Панаирът на книгата във Франкфурт се открива утре
Утре стартира най-големият хартиен панаир в света, този във Франкфурт. Изложението на издателската промишленост стартира на 16 октомври и ще продължи до 20-и този месец. Гостуваща страна тази година е Норвегия. За откриването на панаира дойдоха престолонаследникът Хаакон и брачната половинка му Мете-Марит. Двамата започнаха дълго пътешестване с „ книжовен трен “, който потегли в понеделник от Берлин и след спирки в Дюселдорф и Кьолн през днешния ден дойде във Франкфурт дружно с редица световноизвестни норвежки създатели. Във влака норвежката принцеса предложения и немски възпитаници, на които показа норвежката детска литература.
Началото на Франкфуртския панаир на книгата бе помрачено от книжовен скандал. По традиция в навечерието му се връчва Годишната премия за немска литература. Тази година притежател е босненецът Саша Станишевич, който влезе в изострен спор с носителя на тазгодишната Нобелова премия за литература Петер Хандке. „ Възхвалявам литература, която не е цинична, не е лъжлива и не оспорва интелигентността на читателя “ - с тези думи 41-годишният Саша Станишевич одобри премията за немска литература, която получи за автобиографичния си разказ „ Произход “. През 1992 година роденият във Вишеград в Босна публицист бяга от войната и се открива в Германия. Романът му споделя за разпадането на Югославия. „ Колкото се веселя за моето отличие, толкоз решението за тазгодишната Нобелова премия ме възмути “, съобщи Станишевич във Франкфурт. „ Възмутен съм, тъй като имах шанса да избягам от това, което Петер Хандке не разказва в текстовете си. Това, че през днешния ден заставам пред вас, дължа на една действителност, която този човек пренебрегва “, добави той.
Освен с текстовете си австрийският публицист със словенски корени Петер Хандке провокира рецензии през 2006 година, когато държа тирада на погребението на Слободан Милошевич. В редица изявленията Хандке признава, че тъгува по „ приказната страна “ Югославия, и твърди, че западните медии съзнателно показват режима на Милошевич за мракобесен.
България още веднъж ще има собствен щанд на Франкфуртския панаир на книгата, само че ще показа единствено шест дребни издателства. Националното ни показване се провежда от Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия, със съдействието на Асоциация „ Българска книга “ и Министерството на културата. Нежеланието си да се включат във форума издателите изясняват с късното оповестяване на заявките за присъединяване – от 9 до 20 септември. В последна сметка заглавия във Франкфурт ще показват единствено „ Пан “, „ Пух “, „ Рибка “, „ Дъбови листа “, „ Геймтел “ и „ Лист “. Освен неналичието на време да се приготвят за влиятелния конгрес причина за неналичието на доста издателства там е и оскъпяването на едно сходно пътешестване, когато е проведено в последния миг. Подобен сюжет се разиграва всяка година – освен поради късното оповестяване, а и поради неугледния тип на нашия щанд, който се губи край представянията на останалите участници и прави наличието на българските издатели неефективно.
В България има към 1200 издателства, 129 от тях са членове на Асоциация „ Българска книга “, които прецизират пред „ Площад Славейков “, че (въпреки неучастието на множеството от членовете им физически на форума във Франкфурт) показват всички свои членове с техни книги на груповия щанд.
„ На всяка компания от тези 129 беше предоставена равна опция за присъединяване с тяхна продукция. Освен това АБК създаде азбучник на всички свои членове, който също ще бъде разполагаем във Франкфурт и показан на щанда “, ни пишат от асоциацията.
Франкфуртският панаир е ориентиран към продажбата на права върху книги сред издателства от разнообразни точки на света. От тази година той към този момент ще е отворен за външни гости от самото начало. Причина за смяната е растежът на продажбите на книги на немския пазар през 2018-а, означават от АБК.
На българския щанд са планувани и срещи със модерни български създатели – Елена Алексиева (16 октомври, 13 ч.), Галин Никифоров (17 октомври, 13 ч.), Захари Карабашлиев (17 октомври, 14 ч.) и Ина Вълчанова (18 октомври, 13 ч.). Ще бъдат показани изданията „ Съвременна българска прозаичност 2019. Десет книги от България ” (16 октомври, 11,30 ч.) и „ 1943. Антология за деца ” (19 октомври, 11 ч.). Сред българските събития във Франкфурт е и показване на идното издание на Софийски интернационален книжовен фестивал (10 – 15 декември) от програмния му шеф Тодора Радева.
Началото на Франкфуртския панаир на книгата бе помрачено от книжовен скандал. По традиция в навечерието му се връчва Годишната премия за немска литература. Тази година притежател е босненецът Саша Станишевич, който влезе в изострен спор с носителя на тазгодишната Нобелова премия за литература Петер Хандке. „ Възхвалявам литература, която не е цинична, не е лъжлива и не оспорва интелигентността на читателя “ - с тези думи 41-годишният Саша Станишевич одобри премията за немска литература, която получи за автобиографичния си разказ „ Произход “. През 1992 година роденият във Вишеград в Босна публицист бяга от войната и се открива в Германия. Романът му споделя за разпадането на Югославия. „ Колкото се веселя за моето отличие, толкоз решението за тазгодишната Нобелова премия ме възмути “, съобщи Станишевич във Франкфурт. „ Възмутен съм, тъй като имах шанса да избягам от това, което Петер Хандке не разказва в текстовете си. Това, че през днешния ден заставам пред вас, дължа на една действителност, която този човек пренебрегва “, добави той.
Освен с текстовете си австрийският публицист със словенски корени Петер Хандке провокира рецензии през 2006 година, когато държа тирада на погребението на Слободан Милошевич. В редица изявленията Хандке признава, че тъгува по „ приказната страна “ Югославия, и твърди, че западните медии съзнателно показват режима на Милошевич за мракобесен.
България още веднъж ще има собствен щанд на Франкфуртския панаир на книгата, само че ще показа единствено шест дребни издателства. Националното ни показване се провежда от Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия, със съдействието на Асоциация „ Българска книга “ и Министерството на културата. Нежеланието си да се включат във форума издателите изясняват с късното оповестяване на заявките за присъединяване – от 9 до 20 септември. В последна сметка заглавия във Франкфурт ще показват единствено „ Пан “, „ Пух “, „ Рибка “, „ Дъбови листа “, „ Геймтел “ и „ Лист “. Освен неналичието на време да се приготвят за влиятелния конгрес причина за неналичието на доста издателства там е и оскъпяването на едно сходно пътешестване, когато е проведено в последния миг. Подобен сюжет се разиграва всяка година – освен поради късното оповестяване, а и поради неугледния тип на нашия щанд, който се губи край представянията на останалите участници и прави наличието на българските издатели неефективно.
В България има към 1200 издателства, 129 от тях са членове на Асоциация „ Българска книга “, които прецизират пред „ Площад Славейков “, че (въпреки неучастието на множеството от членовете им физически на форума във Франкфурт) показват всички свои членове с техни книги на груповия щанд.
„ На всяка компания от тези 129 беше предоставена равна опция за присъединяване с тяхна продукция. Освен това АБК създаде азбучник на всички свои членове, който също ще бъде разполагаем във Франкфурт и показан на щанда “, ни пишат от асоциацията.
Франкфуртският панаир е ориентиран към продажбата на права върху книги сред издателства от разнообразни точки на света. От тази година той към този момент ще е отворен за външни гости от самото начало. Причина за смяната е растежът на продажбите на книги на немския пазар през 2018-а, означават от АБК.
На българския щанд са планувани и срещи със модерни български създатели – Елена Алексиева (16 октомври, 13 ч.), Галин Никифоров (17 октомври, 13 ч.), Захари Карабашлиев (17 октомври, 14 ч.) и Ина Вълчанова (18 октомври, 13 ч.). Ще бъдат показани изданията „ Съвременна българска прозаичност 2019. Десет книги от България ” (16 октомври, 11,30 ч.) и „ 1943. Антология за деца ” (19 октомври, 11 ч.). Сред българските събития във Франкфурт е и показване на идното издание на Софийски интернационален книжовен фестивал (10 – 15 декември) от програмния му шеф Тодора Радева.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ