Уважавайте живота с неговите прелести и трудностиФрагменти от знаменитата реч

Бягайте от статута на жертва!

Уважавайте живота с неговите прелести и компликации

Фрагменти от популярната тирада на Йосиф Бродски пред абитуриентите на Мичиганския университет на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 година:

Старайте се да разширявате речника си и да се отнасяте с него по този начин, както с банковата си сметка. Отделяйте му доста внимание и се пробвайте да трупате дивиденти. Целта не е това да укрепва красноречието ви в спалнята или по пътя към професионалния ви триумф, нито да се превърнете в всемирски умници – въпреки в следствие да стане и по този начин. Целта е да можете да се изразявате колкото се може по-пълно и тъкмо, с една дума, задачата е вашето равновесие.
Всеки ден в душата на човек настъпват доста промени, само че методът на изложение постоянно остава еднакъв. Способността му да се обяснява изостава от опита. Чувствата, нюансите, мислите и усещанията, които остават неназовани и непроизнесени или завоалирани в приблизителни формулировки, се натрупат навътре в личността и могат да доведат до психически гърмеж или срив.
За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжни червеи. Просто би трябвало да натрупате речник и да го обновявате всеки ден. Четете книги и стихове! Те са много евтини, само че даже най-скъпите костват по-малко от визитата при психиатъра.
Не вярвайте прекалено много на политиците — не тъй като постоянно те не са доста умни и са нечестни, а поради прекомерно нараствания мащаб на работа даже на най-хубавите от тях. В най-хубавия случай те могат да понижат общественото зло, само че не и да го изкоренят. Колкото и значително да е усъвършенстваното качество на живот, то постоянно ще е пренебрежимо малко, тъй като постоянно ще има даже един човек, който няма да получи полза от това усъвършенстване.
Светът е посредствен . Златен век в никакъв случай не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, само че няма да усили размерите си. Колкото и заслужено индивидът, който сте избрали, да дели баницата, светът няма да усили размерите си, а порциите сигурно ще станат по-малки. В светлината на това изказване или, по-скоро, в тъмнината – би трябвало да разчитате на домашно сготвеното от вас ястие. Тоест да управлявате света независимо или най-малко тази част от него, която ви е налична и се намира в рамките на вашите благоприятни условия.
Опитайте се да бъдете скромни . И в този момент сме прекалено много, а скоро ще бъдем още повече. Драпането за място под Слънцето сигурно е за сметка на други, които не го вършат. Това, че ви се постанова да стъпвате по краката на някого не значи, че би трябвало да му се качите и на раменете. От тази точка ще видите човешкото море плюс тези, заели сходна на вашата позиция – видна за всички, само че ненадеждна – позицията на тези, наричани богати и популярни.
Искате в миналото в един ярък миг да станете богати и популярни или и двете ? Не се отдавайте напълно на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой различен, значи да загубиш личната си уникалност. От друга страна обаче, това подтиква всеобщото производство…
Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва . Колкото и извънредно да е ситуацията, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, страната, началството, расата, родителите, етапите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлите виновността върху нещо, вие сривате личната си решителност за смяна.
Уважавайте живота освен поради неговите прелести, само че и поради неговите компликации . Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са неистина. Всеки път, когато сте обезверени или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или усложнения, помнете – животът беседва с вас на единствения език, който знае добре.