отношението към специалността е нещо доста значимо. Без другари не може. И съм сигурен, че даже някой, с който не сте толкоз близки, в случай че огледа професионално на нещата и на специалността, постоянно може да се опреш на него. Едно от най-готините неща, които знам от моя професор Иван Добчев е, че артистът без колегата на сцената няма място. Тоест аз съм тук поради теб. Ако приемем, че сцената е някакъв успореден живот, който тече, до момента в който ние с теб си приказваме и в случай че приемем, че аз съм тук поради теб сега и ти си тук поради мен, то значи ние сме на правия път.
Заедно с " братята " Владимир Михайлов и Алекс Иванов, на чиито герои в " Братя " пазеше гърба
- Това се отнася и за връзката сред артисти и фенове. Вие сте на сцената поради нас, публиката, и ние, феновете, сме в театъра или в киното, поради вас, актьорите.
- Точно по този начин. В лицето на феновете ние можем да срещнем сътрудници, не е наложително да сме другари. Но както ние може да се опрем на тях, по този начин и в доста от случаите театърът може да помогне на фена. Тоест и фенът да се опре до театъра.
Мартин дружно с Елеонора Иванова в спектакъла на режисьора Крис Шарков " Лулу " в Театър " София ". Снимка: Иван Дончев
- Прави усещане, че не участваш в пиеси, които са от така наречен по-лек род, занимателни комедии, в които създателите и актьорите се водят по усета на избрана категория фенове, търсещи само и единствено развлечение с лековати смехории. Какво търсиш ти в дадена пиеса?
- Аз съм студент на преподаватели, които имат извънредно висока летва и много селектиран усет за спектакъл. От тях сме научили доста. От първоучителя ми Малин Кръстев съм взел също ужасно доста скъпи препоръки и уроци, които пък той е получил от доайени в българския спектакъл и кино – това са хора, множеството от които не са сред нас, само че към момента са тематика на диалог. Години, години откакто те не са измежду нас се приказва за тези хора като за персони, които в никакъв случай няма да си тръгнат.
По-леките постановки не са моето. Разбирам и хората, които вземат участие в тях. Но моят избор е различен. Според мен и в театъра, и въобще във всичко човек, би трябвало да се цели на високо в допустимите граници.
За мен спектакълът би трябвало да изненадва фена. Не да задоволим усета му, а да му дадем нова посока и друг ъгъл, през който да огледа нещата. А не това, което са привикнали да виждат. Ние не сме безвкусен мечки.
Мартин Димитров взе участие и в постановката на Крис Шарков " Непоносимо дълги обятия " в арт центъра " Топлоцентрала ". Снимка: Юлиян Рачков
- Неслучайно сцената е на няколко метра над публиката. Смисълът на това не е да се раздават морални присъди над феновете, а да бъдат накарани да осмислят някакви значими алтернативи и процеси в обществото и в света.
- Така е.
- Обичаш ли импровизациите на сцената и на снимачната площадка?
- Според мен импровизацията се появява в моменти, когато един артист се усеща сигурен в нещата, които прави. Трябва да имаш една постоянна основа, с цел да импровизираш. Импровизацията на сцената по принцип е нещо извънредно комплицирано. Всички тези форми на импровизационен спектакъл и стендъп комедиите са извънредно комплицирано нещо, за които аз не се усещам подготвен и сигурен. Случва се импровизация на терен, като даже тя не е уговорена с режисьора. Нещо на момента ми хрумва и не се тормозя да опитам. Винаги имаме втори дубъл при потребност. А другояче за хрумката, която се ражда след първия дубъл, до момента не съм имал проблем да си създадем и един дубъл за мен, с цел да опитам нещо по-различно.
Мартин Димитров и Мария Сотирова в " Непоносимо дълги обятия " п пиесата на Иван Вирипаев. Снимка: Юлиян Рачков
- Да поговорим и за театралните ти функции. Участваш в един провокативен театър – „ Непоносимо дълги обятия “ по пиесата на Иван Вирипаев. С какво те притегли твоя воин Крищоф и по какъв начин влезе в мистичния свят на Вирипаев?
- Режисьорът Крис Шарков, на който съм безпределно признателен и ще му бъда благодарен цялостен живот за нещо, което направи за мен. С него се срещнахме в Театър „ София “, репетирахме „ Лулу “ и кликнахме един с различен, сигурен съм, че по този начин е и при него. Имахме необикновен репетиционен развой. Не приказвам за резултата от представленията. Мен резултатът от представлението не ми е цел номер 1. Процесът на основаване е по-вълнуващ за мен. Той няма нищо общо с крайния артикул, този развой те учи. Минаваш през какви ли не неща и положения. Имахме компликации, блъскали сме си главите, което пък е толкоз готино.
След Лулу Крис Шарков ми се обади и ми сподели: „ Мартине, желая да те поканя в едно зрелище по актуален текст. Ще го сложим в „ Топлоцентрала “. Искам ти да вземеш една от функциите, те са четири равнопоставени функции. Става въпрос за младежи “. След като разбрах, че създателят е Иван Вирипаев си споделих: „ Аааа, тук има сериозна драматургия. “ Крис ми изпрати текста, разбрах, че другите поканени артисти са Мария Сотирова, Димитър Николов, с който сме учили 4 години дружно при проф. Иван Добчев и Веселина Конакчийска. Чудесни сътрудници. Всичко доста добре е оплетено и завързано в текста на Вирипаев и даже без да съм дочел пиесата споделих: „ Крис, да! “
Срещнах една драматургия, която толкоз персонално ме докосна, че ми беше необичайно, че би трябвало да показва текста на сцената. А това е толкоз покрай мен като човек и е толкоз интимно, че ме е боязън да го покажа това нещо. И тук беше доста тъничък моментът – аз в този момент играя ли или споделям на хората мои страхове.
Към финала на облика имаше един миг, който не можех да го изрека. Той ме докосваше на чисто прочувствено равнище и аз не можех да го кажа, което ме втрещи. Казах си: „ Това не е допустимо “. И се прибирам у дома и още веднъж не мога да го прочета и ме е боязън да го прочета, камо ли да го изрека примерно пред 200 или 500 души.
Аз в този момент играя ли или споделям на хората мои страхове, пита се Мартин при започване на подготовките на " Непоносимо дълги обятия ". Снимка: Юлиян Рачков
- Как съумя?
- Сложно беше. Много внимателно като материя, тъй като се занимаваме с вътрешния човек. Чисто като материал да бъде показано също е мъчно, тъй като това са четири индивида, които непрекъснато са заплетени, непрекъснато сме на сцената. Сложно е даже чисто механически, тъй като от самото начало сме с микрофони, те са включени непрестанно, не можеш да се изкашляш даже и сме на сцената и няма къде да се скрием на тази сцена. Представлението обаче е доста вълнуващо, продължаваме да го играем в „ Топлоцентрала “ и има интерес, което ни радва.
Снимка: Юлиян Рачков
- Иван Вирипаев пристигна в България през юни и взе присъединяване в една доста забавна полемика в Народния спектакъл за полетата на секване сред политиката и театъра. Той съумя ли да гледа постановката „ Непоносимо дълги обятия “? Самият Вирипаев показа, че смисълът на неговите пиеси и на театърът, който прави е не толкоз в това, което се споделя на сцената, колкото в интиутивния контакт сред фена и артиста.
- Точно по този начин. Имахме шанса да се срещнем с Иван Вирипаев на неофициална среща в неофициална среда на по чаша вино. Ние искахме да си сверим часовниците с извора. Той е безусловно свободен човек. Той е толкоз окей със себе си и те кара и ти да се чувстваш окей със себе си. И подготвя да си приказваш свободно с него на всевъзможни тематики. За него няма нищо невероятно, както си проличава и по текстовете му. Неслучайно той е един от най-хубавите модерни драматурзи. (Драматургът, режисьор и артист Иван Вирипаев е роден в Русия, само че от няколко години живее в Полша, защото не е склонен с политиката на Кремъл, б.а.) Вирипаев не съумя да гледа спектакъла, защото беше за доста малко в София.
- Пиесите на Вирипаев не са за всеки фен.
- Разбира се, че не са за всеки фен, тъй като той визира тематики, до които множеството хора изобщо не желаят да се допрян. И тук отново по някакъв метод доближаваме до Клетката, нали по този начин?
Героят на Мартин Димитров в " Лулу " е продуцент и притежател на медия, който прави Лулу известна актриса. Снимка: Иван Дончев
- „ Непоносимо дълги обятия “ ме предизвика да те попитам дали съгласно теб има конфликт сред любовта и свободата и има ли несъгласие сред желанието да си обичан и желанието да си свободен?
- Някои хора се влюбват в свободата на един човек. Много е субективно и не мога да дам безапелационен отговор на въпроса. По-скоро може би е това е най-красивото – да бъдеш влюбен в хубостта на един човек. Всеки един човек се бори да бъде свободен, изключително пък в днешно време.
- Особено в днешния консуматорски свят.
- То е безусловно невероятно в консуматорско общество да се почувстваш свободен. Най-вероятно множеството хора, които се усещат свободни наподобяват необичайно.
- Да не кажем, че в очите на другите те наподобяват даже луди.
- Да, точно. Може би има известно несъгласие сред двете неща, за които ме питаш.
- Твоят персонаж в „ Непоносимо дълги обятия “ е върл веган. Как ти се отнасяш към веганството?
- Преди две години направих житния режим на Петър Дънов. Той е с дълготрайност три месеца, само че аз направих два. Никога не съм спирал да хапвам месо. Много обичам да хапвам месо. Честно казано тогава се усещах доста изключително. Снимахме третия сезон на „ Братя “, не пиех алкохол, не ядях съвсем нищо, беше си безусловно веганство. Организмът не може да понесе алкохол в същото време. Ти действително ядеш орехи, жито и ябълки. По отношение на веганството всеки си има право на персонален избор. Понякога хапвам такава храна, извънредно вкусна е, само че си обичам месото.
Актьорът скоро ще има и премиера в Театър " София " - на спектакъла на Стайко Мурджев - " Перфектни непознати "
- Предстои ти още една премиера – този път театрална – в Театър „ София “ на спектакъла „ Перфектни непознати “.
- Получи се нещо доста забавно – от три плана сглобихме един сборен облик на живота. Марина, излиза, че аз една година се занимавам с едно и също нещо. И всички планове се въртят към едно и също нещо (смее се.)
- Напротив, съгласно мен тематиките, с които се занимаваш в киното и в театъра следват някаква вътрешна логичност и смисъл и ти самият се развиваш посредством тях в специалността.
- Не се бях замислил върху това. Хубава равносметка е. Само да не се окаже, че аз по някакъв метод манипулирам ориста. (усмихва се) Ако хората дойдат да гледат „ Непоносимо дълги обятия “ може би ще схванат защо приказваме сега.
- Какви секрети може да открие човек за себе си, срещайки едни „ съвършени непознати “?
- Може да открие, че в действителност не е толкоз самоуверен за какъвто се мисли. Може да открие, че визията за него самия е неправилна. Може пък да се окаже най-смелият от всички. Една среща с „ съвършени непознати “ сигурно би те изненадала. Не мога да кажа дали с плюс или с минус, само че сигурно ще те изненада теб самия.
Няма да кажа кой персонаж играя в спектакъла. В случая моят човек остава най-изненадан от всички. (смее се) Доста трогателен е процесът на основаване на постановката. Много забавна драматизация. Спектакълът е по кино лентата на Паоло Дженовезе, писано е за кино и е приспособено за сцена. Разглеждат се наболели за актуалното общество тематики, тематики табу, разкриват се тайни…
- …чрез нашите обичани джаджи телефоните.
- Да. Неведнъж тази черна кутия се загатва в спектакъла. Черната кутия на нашия живот.
Всъщност цялата информация е в едно устройство, което се побира в джоба. Най-големите секрети, нещо, което те дефинира като човек, надали не, в случай че аз схвана нещо от твоя телефон, ще стане ужасно. Крайното мислене на индивида за слагането на етикети на хората, цялата тази генерализация и прекаленост в определянето на това кой какъв е, за какво е и какво е и така нататък
- Всички живеем малко или доста във виртуалния свят. И като излезеш от обществените мрежи осъзнаваш, че светът е малко по-различен.
- Абсолютно. И другото нещо, което бих желал да загатна - нещо, което е вербализирано във виртуалната действителност, в случай че ти го прочетеш, по какъв начин може да бъде прочетено от твоята позиция по отношение на теб. То може да няма нищо общо с истината. И по какъв начин пречупва визиите на индивида едно и също нещо, прочетено от двама разнообразни индивида. То може да значи доста неща. И то действително може да значи всичко, което поискаш и всичко, което ти прави работа. Само и единствено да закопаеш другия.
По време на Нощта на литературата, която ще се състои на 27 септември 2023 година от 18:00 до 22:30 часа Мартин Димитров ще чете фрагменти от книгата " Раят " на финландската писателка Пия Лейно във VIVACOM Art Hall Oborishte 5 на ул. „ Оборище “ 5. Книгата е притежател на Наградата за литература на Европейския съюз. Романът отвежда читателя в 2058 година, когато обществото се е сринало след революция и националистическо придвижване, наречено Светлината, е завзело властта
- Чувстваш ли се подвластен от обществените мрежи и какъв брой дълго би издържал без тях?
- Аз не съм деен в обществените мрежи, повече ги употребявам, с цел да чета информация и да видя кой какви нелепости написа. Защото за жалост 80% от нещата, които се пишат, са безспорни нелепости. Според мен хората от време на време не си дават сметка, че поствайки нещо във фейсбук, то ще бъде прочетено от хиляди хора. Много-много не се кефя на обществените мрежи, малко ми е тъжно, че живеем в едно инфлуенсърско общество, че доста хора подражават на инфлуенсъри и те имат доста огромно въздействие върху протичащото се.
Мъчно ми е, че даже от време на време това какъв брой почитатели имаш, ти подсигурява или пък не ти дава шанса да вземеш присъединяване в нещо. Използвам обществените мрежи да си увещавам срещи с другари и да си изпращаме смешки. Когато ти напишеш нещо в обществените мрежи ти го възприемаш по един метод, само че отсрещната страна, четейки го, може да реши, че ти казваш напълно друго. Случвало ми се е, да напиша нещо и някой да ми отвърне с „ Не ми звучиш добре. “ Как разбра по какъв начин ти звуча, като ти го четеш? По-скоро не го четеш вярно.
Самият той заобикаля да дефинира хората като " положителни " и " неприятни ", заобикаля да дава етикети " бяло " и " черно " и явно избира една по-пъстра палитра, с която да подхожда към живота и специалността. Според артиста спектакълът би трябвало да изненадва фена, да му даде нова посока и друг ъгъл, през който да огледа на света и на проблемите. Мартин счита, че актьорите не би трябвало да бъдат безвкусен мечки, които да задоволяват усета на феновете, изключително пък когато този усет е много невисок.
Ролята на Радо Андреев в сериала " Братя " направи младия артист Мартин Димитров изключително известен измежду телевизионните фенове. Сега му следва основна роля и в сериала " Клетката ". Преди присъединяване си в " Братя " 30-годишният Мартин има сериозен опит както в киното, по този начин и в театъра. И въпреки че детската му фантазия не е била да бъде артист, въодушевен от двама актьори, той се записва в театралната школа на Малин Кръстев, а по-късно се приготвя за кандидат-студентнските изпити в Театралната академия и влиза в класа на проф. Иван Добчев. И още като студент Мартин сбъдва фантазията си да играе в театър на режисьора Явор Гърдев в Народния спектакъл - " Козата или коя е Силвия? " На сцената на Народния спектакъл и още веднъж под режисурата на Явор Гърдев даровитият артист играе в още три спектакъла - “Жана ”, “Хамлет ” и Наблюдателите (Хипотеза за отвъдното) “.
От началото на 2018 година е част от трупата на Театър " София ", където взе участие в постановките " Нощта на 16-ти януари ", " Госпожа Министершата ", " Анна Каренина ", " Франкенщайн ", " Покана за вечеря ", " Лулу " и други В Регионалния център за модерни изкуства в София " Топлоцентрала " играе в спектакъла " Непоносими дълги обятия ".
В началото на октомври му следва премиера на " Перфектни непознати ". Мартин Димитров има и мощно екранно наличие в сериала " На границата " на режисьора Станимир Трифонов и във филмите “18 ” на Атанас Христосков и “Безкрайната градина ” на Галин Стоев.
През тази година Мартин Димитров дружно с други свои сътрудници е дипломат в България на Европейската самодейност Нощ на театрите, която ще се организира на 18 ноември. Представителството на Европейската комисия в България пък избра младия и кадърен артист да чете фрагменти от романа " Раят " на финландската писателка Пия Лейно, която завоюва с тази книга Наградата за литература на Европейския съюз.
- Мартине, скоро по Нова телевизия следва премиерата на новия престъпен сериал „ Клетката “, в който ти изпълняваш една от основните функции. Какъв е твоят воин и какво теб като артист те заинтригува в персонажа?
- Криминалните среди са непознати за моя воин. Той е елементарен човек, който няма някакви избрани цели в живота. Бих могъл да го дефинира като пенсиониран безгрижник. Тодор Арнаудов или другояче казано Тото, чието име много постоянно ще се чува от феновете в ефир, е човек, който дълги години прекарва със своята брачна половинка, основават семейство, имат щерка. Той леко се е предал от живота, няма цели и упоритости, уталожен е и в тази връзка заглавието „ Клетката “ при него е съотнесено по метод, по който той се затваря в някаква своя вътрешна клетка.
Тодор самичък се оковава във вериги и се заключва, че да не може в никакъв случай да излезе оттова. Но едни много трагични събития в фамилията го слагат пред грубо тестване за самия него. Ще забележим един човек, който в името на фамилното гнездо, би трябвало да превъзмогне себе си и да разбие тази клетка, да я направи на пух и прахуляк, да вземе доста сложни решения, да преобърне метода си на мислене, да отвори същински очите си, да махне завесите, да си вземе леден душ и така нататък
В хода на сериала му се случват събития, които го прекатурват на 180 градуса. Дори той самият се изненадва от себе си на това, на което е кадърен.
Интересно е да следим тази смяна, тъй като виждаме човек, който има упоритостта да изплува на повърхността и да се промени. А против него стои една абдикирала страна, царува едно безвластие, престъпността е на доста високо равнище и той действително взима нещата в свои ръце, защото е в невъзможност. Няма по какъв начин да издам сюжета на сериала, само че мисля, че ще е доста забавен за феновете. Това е една от главните линии в сериала – по какъв начин един човек разрушава вътрешната си клетка в името на фамилията. На мен това ми се коства много благородно и доста скъпо като качество и небосвод за всеки един човек.
Мартин Димитров дружно с Гергана Данданова по време на представянето на сериала " Клетката " пред медиите. Двамата играят съпрузи във кино лентата, който потегля в ефира на Нова телевизия на 29 септември в 22 часа. Снимка: Димитър Калиновски
- Твърде опростено е да разделяме героите, а и хората на „ положителни “ и „ неприятни “, само че както ти разказа твоят воин, наподобява Тото е от положителните. Беше ли предизвикателство за теб сходен облик?
- За разлика от „ Братя “, където видяхме на пръв взор много неприятен човек, който се занимава с неприятни неща, това, което ще видят феновете и това, което доста ме впечатли в „ Клетката “, е тъкмо противоположното. Един човек, който на пръв взор се е отказал да се бори за себе си и изобщо за всичко, присъединил е на автопилот, до момента в който времето си тече, а годините си минават.
Докато героят ми в „ Братя “ Радо Андреев бе напълно различен вид, въпреки че видяхме и положителното му сърце, той въпреки всичко имаше някакви полезности и възприятие за комизъм, то в „ Клетката “ виждаме необикновено добър, сияен човек, който стои зад личната си сянка.
- Теб какво те притегли в плана като цяло?
- Хората в сектора знаят, че е много по-лесно да изиграеш отрицателен персонаж. Много мъчно е да се изиграе позитивен воин, който да хване фена, да го впечатли и да го завоюва. Може би едно от главните неща, които ме хванаха за гърлото беше тъкмо това – че Тодор е позитивен персонаж, той не прави нищо неприятно и е един добър човек. Тази добрина е доста яка примамка за всеки един артист, сигурен съм.
Беше ми доста мъчно, когато стартирахме фотоси. Бих желал от сърце да благодаря на един от режисьорите - Любомир Печев, както и на другия режисьор Атанас Бончев-Наката. Но с Любо имаме построена мощна връзка още от „ Братя “ и той извънредно доста ми оказа помощ да пускам този персонаж.
- Да изследваш положителното също е съществено предизвикателство.
- По-различно е. Аз считам, че един човек може да бъде разчетен и през тъмната си страна. Избягвам да категоризирам „ бяло “ или „ черно “. Според мен истината е една и тя се крие, както в бялото, по този начин и в черното.
За хората, които им е любопитно и които желаят да схванат истината за нещо или за някого, тя стига до тях, без значение дали през бялото или през черното.
Ако си задоволително осезателен и отворен към индивида насреща, постоянно ще намериш положителните му страни. Ако искаш да намериш неприятните му страни мисля, че по-лесно ще ги откриеш. Човек рядко се открива пред другия, да не кажа, че човек рядко се открива и пред себе си.
- Ако излезем отвън сюжета на сериала ти самият в какви обстановки си се чувствал в клетка?
- Всеки човек е попадал в някаква невъзможност, в която самичък се е набутал.
Ще дам за образец специалността, в която съм вложил цялото си създание, освен времето и силата, а цялата си душа и сърце. Това действително е една клетка, в която самичък си се набутал. И не искаш да излезеш от нея, тъй като това е специалност, която възпитава на усет за живота.
Но действително е клетка, в която си влезнал. Ние се борим за някакво по-достойно възнаграждение, само че ние сме в клетката и стоим в нея. И даже да не ни се даде ние ще продължим да стоим. Не, че не можем да работим друго. Можем да работим друго. Аз самият съм работил по заведения за хранене, по кафенета, сервирал съм, в никакъв случай не ме е било позор да работя сходна работа.
- Актьорската специалност е нещо напълно друго. Тя ти дава смисъл, в нея намираш смисъл.
- Разбира се. Това да си благополучен от нещо, което работиш някак си добавя и щастието в фамилията, прави те пълностоен член на света.
Героят на Мартин Димитров в " Братя " - Радо Андреев бе дясната ръка на боса Денис Топал, в чийто облик влезе Владимир Михайлов. Снимка: Красена Ангелова
- Понеже приказваме за персонажи и характери да те попитам – героят ти Радо Андреев в „ Братя “ промени ли те по някакъв метод като човек, накара ли те да осъзнаеш някакви житейски истини? И беше ли ти леко мъчително, че Радо завърши живота си, тъй като беше убит?
- Истината е, че не ми е мъчително, че е завършил по този метод. Както едно нещо започва в най-подходящия миг и се появява нещо готино, то би трябвало и в най-подходящия миг да завърши. Не съм на мнение, че би трябвало да се пенсионирам с тази роля. (смее се) Не мога цялостен живот да играя Радо Андреев. Според мен беше точният миг да завърши всичко. Не ми е мъчително. Сещам се, имам невероятни мемоари, останали от процеса, имам прелестни другарства, които завързах тогава.
С положителни очи виждам на предишното, не преставам си креативния път напред, уповавам се да имам шанса за още вълнуващи функции, за които да ме интервюираш, живот и здраве, в последващо изявление. Ето, открих си и късметче, до момента в който приказваме за шанса. (Мартин намира на земята стотинка, б.а.) Надявам се и при идващ план, когато се обърна обратно и погледна Тодор Арнаудов, резултатът от тази роля да е също толкоз добър колкото и Радо Андреев.
В киното и изобщо в живота би трябвало да бъдеш експерт, счита Мартин Димитров и прибавя, че на работното място се раждат и другарства. Актьорът дружно с " неприятните " момчета в " Братя ", с които е другар в живота - Даниел Иванов, Алекс Иванов и Владимир Михайлов
- Когато говорихме с теб за „ Братя “ ти показа, че по време на фотосите си изпитал за пръв път същинско задоволство от работата. Продължиха ли нещата да се развиват в този дух?
- В „ Клетката “ за пръв път си разреших да бъда по-свободен в играта. Ако в „ Братя “ съм стоял по-органично, тук изобщо не бях в зоната си на комфорт, в случай че би трябвало да бъда почтен. В кожата на Радо Андреев се усещах по-удобно и стоях със самочувствие. Тук отново влизах със самочувствие в събитията, само че самочувствието за персонажа не работеше. Малко бях разкривен в ролята на Тодор Арнаудов. Но беше вълнуващо.
Любо (режисьорът Любомир Печев, б.а.) много ми оказа помощ с първичен подтик, посока и подбутване. И когато се постановяваше ми споделяше: „ Не, това е Радо Андреев, махни Радо Андреев “. (смее се)
- Доколко е значимо в специалността някой да ти пази гърба и надлежно ти да пазиш нечий тил? И по-лесно ли се работи, когато работиш с сътрудници, които са ти и другари?
- На първо място за мен е професионализмът. Ако се отнасяш професионално към работата си, то няма по какъв начин да не бъдеш колегиален. Нормално е да има разлики в полезностите на всеки един човек и за визията за специалността, обикновено е да има разнообразни упоритости. Не е наложително да сте другари. Като цяло няма нищо наложително на този свят.
Въпросът е да се отнасяме отговорно към работата и с огромна доза професионализъм. Говоря освен за киното, където това е наложително, само че и за театъра. Въобще в живота и във всяка една работа би трябвало да бъдеш експерт.
Отношението към специалността е нещо доста значимо. Без другари не може. И съм сигурен, че даже някой, с който не сте толкоз близки, в случай че огледа професионално на нещата и на специалността, постоянно може да се опреш на него. Едно от най-готините неща, които знам от моя професор Иван Добчев е, че артистът без колегата на сцената няма място. Тоест аз съм тук поради теб. Ако приемем, че сцената е някакъв успореден живот, който тече, до момента в който ние с теб си приказваме и в случай че приемем, че аз съм тук поради теб сега и ти си тук поради мен, то значи ние сме на правия път.
Заедно с " братята " Владимир Михайлов и Алекс Иванов, на чиито герои в " Братя " пазеше гърба
- Това се отнася и за връзката сред артисти и фенове. Вие сте на сцената поради нас, публиката, и ние, феновете, сме в театъра или в киното, поради вас, актьорите.
- Точно по този начин. В лицето на феновете ние можем да срещнем сътрудници, не е наложително да сме другари. Но както ние може да се опрем на тях, по този начин и в доста от случаите театърът може да помогне на фена. Тоест и фенът да се опре до театъра.
Мартин дружно с Елеонора Иванова в спектакъла на режисьора Крис Шарков " Лулу " в Театър " София ". Снимка: Иван Дончев
- Прави усещане, че не участваш в пиеси, които са от така наречен по-лек род, занимателни комедии, в които създателите и актьорите се водят по усета на избрана категория фенове, търсещи само и единствено развлечение с лековати смехории. Какво търсиш ти в дадена пиеса?
- Аз съм студент на преподаватели, които имат извънредно висока летва и много селектиран усет за спектакъл. От тях сме научили доста. От първоучителя ми Малин Кръстев съм взел също ужасно доста скъпи препоръки и уроци, които пък той е получил от доайени в българския спектакъл и кино – това са хора, множеството от които не са сред нас, само че към момента са тематика на диалог. Години, години откакто те не са измежду нас се приказва за тези хора като за персони, които в никакъв случай няма да си тръгнат.
По-леките постановки не са моето. Разбирам и хората, които вземат участие в тях. Но моят избор е различен. Според мен и в театъра, и въобще във всичко човек, би трябвало да се цели на високо в допустимите граници.
За мен спектакълът би трябвало да изненадва фена. Не да задоволим усета му, а да му дадем нова посока и друг ъгъл, през който да огледа нещата. А не това, което са привикнали да виждат. Ние не сме безвкусен мечки.
Мартин Димитров взе участие и в постановката на Крис Шарков " Непоносимо дълги обятия " в арт центъра " Топлоцентрала ". Снимка: Юлиян Рачков
- Неслучайно сцената е на няколко метра над публиката. Смисълът на това не е да се раздават морални присъди над феновете, а да бъдат накарани да осмислят някакви значими алтернативи и процеси в обществото и в света.
- Така е.
- Обичаш ли импровизациите на сцената и на снимачната площадка?
- Според мен импровизацията се появява в моменти, когато един артист се усеща сигурен в нещата, които прави. Трябва да имаш една постоянна основа, с цел да импровизираш. Импровизацията на сцената по принцип е нещо извънредно комплицирано. Всички тези форми на импровизационен спектакъл и стендъп комедиите са извънредно комплицирано нещо, за които аз не се усещам подготвен и сигурен. Случва се импровизация на терен, като даже тя не е уговорена с режисьора. Нещо на момента ми хрумва и не се тормозя да опитам. Винаги имаме втори дубъл при потребност. А другояче за хрумката, която се ражда след първия дубъл, до момента не съм имал проблем да си създадем и един дубъл за мен, с цел да опитам нещо по-различно.
Мартин Димитров и Мария Сотирова в " Непоносимо дълги обятия " п пиесата на Иван Вирипаев. Снимка: Юлиян Рачков
- Да поговорим и за театралните ти функции. Участваш в един провокативен театър – „ Непоносимо дълги обятия “ по пиесата на Иван Вирипаев. С какво те притегли твоя воин Крищоф и по какъв начин влезе в мистичния свят на Вирипаев?
- Режисьорът Крис Шарков, на който съм безпределно признателен и ще му бъда благодарен цялостен живот за нещо, което направи за мен. С него се срещнахме в Театър „ София “, репетирахме „ Лулу “ и кликнахме един с различен, сигурен съм, че по този начин е и при него. Имахме необикновен репетиционен развой. Не приказвам за резултата от представленията. Мен резултатът от представлението не ми е цел номер 1. Процесът на основаване е по-вълнуващ за мен. Той няма нищо общо с крайния артикул, този развой те учи. Минаваш през какви ли не неща и положения. Имахме компликации, блъскали сме си главите, което пък е толкоз готино.
След Лулу Крис Шарков ми се обади и ми сподели: „ Мартине, желая да те поканя в едно зрелище по актуален текст. Ще го сложим в „ Топлоцентрала “. Искам ти да вземеш една от функциите, те са четири равнопоставени функции. Става въпрос за младежи “. След като разбрах, че създателят е Иван Вирипаев си споделих: „ Аааа, тук има сериозна драматургия. “ Крис ми изпрати текста, разбрах, че другите поканени артисти са Мария Сотирова, Димитър Николов, с който сме учили 4 години дружно при проф. Иван Добчев и Веселина Конакчийска. Чудесни сътрудници. Всичко доста добре е оплетено и завързано в текста на Вирипаев и даже без да съм дочел пиесата споделих: „ Крис, да! “
Срещнах една драматургия, която толкоз персонално ме докосна, че ми беше необичайно, че би трябвало да показва текста на сцената. А това е толкоз покрай мен като човек и е толкоз интимно, че ме е боязън да го покажа това нещо. И тук беше доста тъничък моментът – аз в този момент играя ли или споделям на хората мои страхове.
Към финала на облика имаше един миг, който не можех да го изрека. Той ме докосваше на чисто прочувствено равнище и аз не можех да го кажа, което ме втрещи. Казах си: „ Това не е допустимо “. И се прибирам у дома и още веднъж не мога да го прочета и ме е боязън да го прочета, камо ли да го изрека примерно пред 200 или 500 души.
Аз в този момент играя ли или споделям на хората мои страхове, пита се Мартин при започване на подготовките на " Непоносимо дълги обятия ". Снимка: Юлиян Рачков
- Как съумя?
- Сложно беше. Много внимателно като материя, тъй като се занимаваме с вътрешния човек. Чисто като материал да бъде показано също е мъчно, тъй като това са четири индивида, които непрекъснато са заплетени, непрекъснато сме на сцената. Сложно е даже чисто механически, тъй като от самото начало сме с микрофони, те са включени непрестанно, не можеш да се изкашляш даже и сме на сцената и няма къде да се скрием на тази сцена. Представлението обаче е доста вълнуващо, продължаваме да го играем в „ Топлоцентрала “ и има интерес, което ни радва.
Снимка: Юлиян Рачков
- Иван Вирипаев пристигна в България през юни и взе присъединяване в една доста забавна полемика в Народния спектакъл за полетата на секване сред политиката и театъра. Той съумя ли да гледа постановката „ Непоносимо дълги обятия “? Самият Вирипаев показа, че смисълът на неговите пиеси и на театърът, който прави е не толкоз в това, което се споделя на сцената, колкото в интиутивния контакт сред фена и артиста.
- Точно по този начин. Имахме шанса да се срещнем с Иван Вирипаев на неофициална среща в неофициална среда на по чаша вино. Ние искахме да си сверим часовниците с извора. Той е безусловно свободен човек. Той е толкоз окей със себе си и те кара и ти да се чувстваш окей със себе си. И подготвя да си приказваш свободно с него на всевъзможни тематики. За него няма нищо невероятно, както си проличава и по текстовете му. Неслучайно той е един от най-хубавите модерни драматурзи. (Драматургът, режисьор и артист Иван Вирипаев е роден в Русия, само че от няколко години живее в Полша, защото не е склонен с политиката на Кремъл, б.а.) Вирипаев не съумя да гледа спектакъла, защото беше за доста малко в София.
- Пиесите на Вирипаев не са за всеки фен.
- Разбира се, че не са за всеки фен, тъй като той визира тематики, до които множеството хора изобщо не желаят да се допрян. И тук отново по някакъв метод доближаваме до Клетката, нали по този начин?
Героят на Мартин Димитров в " Лулу " е продуцент и притежател на медия, който прави Лулу известна актриса. Снимка: Иван Дончев
- „ Непоносимо дълги обятия “ ме предизвика да те попитам дали съгласно теб има конфликт сред любовта и свободата и има ли несъгласие сред желанието да си обичан и желанието да си свободен?
- Някои хора се влюбват в свободата на един човек. Много е субективно и не мога да дам безапелационен отговор на въпроса. По-скоро може би е това е най-красивото – да бъдеш влюбен в хубостта на един човек. Всеки един човек се бори да бъде свободен, изключително пък в днешно време.
- Особено в днешния консуматорски свят.
- То е безусловно невероятно в консуматорско общество да се почувстваш свободен. Най-вероятно множеството хора, които се усещат свободни наподобяват необичайно.
- Да не кажем, че в очите на другите те наподобяват даже луди.
- Да, точно. Може би има известно несъгласие сред двете неща, за които ме питаш.
- Твоят персонаж в „ Непоносимо дълги обятия “ е върл веган. Как ти се отнасяш към веганството?
- Преди две години направих житния режим на Петър Дънов. Той е с дълготрайност три месеца, само че аз направих два. Никога не съм спирал да хапвам месо. Много обичам да хапвам месо. Честно казано тогава се усещах доста изключително. Снимахме третия сезон на „ Братя “, не пиех алкохол, не ядях съвсем нищо, беше си безусловно веганство. Организмът не може да понесе алкохол в същото време. Ти действително ядеш орехи, жито и ябълки. По отношение на веганството всеки си има право на персонален избор. Понякога хапвам такава храна, извънредно вкусна е, само че си обичам месото.
Актьорът скоро ще има и премиера в Театър " София " - на спектакъла на Стайко Мурджев - " Перфектни непознати "
- Предстои ти още една премиера – този път театрална – в Театър „ София “ на спектакъла „ Перфектни непознати “.
- Получи се нещо доста забавно – от три плана сглобихме един сборен облик на живота. Марина, излиза, че аз една година се занимавам с едно и също нещо. И всички планове се въртят към едно и също нещо (смее се.)
- Напротив, съгласно мен тематиките, с които се занимаваш в киното и в театъра следват някаква вътрешна логичност и смисъл и ти самият се развиваш посредством тях в специалността.
- Не се бях замислил върху това. Хубава равносметка е. Само да не се окаже, че аз по някакъв метод манипулирам ориста. (усмихва се) Ако хората дойдат да гледат „ Непоносимо дълги обятия “ може би ще схванат защо приказваме сега.
- Какви секрети може да открие човек за себе си, срещайки едни „ съвършени непознати “?
- Може да открие, че в действителност не е толкоз самоуверен за какъвто се мисли. Може да открие, че визията за него самия е неправилна. Може пък да се окаже най-смелият от всички. Една среща с „ съвършени непознати “ сигурно би те изненадала. Не мога да кажа дали с плюс или с минус, само че сигурно ще те изненада теб самия.
Няма да кажа кой персонаж играя в спектакъла. В случая моят човек остава най-изненадан от всички. (смее се) Доста трогателен е процесът на основаване на постановката. Много забавна драматизация. Спектакълът е по кино лентата на Паоло Дженовезе, писано е за кино и е приспособено за сцена. Разглеждат се наболели за актуалното общество тематики, тематики табу, разкриват се тайни…
- …чрез нашите обичани джаджи телефоните.
- Да. Неведнъж тази черна кутия се загатва в спектакъла. Черната кутия на нашия живот.
Всъщност цялата информация е в едно устройство, което се побира в джоба. Най-големите секрети, нещо, което те дефинира като човек, надали не, в случай че аз схвана нещо от твоя телефон, ще стане ужасно. Крайното мислене на индивида за слагането на етикети на хората, цялата тази генерализация и прекаленост в определянето на това кой какъв е, за какво е и какво е и така нататък
- Всички живеем малко или доста във виртуалния свят. И като излезеш от обществените мрежи осъзнаваш, че светът е малко по-различен.
- Абсолютно. И другото нещо, което бих желал да загатна - нещо, което е вербализирано във виртуалната действителност, в случай че ти го прочетеш, по какъв начин може да бъде прочетено от твоята позиция по отношение на теб. То може да няма нищо общо с истината. И по какъв начин пречупва визиите на индивида едно и също нещо, прочетено от двама разнообразни индивида. То може да значи доста неща. И то действително може да значи всичко, което поискаш и всичко, което ти прави работа. Само и единствено да закопаеш другия.
По време на Нощта на литературата, която ще се състои на 27 септември 2023 година от 18:00 до 22:30 часа Мартин Димитров ще чете фрагменти от книгата " Раят " на финландската писателка Пия Лейно във VIVACOM Art Hall Oborishte 5 на ул. „ Оборище “ 5. Книгата е притежател на Наградата за литература на Европейския съюз. Романът отвежда читателя в 2058 година, когато обществото се е сринало след революция и националистическо придвижване, наречено Светлината, е завзело властта
- Чувстваш ли се подвластен от обществените мрежи и какъв брой дълго би издържал без тях?
- Аз не съм деен в обществените мрежи, повече ги употребявам, с цел да чета информация и да видя кой какви нелепости написа. Защото за жалост 80% от нещата, които се пишат, са безспорни нелепости. Според мен хората от време на време не си дават сметка, че поствайки нещо във фейсбук, то ще бъде прочетено от хиляди хора. Много-много не се кефя на обществените мрежи, малко ми е тъжно, че живеем в едно инфлуенсърско общество, че доста хора подражават на инфлуенсъри и те имат доста огромно въздействие върху протичащото се.
Мъчно ми е, че даже от време на време това какъв брой почитатели имаш, ти подсигурява или пък не ти дава шанса да вземеш присъединяване в нещо. Използвам обществените мрежи да си увещавам срещи с другари и да си изпращаме смешки. Когато ти напишеш нещо в обществените мрежи ти го възприемаш по един метод, само че отсрещната страна, четейки го, може да реши, че ти казваш напълно друго. Случвало ми се е, да напиша нещо и някой да ми отвърне с „ Не ми звучиш добре. “ Как разбра по какъв начин ти звуча, като ти го четеш? По-скоро не го четеш вярно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ