Стефан Воденичаров за връзките с Македония: Културата и икономиката са мостовете, по които да вървим
Успех при използването на Договора за добросъседство с Македония ще има тогава, когато приказват освен политиците, а когато приказват хората между тях и стопанският живот сред двете страни стартира да се развива. Това съобщи някогашният ръководител на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров пред . И категорично акцентира, че не трябва да трансформираме историята и македонския език в съществени въпроси на връзките ни със Скопие : " Не може на човек над 20-годишна възраст да му измененията метода на мислене. Ако желаеме с тези хора да работим дружно, не би трябвало да се обръщаме обратно. Трябва да си слагаме дружно цели за бъдащето и да вървим напред. Тези въпроси би трябвало да се дискутират – ще се стигне до някакво общо мнение, само че би трябвало да мине време ".
Академикът беше безапелационен, че разширението на културното съдействие сред България и Македония е пътят, по който би трябвало да се върви, тъй като единствено посредством културата може да се промени мисленето.
За да бъде прибавен на процедура договорът, би трябвало да има политическа воля. Българската и македонската академия на науките към този момент вършат стъпки в посока доближаване от четири години и считам, че резултатите са много позитивни и окуражаващи, показа Воденичаров. И посъветва този метод да бъде подхванат на всички места.
Разковничето е да се свържем колкото се може повече стопански и културно, да се види по какъв начин младежи от България и Македония по-лесно може да учат в другата страна , сподели Воденичаров. На въпрос на дали до момента не е имало развой на доближаване на български общини с турско малцинство с македонски с преобладаващо албанско население като част от доктрината на Турция, разказана в " Стратегическа дълбочина ", акад. Воденичаров отговори, че не му е известно да е имало подобен развой . Знам за образци за съдействие като да вземем за пример сред Община Струмица и Община Петрич, както и на още 3-4 общини – да вземем за пример българи купиха три мини в Македония през предходната година, посочи той. На верски принцип съдействие мъчно се прави, само че на стопански и културен принцип се прави – културата и стопанската система са мостовете, по които би трябвало да се върви, сподели Воденичаров. Македония може да бъде привлечена към някой от бъдещите енергийни планове на България, те имат потребности в този бранш, добави някогашният министър на образованието.
Не можем да се връщаме непрестанно в предишното. Сега би трябвало да търсим нови планове, които са от взаимна полза, даде съвет Воденичаров. Земеделието в Македония е на доста високо равнище и по тази причина би трябвало да се търси съдействие освен с Югозападна България, сподели той.
Не би трябвало да забравяме, че към момента Договорът за добросъседство с Македония не е подписан, тъй като техният парламент би трябвало да го утвърди, съобщи някогашният министър на образованието. Воденичаров подсети, че пред Македония в този момент стои различен доста значим въпрос – въвеждането на албанския език като втори формален език в страната. Според него това ще унищожи доста от постигнатото в Македония и е " малко пресилено " това искане . Когато този въпрос бъде решен, ще пристигна време и за Договора за добросъседство, добави ученият.
Академикът беше безапелационен, че разширението на културното съдействие сред България и Македония е пътят, по който би трябвало да се върви, тъй като единствено посредством културата може да се промени мисленето.
За да бъде прибавен на процедура договорът, би трябвало да има политическа воля. Българската и македонската академия на науките към този момент вършат стъпки в посока доближаване от четири години и считам, че резултатите са много позитивни и окуражаващи, показа Воденичаров. И посъветва този метод да бъде подхванат на всички места.
Разковничето е да се свържем колкото се може повече стопански и културно, да се види по какъв начин младежи от България и Македония по-лесно може да учат в другата страна , сподели Воденичаров. На въпрос на дали до момента не е имало развой на доближаване на български общини с турско малцинство с македонски с преобладаващо албанско население като част от доктрината на Турция, разказана в " Стратегическа дълбочина ", акад. Воденичаров отговори, че не му е известно да е имало подобен развой . Знам за образци за съдействие като да вземем за пример сред Община Струмица и Община Петрич, както и на още 3-4 общини – да вземем за пример българи купиха три мини в Македония през предходната година, посочи той. На верски принцип съдействие мъчно се прави, само че на стопански и културен принцип се прави – културата и стопанската система са мостовете, по които би трябвало да се върви, сподели Воденичаров. Македония може да бъде привлечена към някой от бъдещите енергийни планове на България, те имат потребности в този бранш, добави някогашният министър на образованието.
Не можем да се връщаме непрестанно в предишното. Сега би трябвало да търсим нови планове, които са от взаимна полза, даде съвет Воденичаров. Земеделието в Македония е на доста високо равнище и по тази причина би трябвало да се търси съдействие освен с Югозападна България, сподели той.
Не би трябвало да забравяме, че към момента Договорът за добросъседство с Македония не е подписан, тъй като техният парламент би трябвало да го утвърди, съобщи някогашният министър на образованието. Воденичаров подсети, че пред Македония в този момент стои различен доста значим въпрос – въвеждането на албанския език като втори формален език в страната. Според него това ще унищожи доста от постигнатото в Македония и е " малко пресилено " това искане . Когато този въпрос бъде решен, ще пристигна време и за Договора за добросъседство, добави ученият.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ