Уловка: всеки е склонен да се смята за човек със

Уловка: всеки е податлив да се счита за човек със специфична сензитивност. Даже е досадно цялостно с хора, които се мислят за такива. Когато за първи път попаднах на информация за СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ХОРА, бях леко подозрителна. Първо, тъй като мярката за сензитивност е противоречива: да вземем за пример, за вуйна Пенка Аурора от „ Страсти в Тоскана “ е ужасно сензитивна, тъй като 45 серии плаче. Второ, срещала съм задоволително човеци, които манипулират с това „ доста съм сензитивен “, а в действителност въобще не са. Така че в случай че сте от упоменатите нагоре, МОЛЯ, НЕ ЧЕТЕТЕ тази публикация. Тя е за тези, които:

• Силно се въздействат от средата, в която живеят. Много по-силно от останалите.
• Силно усещат по какъв начин се усещат хората към тях и се стремят да създадат нещо за възобновяване на комфорта.
• Предпочитат по-спокойна, нехаотична среда.
• Когато са били дребни, са ги определяли като срамежливи.

Ако се откривате в тези избрания – евентуално сте силно-чувствителен вид. Това е вид персона, въведена като формален термин ( highly sensitive person – HSP) в актуалната логика на психиката от Elain N. Aron през 1990 година За повече информация и обстоен тест вижте този линк: http://hsperson.com/. Тази жена и до момента се занимава с проучване на тематиката за силно-чувствителните и даже съумя да направи два забавни документални кино лентата, които можете да откриете в линк-а горе.

Ще изброя още няколко черти на мощно сензитивния вид, базирайки се на нейните открития и на мнения от хора с такъв… да го назовем синдром.

Силно-чувствителните хора ( HSP):

• Често чуват за себе си „ Не го взимай толкоз във вътрешността, де! “ или „ Офф, за какво, по дяволите, си толкоз сензитивен! “. Което е огромен проблем за тях, защото не е допустимо просто да подмениш чувствителността си.
• Възприемат света най-вече посредством страстите си и реагират мощно прочувствено.
• Чувстват се претрупани и елементарно се изтощават.
• Изключително чувствителни са към места и събития, околна среда. По тази причина в случай че попаднат в нападателна среда, могат да бъдат тотално фрустрирани и комплицирани.
• В положение са да се слагат на мястото на другия незабавно и без да ги молите за това ( да не се бърка с емпатия).
• Чувстват нещата по-дълбоко.
• Вземането на решения им лишава време.
• Объркани са, когато е доста шумно.
• Трудно преодоляват личните си „ неправилни решения “.
• Обичат детайлите.
• Невинаги са интроверти. Могат да бъдат и екстроверти.
• Склонни са към меланхолия и тревога.
• Малцинство са ( съгласно проучванията на Elain N. Aron те са към 20% от хората )
• Трудно понасят рецензия и е допустимо непрестанно да основават обстановки да я заобикалят.
• Не могат да понесат принуждение.

Това са някои от главните характерности на HSP. Но най-важното е откритието, че тяхната нервна система действа по друг метод. Няма да приложа комплицираната терминология на психолозите за „ развой на усещане “. Но е потвърдено, че високата сензитивност на такива хора ги кара да усещат доста неща едновременно. Това от своя страна подава сигнали на мозъка за тревога. И за тях е от изключителна значимост просто да спрат и да се успокоят. Имат потребност от малко повече време, с цел да обработят огромното количество информация, което одобряват. Още повече, че до момента в който одобряват, го претърпяват. Аз персонално го разбирам и като по-висока активност на прекарването.

Прилича ми на „ високо напрежение “

и затова ми харесва повече превода „ високо-чувствителен човек “. Въпреки скептицизма ми, намирането на информация по въпроса се трансформира в изобретение за мен, обвързвано с изчитане на голямо количество информация и поръчване на профилирана литература от Amazon.

Пиша този материал най към този момент за тези, които ще открият в него успокоителното удостоверение „ не съм вманиачен “. За тези, които при неспокойствие, без значение положително или отрицателно, стават и отиват на разходка. Не се обаждат на другар да го залеят с възприятията си. Не пишат статус във Facebook. Не желаят да натоварват който и да било със себе си. За тези, които в миг на афект не знаят тъкмо какво мислят, просто тъй като в този миг доста

повече ЧУВСТВАТ, в сравнение с мислят.

За тези, които в най-напрегнати моменти желаят да се затворят в някоя дупка и просто да пуснат завесите за пет минути. И след това всичко ще е наред – ще знаят какво мислят, какво усещат и какво споделят. Такава е една от основните тактики за справяне със силната-чувствителност – време за усамотение ( на български – „ Иди да се събереш малко. “).

Силната-чувствителност обаче има и своите многочислени положителни страни. Когато си в положение да възприемаш повече неща, ти имаш по-широка картина за обстановката. С други думи, можеш да видиш голям брой разновидности за деяние. Не единствено един. В този смисъл, си цялостен с благоприятни условия. Да, става натоварено, само че в последна сметка по-добре да избираш от 5, в сравнение с от 2. Съвсем разумно идва изводът, че такива хора са извънредно

изобретателни и носят нови хрумвания.

Но могат да бъдат доста по-ефективни в случай че самите те осъзнават механизма си на деяние, който изисква несъмнено време. Всъщност, в тематиката откриваме остарялата концепция по какъв начин едни хора просто са по-чувствителни от други. В това няма нищо ново. Но въпреки всичко си мисля, че Д-р Elain N.Aron внася светлина в остарялото схващане за „ особения “, „ странния “. Затова по какъв начин бихме могли да му помогнем да не се мисли за човек с проблем. А да го успокоим, че „ всичко е наред “ и да му дадем време да изяви прелестната си многоизмерна природа.

Чудя се за какво никой в България не е писал за СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИЯ ТИП… Не ни ли интересува? Нямаме такива, ли? Или пишем единствено за неща, които ще донесат над 300 лайк-а..? На мен ми наподобява на „ не носете бебето си на ръце, да не го разглезите! “ – едно прекомерно общо образование. Общо като безполезната „ обща просвета “.

Автор: Людмила Сланева

Инфо: https://www.jenatadnes.com