Пролетно почистване. Навиците, от които е време да се откажем
Умирам си за момента, в който ще ме питат „ Имате ли огънче? “ и аз ще кажа внезапно „ О, несъмнено, че не. Не пуша. Пречи ми на националните танци. “
45% от решенията, които вземаме всеки ден са на база табиет.
Мисля си за това до момента в който по табиет обикалям за пети път центъра на София, с цел да намеря къде да паркирам и да не вървя прекалено много до офиса. Знам, че тъкмо по тези улички няма да има място, само че го върша всякога, до затвърждаване на знанието от навика.
Тази информация (всяко второ решение взимаме по табиет!) е малко сложна за преглъщане, изключително за мен, която се имам за доста импулсивна, неподвластна на рутина и нерядко съобразителна и леко ексцентрична (но дали?). Това непотърсено познание, което ми попадна в книгата „ Силата на навика “ на Чарлс Дюиг, ми подейства напряко съсипващо. Особено в миг, в който както множеството хора в последно време, желая да трансформира избрани неща в себе си. Да стартира на чисто. Мисля си го, до момента в който по табиет си запалвам цигара по пътя към офиса.
Всъщност по какъв начин започнах да пуша? Защо го върша и в този момент, 20 години по-късно? Колко от живота ми в действителност минава по табиет? И работата ми ли е табиет? Пали ли ме още? А връзката ми? Гори ли там нещо или просто по този начин сме си дружно?
Пролетта е съвършеното за равносметка на закърнялото, което би трябвало да се махне от живота ни. За решителност за битка с неприятния табиет. Нещо като закъсняло Новогодишно заричане. Сещате се, тези неща с фитнеса, прекъсването на цигарите, търсенето на същинската обич, шоколада и виното единствено с мотив, няма да се нервирам повече...
Та в случай че приемем, че е е време за пролетно разчистване на тялото и душата...
Време е да се откажа от колата.
Има най-малко няколко положителни моменти да спра да карам, изключително в градски условия и по табиет, в случай че не е неотложно. Съвсем не на смешка – горивото нараства и може да си облекча бюджета, влагайки го в нещо по-смислено. А в случай че сте екологично загрижени – вършиме положително и на природата, стигайки от точка А до точка Б с краката си. Така вършиме обаче доста и за себе си. Никак не е мит, че в случай че всеки ден методично извървявате своите 10 000 крачки, ще бъдете в чудесна форма и няма да се постанова да вършиме спринт преди да покажете тяло на плажа – въпреки всичко юни е зад ъгъла. Ходенето е превъзходен метод да разтоварвате мозъка си, до момента в който натоварвате тялото си умерено. Чудесен метод е също да срещнете познати и непознати, да изпиете едно кафе по пътя, да слушате музика и да ви проличава, да се усмихнете на непознати. Някои ще ви мислят за луди, други ще ви върнат усмивка. Изкоренява и различен табиет – нецензурните пожелания към сътрудниците на пътя. Пешеходството лишава повече време, само че резултатът ще ви учуди.
Време е да спра да пуша.
Както и при горивото – ще спестя сума, която ме изненадва. В моя случай веднъж месечно мога да си почивам в добър хотел със СПА през уикенда, в случай че просто спра да димя по табиет и не дам парите за това. Ще мога да извървя тези 10 000 крачки без да се запъхтявам. Няма да кашлям заран по оня плашещ от COVID-19 метод. А и няма да замирисвам на цигари, няма да нуждая се от място в салони за пушачи вид лисичарник, ще си седнал съм като бял човек в заведението. Ще чувствам усетите на храната и виното по-добре. Да не приказваме, че ще наподобявам и по-модерна. Умирам си за момента, в който ще ме питат „ Имате ли огънче? “ и аз ще кажа едно внезапно „ О, несъмнено, че не. Не пуша. “ Историята ми с цигарите е дълга и задимена, само че в случай че не съумея да ги спра от раз, най-малко ще опитвам с нещо, което не образува пушек, миризма, пепел и най-много не ми вреди като цигарите, само че заменя навика от пушенето.
Например корейското lil SOLID 2.0 , което нагрява тютюна, а не го гори. Устройството, за разлика от другите бездимни устройства на родния пазар, е еднокомпонентно, което го прави още по-лесно и комфортно за приложимост. lil SOLID 2.0 използва технология за индукционно нагряване на същински тютюн, чрез щифт, тъй че да се генерира аерозол без горене, пушек и пепел. При устройства за нагряване на тютюн като lil SOLID 2.0 има нагряване до доста по-ниски температури, спрямо пушенето на цигари, по-ниската температура на нагряване отделя доста по-малко нездравословни и евентуално нездравословни субстанции, а някои от тях въобще липсват. Отделеният аерозол не се просмуква в облеклата ми, не кара косата ми да мирише неприятно, не вмирисва дома ми, просмуквайки се в дамаските, пердетата и килимите.
Има още...
45% от решенията, които вземаме всеки ден са на база табиет.
Мисля си за това до момента в който по табиет обикалям за пети път центъра на София, с цел да намеря къде да паркирам и да не вървя прекалено много до офиса. Знам, че тъкмо по тези улички няма да има място, само че го върша всякога, до затвърждаване на знанието от навика.
Тази информация (всяко второ решение взимаме по табиет!) е малко сложна за преглъщане, изключително за мен, която се имам за доста импулсивна, неподвластна на рутина и нерядко съобразителна и леко ексцентрична (но дали?). Това непотърсено познание, което ми попадна в книгата „ Силата на навика “ на Чарлс Дюиг, ми подейства напряко съсипващо. Особено в миг, в който както множеството хора в последно време, желая да трансформира избрани неща в себе си. Да стартира на чисто. Мисля си го, до момента в който по табиет си запалвам цигара по пътя към офиса.
Всъщност по какъв начин започнах да пуша? Защо го върша и в този момент, 20 години по-късно? Колко от живота ми в действителност минава по табиет? И работата ми ли е табиет? Пали ли ме още? А връзката ми? Гори ли там нещо или просто по този начин сме си дружно?
Пролетта е съвършеното за равносметка на закърнялото, което би трябвало да се махне от живота ни. За решителност за битка с неприятния табиет. Нещо като закъсняло Новогодишно заричане. Сещате се, тези неща с фитнеса, прекъсването на цигарите, търсенето на същинската обич, шоколада и виното единствено с мотив, няма да се нервирам повече...
Та в случай че приемем, че е е време за пролетно разчистване на тялото и душата...
Време е да се откажа от колата.
Има най-малко няколко положителни моменти да спра да карам, изключително в градски условия и по табиет, в случай че не е неотложно. Съвсем не на смешка – горивото нараства и може да си облекча бюджета, влагайки го в нещо по-смислено. А в случай че сте екологично загрижени – вършиме положително и на природата, стигайки от точка А до точка Б с краката си. Така вършиме обаче доста и за себе си. Никак не е мит, че в случай че всеки ден методично извървявате своите 10 000 крачки, ще бъдете в чудесна форма и няма да се постанова да вършиме спринт преди да покажете тяло на плажа – въпреки всичко юни е зад ъгъла. Ходенето е превъзходен метод да разтоварвате мозъка си, до момента в който натоварвате тялото си умерено. Чудесен метод е също да срещнете познати и непознати, да изпиете едно кафе по пътя, да слушате музика и да ви проличава, да се усмихнете на непознати. Някои ще ви мислят за луди, други ще ви върнат усмивка. Изкоренява и различен табиет – нецензурните пожелания към сътрудниците на пътя. Пешеходството лишава повече време, само че резултатът ще ви учуди.
Време е да спра да пуша.
Както и при горивото – ще спестя сума, която ме изненадва. В моя случай веднъж месечно мога да си почивам в добър хотел със СПА през уикенда, в случай че просто спра да димя по табиет и не дам парите за това. Ще мога да извървя тези 10 000 крачки без да се запъхтявам. Няма да кашлям заран по оня плашещ от COVID-19 метод. А и няма да замирисвам на цигари, няма да нуждая се от място в салони за пушачи вид лисичарник, ще си седнал съм като бял човек в заведението. Ще чувствам усетите на храната и виното по-добре. Да не приказваме, че ще наподобявам и по-модерна. Умирам си за момента, в който ще ме питат „ Имате ли огънче? “ и аз ще кажа едно внезапно „ О, несъмнено, че не. Не пуша. “ Историята ми с цигарите е дълга и задимена, само че в случай че не съумея да ги спра от раз, най-малко ще опитвам с нещо, което не образува пушек, миризма, пепел и най-много не ми вреди като цигарите, само че заменя навика от пушенето.
Например корейското lil SOLID 2.0 , което нагрява тютюна, а не го гори. Устройството, за разлика от другите бездимни устройства на родния пазар, е еднокомпонентно, което го прави още по-лесно и комфортно за приложимост. lil SOLID 2.0 използва технология за индукционно нагряване на същински тютюн, чрез щифт, тъй че да се генерира аерозол без горене, пушек и пепел. При устройства за нагряване на тютюн като lil SOLID 2.0 има нагряване до доста по-ниски температури, спрямо пушенето на цигари, по-ниската температура на нагряване отделя доста по-малко нездравословни и евентуално нездравословни субстанции, а някои от тях въобще липсват. Отделеният аерозол не се просмуква в облеклата ми, не кара косата ми да мирише неприятно, не вмирисва дома ми, просмуквайки се в дамаските, пердетата и килимите.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ