Експерти обсъждат доходите в България на дискусия по инициатива на „Продължаваме промяната“
Темите за приходите в България, по какъв начин да нараснем до девет милиона, справедливото ниво на пенсиите и достъпа на хора с увреждания бяха разисквани в границите на полемиката „ Млади фамилии и приходи “. Тази среща е част от поредицата полемики, проведени от самодейността „ Продължаваме промяната “, ориентирани към основните въпроси за бъдещето на страната под мотото „ Силна България в мощна Европа “. Участваха синдикати, работодатели, учени, специалисти и членове на неправителствени организации с акцент върху приходите.
Асен Василев, водач на „ Продължаваме промяната “ (ПП), акцентира, че полемиката не има избирателен темперамент и се концентрира върху дълготрайни цели за идващите 15 години, без значение от държавното управление. Той означи, че през последните години е настъпила основна смяна в метода към приходите, като значимо е да се дефинира по какъв начин това въздейства на икономическата конкурентоспособност и общественото неравноправие. Повишаването на минималната работна заплата не е довело до растеж на безработицата, което свидетелства за адаптивността на пазара, само че шефът на Политическа партия предизвести, че съществуването на обилни разлики в приходите може да провокира обществена неустойчивост.
Според доцент доктор Атанас Атанасов, началник на Националния статистически институт (НСИ), от 2007 до 2024 година се следи растеж на минималната и междинната заплата у нас. През 2007 година междинното заплащане е било 480 лева, а за 2024 година се планува то да доближи 2413 лева Минималната заплата, от 180 лева през 2007 година до 933 лева през 2024 година, демонстрира разширяваща се бездна сред минималната и междинната заплата. По данни на Атанасов, през 2008 година минималното заплащане съвсем съответствува с линията на беднотия, а през 2024 година разликата ще се усили. За последните пет години действителната междинна заплата се е нараснала с 50% след инфлация, само че спрямо другите европейски страни, България остава с най-ниската минимална работна заплата, даже под тези в страните отвън Европейски Съюз.
Според Атанас Атанасов, към 1,6 милиона души през 2008 година са били под линията на беднотия, а през 2024 година те ще бъдат към 1,4 милиона, само че наклонността за понижаване на популацията в България утежнява обстановката. Той предложи да се прегледа нуждата от изменение на данъчната система или оптимизация на настоящите решения, с цел да се оправим с бедността, акцентиравайки на образованието.
Финансистът Левон Хампарцумян акцентира, че е значимо какво да се прави с хора, които губят нискоквалифицираните си работни места, като нови служащи от Узбекистан и Шри Ланка оферират мечтаните от работодателите качества. Той предизвести, че повишението на налозите и насочването на средства към неефективни системи може да навреди на стопанската система.
Любослав Костов, основен икономист на КНСБ, сподели, че Брутният вътрешен продукт на България от 2007 година е повишен 4,2 пъти, само че незадоволителното осъществяване на финансовата стратегия е главният budget проблем. Към момента в страната работят към 600 хиляди души в публичния бранш, което съставлява забележителна част от популацията без задоволително бюджетна поддръжка.
Атанас Кацарчев, основен икономист на „ Подкрепа “, изрази мнение, че хората с ниски приходи не би трябвало да бъдат ответствени за налози, защото две трети от семействата са на ръба на оцеляването. Необходима е данъчно-осигурителна промяна, с акцент на унищожаване на таваните за осигуровки.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система съобщи, че новият парламент би трябвало да създаде механизми за минимизиране на данъчното натоварване и отбягване на популистки ограничения по отношение на заплатите, както и смяна в общественото подкрепяне, ориентирана към нуждаещите се.
Асен Василев показа, че оставянето на част от налога в общините може да усили неравенството сред по-големите и по-малките общини.
Георги Ганев от Центъра за демократични тактики акцентира, че ще е нужно преразпределение, защото някои общини ще получат доста по-малко средства. Той добави, че България не е на последно място в Европейски Съюз по минимална работна заплата и покупателна дарба. Разговорите за данъчната промяна би трябвало да стартират, единствено когато се потвърди, че средствата се разходват дейно.
