Прокуратурата поиска двойно по-дълго подслушване
Увеличаване на периодите за потребление на специфични разследващи средства, избрани случаи, в които наказателните каузи не стигат до инспекция във Върховния касационен съд, понижаване на броя на поемните лица, които наблюдават по какъв начин проверяващите правят работата си. Това са единствено част от предложенията на прокуратурата, импортирани в Народното събрание в сряда. Тогава от държавното обвиняване ги показаха единствено накратко, отхвърлиха да дават съответни текстове и въобще не загатнаха, че желаят смяна в СРС-тата да вземем за пример.
Предложението им е за по-дълги периоди за потребление на СРС-та при следствие на тежки закононарушения срещу републиката (измяна, изменничество и шпионство, измама и вредителство), както и на проведена престъпност. Идеята им е срокът да стане до 4 месеца с опция за удължение на до 12, а за чиновници под прикритие - до 6 месеца, с алтернатива за удължение до година и половина. В момента законът регламентира срок за използване на СРС до 2 месеца с опция за удължение до най-много половин година.
" Мотиви за това се извеждат от спецификите на активността на проведените незаконни групи и от нужния по-дълъг интервал за следенето ѝ, а за сътрудниците под прикритие и от продължителния интервал за инфилтриране в незаконната група и основаване на връзки на доверие. Тези закононарушения са освен деликатно подготвяни, само че също по този начин професионално реализирани и прикривани ", изяснява прокуратурата. За закононарушенията против републиката няма аргументация.
Друго прокурорско предпочитание, обвързвано със СРС-тата, е, да могат да стачкуват пред ръководителя на горната правосъдна инстанция отводите за следене, подслушване и така нататък
Смущаващо е и предлагането на държавното обвиняване тежки и комплицирани каузи да се вземат решение единствено на две инстанции - областен и апелативен съд. Ако това бъде възприето от депутатите, ще се окаже, че профилираните съдилища да вземем за пример, няма да бъдат следени изцяло от Върховния касационен съд. Предложението е до касация да стигат единствено каузи, по които долните две инстанции не са единомислещи. Ако апелативният съд удостовери с решение присъдата на окръжния съд, тo няма да може да се апелира пред Върховен касационен съд.
В момента законът урежда по този начин делата, за които първа инстанция са районните съдилища - те може да приключат на окръжно равнище, в случай че там присъдата бъде доказана. От районно равнище обаче " потеглят " делата за леки закононарушения.
Прокуратурата обаче счита, че отпадането на висшата инстанция за нов кръг каузи ще отстрани неправда. И изясняват - в случай че едно закононарушение по принцип е подсъдно на районно равнище, при осъществяването му от министър, то се гледа от Софийския градски съд, който е областен. Така министърът разполага с право на три инстанции, а различен - не. " Действащата уредба основава процесуални привилегии/ограничения на съображение лично/обществено състояние (поради което е несъвместима с член 6 от Конституцията), респективно основава дискриминация в процесуалните права по " различен някакъв симптом " (в несъгласие с член 14 от конвенцията за правата на човека) ", счита прокуратурата.
При огледи, претърсвания, изземвания, следствени експерименти и разпознаване на лица и предмети да не се постанова да участват поемни лица, а " най-малко едно поемно лице ", предлага още прокуратурата. " До законовия най-малко от едно поемно лице следва да се прибягва единствено в изключителни случаи – когато дейностите по следствие се правят в труднодостъпни местности; когато е допустимо да възникне заплаха за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е мъчно и ще забави съществено действието по следствието, а то е наложително или е неповторимо, както и в други сходни случаи ", обяснява прокуратурата.
С предложенията също по този начин се бетонират роднинските показания - в случай че някой един път е дал показания, въпреки и законът да му дава право като непосредствен родственик да не го прави, той да не може да се откаже от казаното. Става дума за показанията на брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат, сестра и този, с който обвиненият е във фактическо общуване. В момента тези лица имат право да откажат да дават показания. " Възможността очевидец да обезсилва по своя воля непринудено дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали опонира както на правилото за откриване на обективната истина, по този начин и на безспорната у нас идея за субектите на ръководно-решаващата функционалност в наказателния развой ", стимулира се обвиняването. И предизвестява, че би трябвало да има ефикасни процесуални гаранции, че отводът от правото да не се дават показания във щета на лица, с които очевидецът е в изключително близки връзки, е осведомен и непринуден, експлицитен и категоричен ".
Предложението им е за по-дълги периоди за потребление на СРС-та при следствие на тежки закононарушения срещу републиката (измяна, изменничество и шпионство, измама и вредителство), както и на проведена престъпност. Идеята им е срокът да стане до 4 месеца с опция за удължение на до 12, а за чиновници под прикритие - до 6 месеца, с алтернатива за удължение до година и половина. В момента законът регламентира срок за използване на СРС до 2 месеца с опция за удължение до най-много половин година.
" Мотиви за това се извеждат от спецификите на активността на проведените незаконни групи и от нужния по-дълъг интервал за следенето ѝ, а за сътрудниците под прикритие и от продължителния интервал за инфилтриране в незаконната група и основаване на връзки на доверие. Тези закононарушения са освен деликатно подготвяни, само че също по този начин професионално реализирани и прикривани ", изяснява прокуратурата. За закононарушенията против републиката няма аргументация.
Друго прокурорско предпочитание, обвързвано със СРС-тата, е, да могат да стачкуват пред ръководителя на горната правосъдна инстанция отводите за следене, подслушване и така нататък
Смущаващо е и предлагането на държавното обвиняване тежки и комплицирани каузи да се вземат решение единствено на две инстанции - областен и апелативен съд. Ако това бъде възприето от депутатите, ще се окаже, че профилираните съдилища да вземем за пример, няма да бъдат следени изцяло от Върховния касационен съд. Предложението е до касация да стигат единствено каузи, по които долните две инстанции не са единомислещи. Ако апелативният съд удостовери с решение присъдата на окръжния съд, тo няма да може да се апелира пред Върховен касационен съд.
В момента законът урежда по този начин делата, за които първа инстанция са районните съдилища - те може да приключат на окръжно равнище, в случай че там присъдата бъде доказана. От районно равнище обаче " потеглят " делата за леки закононарушения.
Прокуратурата обаче счита, че отпадането на висшата инстанция за нов кръг каузи ще отстрани неправда. И изясняват - в случай че едно закононарушение по принцип е подсъдно на районно равнище, при осъществяването му от министър, то се гледа от Софийския градски съд, който е областен. Така министърът разполага с право на три инстанции, а различен - не. " Действащата уредба основава процесуални привилегии/ограничения на съображение лично/обществено състояние (поради което е несъвместима с член 6 от Конституцията), респективно основава дискриминация в процесуалните права по " различен някакъв симптом " (в несъгласие с член 14 от конвенцията за правата на човека) ", счита прокуратурата.
При огледи, претърсвания, изземвания, следствени експерименти и разпознаване на лица и предмети да не се постанова да участват поемни лица, а " най-малко едно поемно лице ", предлага още прокуратурата. " До законовия най-малко от едно поемно лице следва да се прибягва единствено в изключителни случаи – когато дейностите по следствие се правят в труднодостъпни местности; когато е допустимо да възникне заплаха за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е мъчно и ще забави съществено действието по следствието, а то е наложително или е неповторимо, както и в други сходни случаи ", обяснява прокуратурата.
С предложенията също по този начин се бетонират роднинските показания - в случай че някой един път е дал показания, въпреки и законът да му дава право като непосредствен родственик да не го прави, той да не може да се откаже от казаното. Става дума за показанията на брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат, сестра и този, с който обвиненият е във фактическо общуване. В момента тези лица имат право да откажат да дават показания. " Възможността очевидец да обезсилва по своя воля непринудено дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали опонира както на правилото за откриване на обективната истина, по този начин и на безспорната у нас идея за субектите на ръководно-решаващата функционалност в наказателния развой ", стимулира се обвиняването. И предизвестява, че би трябвало да има ефикасни процесуални гаранции, че отводът от правото да не се дават показания във щета на лица, с които очевидецът е в изключително близки връзки, е осведомен и непринуден, експлицитен и категоричен ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ