Упреци, обиди и враждебно мълчание – това е част от

Упреци, обиди и враждебно безмълвие – това е част от връзките ни с нашите най-близки хора. Трудно е да ги избегнем, тъй като, когато даден човек е значим за нас, постоянно реагираме прекомерно извънредно на думите и (без)действията му. Именно, тъй като се усещаме прочувствено подвластни от другия, считаме, че не ни схваща, не му пука за нас и търсим прикрит смисъл в думите му.
Абсурдно е, само че тъкмо по този начин. В противоположен случай бихме отминали забележките му с равнодушие.

Затова е допустимо да кажем на най-любимия си човек тежки думи като „ Не желая да те виждам в никакъв случай повече ” или " Ти си най-голямата неточност в моя живот ". В началото сме уверени, че разривът е финален и даже усещаме радостна еуфория. Постепенно обаче другият стартира да ни липсва и осъзнаваме, че без него сме тъжни и самотни.
Вече желаеме да се сдобрим, само че по какъв начин?

Първо би трябвало да сте сигурни, че бурните страсти, които са ви подтикнали към разпрата, към този момент са утихнали. Ако продължавате да обвинявате за всичко другия и да смятате, че единствено вие сте прави, значи към момента не сте подготвени за помиряване. Негативните усеща са тези, които ви пречат да видите обстановката реалистично и да осъзнаете какво в действителност ви е обидило или ядосало. Едва когато можете да признаете личните си недостатъци и неточности, би трябвало да потърсите среща с значимия за вас човек.

Само да желаяме опрощение и сами да извиним от време на време не е задоволително. Ако са останали недоизказани причини, те сигурно ще пречат и за напред в общуването сред двамата. Затова споделете по какъв начин сте се почувствали и какво ви е обидило, само че без да прибягвате до обвинявания към другия. Това е изключително потребно, когато спорът е на работното място. В професионалното другарство разногласията и отрицателните страсти са свързани с съответна обстановка и разискването ще ви помогне да се предпазите от същите неточности за в бъдеще.

Прекаленото анализиране на аргументите за разрива обаче крие и другата заплаха – още веднъж да пуснете злия дух от бутилката. Затова преценете дали се постанова да доизяснявате обстановката. Например, в връзките сред родители и деца обясненията най-често не водят до на никое място. Достатъчно е единствено да прекъснете враждебното безмълвие.

Въпреки откровеното ни предпочитание обаче, има случаи, в които не съумяваме да възстановим топлите връзки с другия. Какъв ще бъде изходът от обстановката зависи освен от нас самите, само че и от другия човек. Ако той не постоянно мисли като нас? Възможно е вие да желаете примирие, а за него скъсването на връзките да бъде дефинитивно.

Друг път имаме чувството за неуспех, тъй като мислим, че след примирението връзките ни с другия човек ще бъдат същите като преди. Изпитаното оскърбление обаче от време на време вечно накърнява доверието сред двамата, даже другият откровено да ни е дал прошка.

Въпреки това, когато отивате на срещата, не се поддавайте на страха, че ще бъдете отхвърлени. Направете го, поради себе си – с цел да не съжалявате един ден, че само поради гордостта си, сте изгубили скъп за вас човек.