Украинските сили успяха да постигнат само скромни успехи от началото

Ген. Петреъс: Добри шансове за украинската контраофанзива

Украинските сили съумяха да реализират единствено скромни триумфи от началото на контраофанзивата през юни. В последните седмици обаче Киев разгласи, че e пробита първата отбранителна линия на Русия и са освободили село Роботин, намиращо се източно от река Днепър. Американският военачалник от запаса и някогашен началник на Централно разузнавателно управление на САЩ Дейвид Петреъс, който командваше войските на Съединени американски щати и на съдружниците в Ирак и Афганистан, приказва пред Дъждовни води за напредъка на украинските сили.

Дъждовни води: Генерал Петреъс, споделяте ли оценката, че съществува 50% възможност украинците да пробият и втората, и третата линия на съветската защита до края на тази година?

Дейвид Петреъс: Мисля, че има много съществени шансове за това. Но позволете ми да обясня какво стана ясно през първите три месеца от началото на тази контраатака. Установи се това, което постоянно се е знаело. И аз съм го научавал доста пъти в течение на личната си кариера на военен пълководец при две разнообразни войни. А то е, че нито един проект не оцелява след конфликта с врага. Но въпросът по-късно е до каква степен добре се приспособяват силите. И какъв брой добре реагират те, откакто се наложи да измененията проекта. В това отношение аз мисля, че украинците свършиха доста впечатляваща работа.

Те приспособиха това, което се пробваха да създадат, откакто схванаха за големия мащаб на съветските минни полета. А те са доста дълбоки. Говорим за километри, доста километри дължина, доста по-дълбоки от разстоянията, разказани в съветските учебници. И украинците трябваше да си проправят пътя през тях, защото не разполагат с въздушната мощност и с бронирания потенциал за пробив и прочие, които ние бихме употребявали за атакуването на толкоз мощна защита.

Така че украинската контраатака явно е много, доста сложна. Украинците трябваше да се приспособяват. Сега те започнаха да натрупат триумфи, изключително в централната част на Запорожието към Роботин и прочие И мисля, че съществува много добър късмет те да продължат напредъка.

Те са минали първия защитителен пояс и са навлезли във втория. Всеки един пояс включва танкови изкопи, доста дълбоки минни полета, други трудности, драконови зъби и прочие Както и окопни линии, цялостни с съветски бойци, а с изключение на всичко има и дронове, идентифициращи украинските бойци, които след това биват обстрелвани с артилерия и ракети.

Така че това е доста, доста сложна задача. Тя надвишава всичко, което си припомням да съм виждал от края на Втората международна война насам, в действителност. Със сигурност е доста по-голямо предизвикателство от това, което сме видели и в двете войни, които имах привилегията да предвождам.

Въпросът, който в действителност си задавам, е по кое време руснаците могат да стартират да се пропукват? И по кое време тази отбрана в действителност може да почне да се разпада? И могат ли тогава украинците да се възползват от това? Като да стигнат най-малко до тази доста значима линия на връзка, която продължава от Русия и минава през югоизточния бряг на Украйна?

Ако те съумеят да я пресекат и нарушат, или даже просто подкопаят логистичния потенциал на руснаците да подкрéпят своите елементи в централната част на Южна Украйна, това би било едно много съществено достижение.

Дъждовни води: В момента се споделя, че украинската контраатака постепенно набира скорост, както и че пробивът край Роботин се уголемява. Т.е. в последно време има триумфи. Кое ги направи вероятни?

Петреъс.: Това, което ги направи вероятни, е акомодацията на украинците. Те главно употребяват екипи от 10 индивида, дребни пехотни отряди и взводове. И те се бият от дърво до дърво, проправят си пътя през минните полета, откриват пътища през тях, след което пазят това, което към този момент са завзели. След това, към ден по-късно, те завладяват и идната линия дървета, и идната къща.

Справят се с това в голям мащаб, посредством голяма храброст, доста нововъведения, в това число с дроновете, с откриването на огън на по-дълъг обхват и прочие Именно това прави вероятен напредъка.

Дъждовни води: Русия също се приспособява и учи от своите неточности. В момента те създават повече оръжия, повече ракети, повече снаряди, повече дронове, в сравнение с преди. Но кой е по-добрият в софтуерно отношение сега - Русия или Украйна?

Петреъс: Всеки употребява доста впечатляващи нововъведения. Виждаме това от украинска страна с това, за което се твърди, че са украински оръжейни системи, пренасящи войната чак до Москва, както и в други области на Руската федерация.

Но явно Русия разполага с стопанска система, в пъти по-голяма от тази на Украйна, макар финансовите, икономическите и персоналните наказания и рестриктивните мерки върху износа. Очевидно е, че и популацията ѝ е три до четири пъти по-голямо от това на Украйна. Това в действителност акцентира виталната нужда всички страни от НАТО, Съединени американски щати, Германия и останалите да продължат да дават цялата допустима поддръжка. Тази атака би могла да продължи още няколко месеца, до момента в който дъждът не стартира да я забавя, а тежката техника да затъва.

Дъждовни води: Какви промени очаквате да видите в тази война до идната година, до пролетта на идната година?

Петреъс: Първата смяна ще бъде това, което Украйна реализира в хода на офанзивата. И дали тя ги слага в такава позиция, че да вземем за пример те да пресечен информационната линия на Русия със силите, намиращи се на север от Крим. Могат ли те да пресечен, да подкопаят маршрутите, идващи от Крим по пътищата и мостовете към Южна Украйна? Могат ли и в допълнение да изолират Крим? Могат ли да унищожат повече военноморски и военновъздушни бази? Има ужасно доста неща, които ще продължат да се случват през тази календарна година.

Но това, което загатвам, е, че ние би трябвало да се подготвим да оказваме помощ на Украйна дълготрайно. Именно върху това би трябвало да е ориентиран фокусът на НАТО.

Още по тематиката в това видео на Дъждовни води: