Ексклузивно: За БНТ говори бесарабският българин, който загуби съпругата си и 4-месечния си син
Утре в Одеса ще бъде погребението на 31-годишната Анна Гайдаржи и 4-месечния ѝ наследник Тимофей, убити при. Дронът порази жилищен блок. Загинаха осем души.
Сергей Гайдаржи - татко на бебето и брачен партньор на Анна - оцелява по знамение дружно с дребната си дъщеричка.
Сергей, който е бесарабски българин, описа за случилото се в нощта на нападението и по какъв начин дружно с момиченцето му се избавят пред белгийския публицист Бруно Бекман, който предава особено за Българска национална телевизия. Разговорът с бащата, изгубил любовта на живота си и своя наследник - е в църквата в Одеса, където на следващия ден ще бъде опелото на момченцето и майката.
" Тук, в тази черква, с Анечка се запознахме, тук свързахме орисите си. При нас беше обич от пръв взор, може би ви звучи наивно. Запознахме се през 2020 година, на християнски лагер, общувахме си недълго, две седмици и аз ѝ предложих, споделих - за какво, за какво да се изтезаваме, дано се оженим. Имахме прелестна женитба, тук в тази черква. На погребението несъмнено ще дойдат доста хора и предлагаха да е в друга, по-голямо черква, само че аз и всички родственици в един глас казахме - не, в тази! Тук се венчахме и тя би желала тук да е и погребението ѝ ".
" На 1 март, в петък, бяхме тук на свещенодействие с нашия Тимошка, по този начин му казвахме на Тимофей - Тимошка, геврече. И - знаете, хората доста се радват на дребни деца. После се прибрахме вкъщи. Петък вечер, всички бяхме доста изморени. И аз отидох да дремя в другата стая, и моето момиченце ми сподели - тате, желая да дойда с теб и пристигна с мен. Ние доста рядко се разделяхме. Дълбоко заспахме и двамата. Тя беше изтощена. Заспа с детенцето в леглото. На нашето легло в спалнята. Детенцето беше ей по този начин, под ръчичката ѝ. Тя го хранеше. Той си има и негово креватче - малко. Но в последно време го вземаме при нас. Тя го поставя до нея, с цел да не става нощно време, да може да го храни. И през онази нощ тя не ме повика ".
" Събудих се от един подобен тон - като екот. Тътен от приближаващия " Шахед ". Събудих се и слушам по какъв начин идва, идва. И се чу гръм, доста мощен гръм. През прозореца всичко стана алено, пламна. Аз, аз се разсънвам бързо. На Анечка ѝ би трябвало повече време... хората са разнообразни. Но аз се разсънвам бързо - хоп и ставам, и мога да мисля и така нататък И на мига взех едно одеяло и изскочих - спалнята ни е отляво.. викнах - Анечка, къде си, обичана - нормално по този начин се обръщам към нея. Вратата към спалнята беше отворена...а там беше празно, там... нямаше нищо. Просто празно. Отваряш вратата, а там - празно, няма стая, всичко е руини. После излязох с нашето момиченце... Не помня от коя страна излязох - или през входната врата - към стълбищната площадка, или напряко - през камарата парчета, която се спускаше надолу. "
" Нашето момиченце - тя е на 2 години и 4 месеца - Лиза. Майка ѝ доста искаше това име... Да, тя наподобява на майка си. Много наподобява на майка си - тя беше доста пъргава, доста дейна. Помагам ѝ нещо в кухнята - аз върша едно нещо, а тя към този момент 20 е направила. " Любими, давай по-бързичко! ", споделя. А аз като мъж - нали знаете, без да бързам, красиво, тъкмо. Нашето момиченце нищо не разбра... и Слава богу! Тя е като ярък лъч - усмихва си се. Не е осъзнала какво се е случило. Като я взех - беше сънена, само че ми стана ясно, че нищо не е схванала. Първо я взе една полицайка, а по-късно наши близки. Пуснаха ѝ песнички. Тя обича детски песнички... разсея се, а след това заспа. Разбира се, най-тежко е когато пита къде е мама? Къде е Мося - Тимошка, Мошка... ".
" Това е доста тежко за всички нас. Анечка доста постоянно излизаше през нощта. Подготвяха заведения за хранене, кафенета, сватби или някакви мероприятия. Тя е декоратор-флорист. И нормално рано сутринта се прибираше. И като се събудя, по табиет поглеждам и си мисля - по кое време ще се върне. А нея я няма... Исках още да кажа " Благодаря " на всички положителни хора - на този свят има доста положителни хора. Само в Русия са неприятни, всички са терористи, желаят да завземат нашите запаси. А по света има доста положителни хора. Те желаят да живеят в мир. Навсякъде - в Европа, в Америка. Искам да благодаря на хората, които поеха дребна частичка от този товар... Той е доста тежък... и от време на време ми се коства, че... не мога да го нося... раницата е доста тежка, само че... всички вие помагате на мен, на нашето семейство. Помагате ни да можем да преживеем това. Макар и доста мъничко, вие към този момент облекчихте този товар, с цел да го извършите малко по-лек. "
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Сергей Гайдаржи - татко на бебето и брачен партньор на Анна - оцелява по знамение дружно с дребната си дъщеричка.
Сергей, който е бесарабски българин, описа за случилото се в нощта на нападението и по какъв начин дружно с момиченцето му се избавят пред белгийския публицист Бруно Бекман, който предава особено за Българска национална телевизия. Разговорът с бащата, изгубил любовта на живота си и своя наследник - е в църквата в Одеса, където на следващия ден ще бъде опелото на момченцето и майката.
" Тук, в тази черква, с Анечка се запознахме, тук свързахме орисите си. При нас беше обич от пръв взор, може би ви звучи наивно. Запознахме се през 2020 година, на християнски лагер, общувахме си недълго, две седмици и аз ѝ предложих, споделих - за какво, за какво да се изтезаваме, дано се оженим. Имахме прелестна женитба, тук в тази черква. На погребението несъмнено ще дойдат доста хора и предлагаха да е в друга, по-голямо черква, само че аз и всички родственици в един глас казахме - не, в тази! Тук се венчахме и тя би желала тук да е и погребението ѝ ".
" На 1 март, в петък, бяхме тук на свещенодействие с нашия Тимошка, по този начин му казвахме на Тимофей - Тимошка, геврече. И - знаете, хората доста се радват на дребни деца. После се прибрахме вкъщи. Петък вечер, всички бяхме доста изморени. И аз отидох да дремя в другата стая, и моето момиченце ми сподели - тате, желая да дойда с теб и пристигна с мен. Ние доста рядко се разделяхме. Дълбоко заспахме и двамата. Тя беше изтощена. Заспа с детенцето в леглото. На нашето легло в спалнята. Детенцето беше ей по този начин, под ръчичката ѝ. Тя го хранеше. Той си има и негово креватче - малко. Но в последно време го вземаме при нас. Тя го поставя до нея, с цел да не става нощно време, да може да го храни. И през онази нощ тя не ме повика ".
" Събудих се от един подобен тон - като екот. Тътен от приближаващия " Шахед ". Събудих се и слушам по какъв начин идва, идва. И се чу гръм, доста мощен гръм. През прозореца всичко стана алено, пламна. Аз, аз се разсънвам бързо. На Анечка ѝ би трябвало повече време... хората са разнообразни. Но аз се разсънвам бързо - хоп и ставам, и мога да мисля и така нататък И на мига взех едно одеяло и изскочих - спалнята ни е отляво.. викнах - Анечка, къде си, обичана - нормално по този начин се обръщам към нея. Вратата към спалнята беше отворена...а там беше празно, там... нямаше нищо. Просто празно. Отваряш вратата, а там - празно, няма стая, всичко е руини. После излязох с нашето момиченце... Не помня от коя страна излязох - или през входната врата - към стълбищната площадка, или напряко - през камарата парчета, която се спускаше надолу. "
" Нашето момиченце - тя е на 2 години и 4 месеца - Лиза. Майка ѝ доста искаше това име... Да, тя наподобява на майка си. Много наподобява на майка си - тя беше доста пъргава, доста дейна. Помагам ѝ нещо в кухнята - аз върша едно нещо, а тя към този момент 20 е направила. " Любими, давай по-бързичко! ", споделя. А аз като мъж - нали знаете, без да бързам, красиво, тъкмо. Нашето момиченце нищо не разбра... и Слава богу! Тя е като ярък лъч - усмихва си се. Не е осъзнала какво се е случило. Като я взех - беше сънена, само че ми стана ясно, че нищо не е схванала. Първо я взе една полицайка, а по-късно наши близки. Пуснаха ѝ песнички. Тя обича детски песнички... разсея се, а след това заспа. Разбира се, най-тежко е когато пита къде е мама? Къде е Мося - Тимошка, Мошка... ".
" Това е доста тежко за всички нас. Анечка доста постоянно излизаше през нощта. Подготвяха заведения за хранене, кафенета, сватби или някакви мероприятия. Тя е декоратор-флорист. И нормално рано сутринта се прибираше. И като се събудя, по табиет поглеждам и си мисля - по кое време ще се върне. А нея я няма... Исках още да кажа " Благодаря " на всички положителни хора - на този свят има доста положителни хора. Само в Русия са неприятни, всички са терористи, желаят да завземат нашите запаси. А по света има доста положителни хора. Те желаят да живеят в мир. Навсякъде - в Европа, в Америка. Искам да благодаря на хората, които поеха дребна частичка от този товар... Той е доста тежък... и от време на време ми се коства, че... не мога да го нося... раницата е доста тежка, само че... всички вие помагате на мен, на нашето семейство. Помагате ни да можем да преживеем това. Макар и доста мъничко, вие към този момент облекчихте този товар, с цел да го извършите малко по-лек. "
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ