На остров България - между Навални и Капитолия
Уникална страна сме. Треска го тресе тоя свят, а България добродушно придремва. От Ванкувър до Владивосток си имат един вагон проблеми и ни пречат да спим - карат ни да съпреживяваме непознатите тегоби.
В Съединени американски щати нападнаха Капитолия, тук жалим като щатни оплаквачки демокрацията и се завиваме с одеялото. В Русия стачкуват от Владивосток до Москва, тук кълнем тиранията и разтъркваме сънливо очички. По-голяма съпричастност няма по какъв начин да извадим от себе си - въпреки всичко това се случва някъде надалеч, а на нас всичко ни е наред - демокрацията ни е съвършена, а тиранията ни е непозната.
Понякога дори се вълнуваме - кълнем “вътрешните терористи ”, които рутят устоите на демокрацията, или се радваме на “мирния митинг ” на народа против Волдемор - зависи по какъв начин ни отърва, несъмнено. Едно е да се споделяме Корнелия - тогава не е наша работа да се интересуваме от този Навални. Друго е да си Бойко - ние поддържаме освен този Льоша, само че и всеки Льоша по света. Не поддържаме единствено тези, които се споделят Румен. Трето е да си Румен - тогава нищо няма значение също така, че Бойко е зле.
Но и когато се вълнуваме, го вършим с ясното схващане, че става дума за нещо непознато, което нас, знаещите и можещите, безусловно не ни визира. Плюс това сме наясно, че сме неповторимо умни, че сме прозрели цялата и единствена истина и всичко друго няма никакво значение, по дяволите.
Вълнуваме се от проблемите на света просто тъй като ние нямаме лични проблеми. Ако тук протестираше Навални, нямаше да го забележим. Ако някой се опитваше да превземе Народното събрание, нямаше да го разберем.
Нищо не може да ни допре
Понякога демонстрираме отношение не тъй като ни пука за светските несгоди, а тъй като ей по този начин - проформа и поради досадните европейци, би трябвало да покажем, че сме чули нещо в часа по история. Така до през вчерашния ден десни хора, които са пазили убежденията си даже във времена, когато консерватизмът и християнството бяха преследвани, в този момент са апологети на демократичен, изцяло левичарски уклон. Кълнат вярата, желаят тъждество, приятелство и независимост и пълноправие на всички 24 пола. В същото време една лява българска партия се прави на консервативна, което в исторически проект ще остане като една много дебела хумореска. Това е все едно Тръмп да се застъпи за мексиканските гастарбайтери.
Не, не - това не е значимо, спете умерено. Просто още един фактор за объркването. За нас, несъбудените, целият американски спор за новия демократизъм и остарелия консерватизъм се свежда до правата на някоя драма куийн да изрази себе си. Ние това си го знаем.
Такива сме си. Може да сте учили, че от географска и геополитическа гледна точка България е на кръстопът. Не, не е по този начин,
България е остров
Ако Куба e Territorio libre de America, ние сме Остров на мъдрите хора.
Ако в целия свят стартират митинги - ние се вайкаме, че няма от кое място да минем, щото е блокиран " Орлов мост ".
Ако въпреки всичко се наложи и ние да се включим в някой митинг, го вършим по нашенски - леко, тънко, без напрежение. Тук митингите са разходки по “Царя ” и палатки на паветата. Разбира се, доста желаеме да счупим малко глави и прозорци, само че сме цивилизовани, знаем, че единствено неприятните хора, провокаторите, вършат такива неща. Затова виковете ни се чуват единствено през мегафона, а постоянно един от тримата водачи на всеки митинг си потегля след първия пердах.
Понякога се наспиваме, отваряме сънени очи и започваме простодушен спор - отново ни е замърсен въздухът, отново заваля дъжд и отново преляха язовирите. Я, отново паднала канара на пътя… О, и метрото пропаднало, виж ти, виж… Държим се на състояние, като британски лордове - разясняваме времето в 5 следобяд.
Не, не желая да кажа, че нямаме пристрастеност. Имаме - караме се буйно - за тези, далечните неща. Ако Нац.гвардия направи едно, а Росгвардия направи същото. Разбираме, че тези неща са напълно разнообразни, само че, боже, свършило ми е кафето. И би трябвало ли ми в действителност КЕП или ПИК от Национална агенция за приходите, с цел да отворим ЕМД и да извадим QR код?
Понякога спорим за либерализма и консерватизма, само че гледаме да приключим разногласието до “значи мразиш гейовете ” и “явно биеш жена си ”.
Мисленето ни уморява, а истината не е значима - в края на краищата,
в случай че този свят има проблеми - да бъде по този начин добър да си ги оправи
Светът бил станал едно огромно село - ами да се оправят селяните. И за всичко е отговорен Тръмп - той обърка нещата.
Плюс това, знайно е - в случай че светът прави едно, ние вършим напълно друго. Правим го с ясното схващане, че сме толкоз напред с материала, че светът има да ни догонва, по тази причина се е разбързал по този начин истерично.
Ако целият свят се раздели на две например, тук към този момент сме се разделили на най-малко 15 - тъй като желаеме тоя свят да е... еднополюсен, не за друго.
Когато цената на петрола пада на Средиземноморската борса, тук скача - ние си знаем, че някой ден отново ще се вдигне, по тази причина действаме превантивно. Когато цената на парното би трябвало да се върне с години обратно, ние мигновено решаваме да остане същата. Когато светът е в криза, тук такава едвам се усеща. Когато светът бележи растеж, тук знаем, че няма на какво да се радваме. Когато ни кажат, че ще строят АЕЦ “Белене ”, ние знаем, че ще дострояват АЕЦ “Козлодуй ”. Когато ни кажат, че сме на една багра разстояние от Шенген, ни е ясно, че ще минат години, преди да я боядисаме... Щом разберем, че сме на финалната права за еврозоната - ясно е, отново се отсрочва. Мощна съпротива се строява предизборно - о, боже, отново ли Бойко ще ръководи... Сега споделят, че плановете за имунизация вървят доста добре - значи е несъмнено, че тази година няма да стане работата.
По целия свят разясняват по какъв начин дезинформацията и тайните теории се популяризират по медиите и интернет като горски пожар - огромна работа - ние вестници не четем, а и никой, дублирам - никой не може да ни излъже.
За нас и истината е тайна теория
Те ще ни кажат на нас…
Те накъдето отиват, ние оттова се връщаме. Коментират, че американският президент клател устоите на демокрацията. Че нашият не го ли прави? Кой вика “Мутри вън ” - тоя, дето клати фундамента.
Добре, че е пандемията, че да засегне целия свят, заедно с нас. Да сме в един свят с другите. Образно казано. При пандемия няма накъде да вървим - и ние страдаме, и ние се борим, и ние побеждаваме - както на всички места по света. Не че ни пука от някакъв вирус, но щом всички ще носят маски и ще си стоят у дома - хубаво, мир да има. Разбира се, и с ковид се борим по характерен метод. Миналата пролет - когато светът страдаше, ние отчитахме триумфи. През есента - всички взеха да се оправят, ние станахме международни рекордьори по смъртност. Сега наподобява някакъв нов вариант мори Запада, само че ние по този начин се оправихме, че мислим да пуснем кръчмите, че сън, сън - хубаво, но би трябвало и ваучър малко. С триста зора открихме 8-9 нови вирусоносители от британски вид - да не изостанем от наклонността.
Така я караме в зимния ден. Леко. Незлобливо. Опаки хора сме.
В Съединени американски щати нападнаха Капитолия, тук жалим като щатни оплаквачки демокрацията и се завиваме с одеялото. В Русия стачкуват от Владивосток до Москва, тук кълнем тиранията и разтъркваме сънливо очички. По-голяма съпричастност няма по какъв начин да извадим от себе си - въпреки всичко това се случва някъде надалеч, а на нас всичко ни е наред - демокрацията ни е съвършена, а тиранията ни е непозната.
Понякога дори се вълнуваме - кълнем “вътрешните терористи ”, които рутят устоите на демокрацията, или се радваме на “мирния митинг ” на народа против Волдемор - зависи по какъв начин ни отърва, несъмнено. Едно е да се споделяме Корнелия - тогава не е наша работа да се интересуваме от този Навални. Друго е да си Бойко - ние поддържаме освен този Льоша, само че и всеки Льоша по света. Не поддържаме единствено тези, които се споделят Румен. Трето е да си Румен - тогава нищо няма значение също така, че Бойко е зле.
Но и когато се вълнуваме, го вършим с ясното схващане, че става дума за нещо непознато, което нас, знаещите и можещите, безусловно не ни визира. Плюс това сме наясно, че сме неповторимо умни, че сме прозрели цялата и единствена истина и всичко друго няма никакво значение, по дяволите.
Вълнуваме се от проблемите на света просто тъй като ние нямаме лични проблеми. Ако тук протестираше Навални, нямаше да го забележим. Ако някой се опитваше да превземе Народното събрание, нямаше да го разберем.
Нищо не може да ни допре
Понякога демонстрираме отношение не тъй като ни пука за светските несгоди, а тъй като ей по този начин - проформа и поради досадните европейци, би трябвало да покажем, че сме чули нещо в часа по история. Така до през вчерашния ден десни хора, които са пазили убежденията си даже във времена, когато консерватизмът и християнството бяха преследвани, в този момент са апологети на демократичен, изцяло левичарски уклон. Кълнат вярата, желаят тъждество, приятелство и независимост и пълноправие на всички 24 пола. В същото време една лява българска партия се прави на консервативна, което в исторически проект ще остане като една много дебела хумореска. Това е все едно Тръмп да се застъпи за мексиканските гастарбайтери.
Не, не - това не е значимо, спете умерено. Просто още един фактор за объркването. За нас, несъбудените, целият американски спор за новия демократизъм и остарелия консерватизъм се свежда до правата на някоя драма куийн да изрази себе си. Ние това си го знаем.
Такива сме си. Може да сте учили, че от географска и геополитическа гледна точка България е на кръстопът. Не, не е по този начин,
България е остров
Ако Куба e Territorio libre de America, ние сме Остров на мъдрите хора.
Ако в целия свят стартират митинги - ние се вайкаме, че няма от кое място да минем, щото е блокиран " Орлов мост ".
Ако въпреки всичко се наложи и ние да се включим в някой митинг, го вършим по нашенски - леко, тънко, без напрежение. Тук митингите са разходки по “Царя ” и палатки на паветата. Разбира се, доста желаеме да счупим малко глави и прозорци, само че сме цивилизовани, знаем, че единствено неприятните хора, провокаторите, вършат такива неща. Затова виковете ни се чуват единствено през мегафона, а постоянно един от тримата водачи на всеки митинг си потегля след първия пердах.
Понякога се наспиваме, отваряме сънени очи и започваме простодушен спор - отново ни е замърсен въздухът, отново заваля дъжд и отново преляха язовирите. Я, отново паднала канара на пътя… О, и метрото пропаднало, виж ти, виж… Държим се на състояние, като британски лордове - разясняваме времето в 5 следобяд.
Не, не желая да кажа, че нямаме пристрастеност. Имаме - караме се буйно - за тези, далечните неща. Ако Нац.гвардия направи едно, а Росгвардия направи същото. Разбираме, че тези неща са напълно разнообразни, само че, боже, свършило ми е кафето. И би трябвало ли ми в действителност КЕП или ПИК от Национална агенция за приходите, с цел да отворим ЕМД и да извадим QR код?
Понякога спорим за либерализма и консерватизма, само че гледаме да приключим разногласието до “значи мразиш гейовете ” и “явно биеш жена си ”.
Мисленето ни уморява, а истината не е значима - в края на краищата,
в случай че този свят има проблеми - да бъде по този начин добър да си ги оправи
Светът бил станал едно огромно село - ами да се оправят селяните. И за всичко е отговорен Тръмп - той обърка нещата.
Плюс това, знайно е - в случай че светът прави едно, ние вършим напълно друго. Правим го с ясното схващане, че сме толкоз напред с материала, че светът има да ни догонва, по тази причина се е разбързал по този начин истерично.
Ако целият свят се раздели на две например, тук към този момент сме се разделили на най-малко 15 - тъй като желаеме тоя свят да е... еднополюсен, не за друго.
Когато цената на петрола пада на Средиземноморската борса, тук скача - ние си знаем, че някой ден отново ще се вдигне, по тази причина действаме превантивно. Когато цената на парното би трябвало да се върне с години обратно, ние мигновено решаваме да остане същата. Когато светът е в криза, тук такава едвам се усеща. Когато светът бележи растеж, тук знаем, че няма на какво да се радваме. Когато ни кажат, че ще строят АЕЦ “Белене ”, ние знаем, че ще дострояват АЕЦ “Козлодуй ”. Когато ни кажат, че сме на една багра разстояние от Шенген, ни е ясно, че ще минат години, преди да я боядисаме... Щом разберем, че сме на финалната права за еврозоната - ясно е, отново се отсрочва. Мощна съпротива се строява предизборно - о, боже, отново ли Бойко ще ръководи... Сега споделят, че плановете за имунизация вървят доста добре - значи е несъмнено, че тази година няма да стане работата.
По целия свят разясняват по какъв начин дезинформацията и тайните теории се популяризират по медиите и интернет като горски пожар - огромна работа - ние вестници не четем, а и никой, дублирам - никой не може да ни излъже.
За нас и истината е тайна теория
Те ще ни кажат на нас…
Те накъдето отиват, ние оттова се връщаме. Коментират, че американският президент клател устоите на демокрацията. Че нашият не го ли прави? Кой вика “Мутри вън ” - тоя, дето клати фундамента.
Добре, че е пандемията, че да засегне целия свят, заедно с нас. Да сме в един свят с другите. Образно казано. При пандемия няма накъде да вървим - и ние страдаме, и ние се борим, и ние побеждаваме - както на всички места по света. Не че ни пука от някакъв вирус, но щом всички ще носят маски и ще си стоят у дома - хубаво, мир да има. Разбира се, и с ковид се борим по характерен метод. Миналата пролет - когато светът страдаше, ние отчитахме триумфи. През есента - всички взеха да се оправят, ние станахме международни рекордьори по смъртност. Сега наподобява някакъв нов вариант мори Запада, само че ние по този начин се оправихме, че мислим да пуснем кръчмите, че сън, сън - хубаво, но би трябвало и ваучър малко. С триста зора открихме 8-9 нови вирусоносители от британски вид - да не изостанем от наклонността.
Така я караме в зимния ден. Леко. Незлобливо. Опаки хора сме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ